Valtensin Plus 160 mg/12,5 mg film-coated tablets

Лечение на есенциална хипертония при възрастни.

Валтензин Плюс фиксирана дозова комбинация е показан при пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрхлоротиазид.

Препоръчителната доза на Валтензин Плюс X mg/Y mg е една филмирана таблетка веднъж дневно.

Препоръчва се индивидуално титриране на дозите на отделните компоненти. При всеки случай на повишаване на дозата е необходимо да се извършва покачващо титриране на дозата на отделните компоненти, за да се намали риска от хипотония и други нежелани реакции.

Когато е подходящо от клинична гледна точка, би могло да се премине директно от монотерапия към лечение с комбинация от фиксирани дози при пациенти, чието артериално налягане не се контролира адекватно от монотерапия с валсартан или хидрохлоротиазид, при условие че е спазено препоръчваното титриране на дозите на отделните компоненти.

След началото на терапията клиничният отговор към Валтензин Плюс трябва да бъде оценен и ако не е постигнат контрол на артериалното налягане, дозата може да се повиши чрез повишаване на отделните компоненти до максимална доза от Валтензин Плюс 320 mg/25 mg.

Антихипертензивният ефект се постига до 2 седмици.

При повечето пациенти максимален ефект се наблюдава в рамките на 4 седмици. Независимо от това, при някои пациенти може да необходимо лечение в продължение на 4 - 8 седмици, което трябва да се има предвид при титрирането на дозата.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR)≥ 30 ml/min). Поради хидрохлоротиазидната компонента Валтензин Плюс е противопоказан при пациенти с тежко бъбречно увреждане(GFR <30 ml/min) и анурия (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза дозата на валсартан не трябва да надвишава 80 mg (вж. точка 4.4). Не е необходима корекция на дозата на хидрохлоротиазид при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. Поради валсартан компонентата си, Валтензин Плюс е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане или билиарна цироза и холестаза (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).

Пациенти в старческа възраст

Не се налага промяна в дозировката при пациенти в старческа възраст.

Педиатрична популация

Валтензин Плюс не се препоръчва за употреба при деца под 18 години, поради липса на данни за безопасност и ефикасност.

Валтензин Плюс може да се приема със или без храна и трябва да се приема с вода.

• Свръхчувствителност към валсартан, хидрохлоротиазид, други производни на сулфонамидите лекарствени продукти, соено масло, фъстъчено масло или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• Втори и трети триместри на бременността (вж. точки 4.4 и 4.6).

• Тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и холестаза.

• Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min), анурия.

• Рефрактерна хипокалиемия, хипонатриемия, хиперкалциемия и симптоматична хиперурикемия.

• Едновременна употреба на Валтензин Плюс с алискирен-съдържащи продукти при пациенти със захарен диабет или бъбречно увреждане (GFR <60 ml/min/1,73 m²) (вж. точки 4.4 и 5.1).

Промени в серумните електролити

Валсартан

Едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици, заместители на солта, съдържащи калий, или други средства, които биха могли да повишат стойностите на калий (хепарин и т.н.), не се препоръчва. Трябва да се провежда подходящо мониториране на стойностите на калия.

Хидрохлоротиазид

При лечение с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, се съобщава за хипокалиемия. Препоръчва се често мониториране на стойностите на серумния калий. Лечението с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, се свързва с хипонатриемия и хипохлоремична алкалоза. Тиазидите, включително хидрохлоротиазид, повишават екскрецията на магнезий в урината, което може да доведе до хипомагнезиемия. Екскрецията на калций намалява под влиянието на тиазидните диуретици. Това може да доведе до хиперкалциемия.

Както при всички пациенти, получаващи диуретично лечение, е необходимо периодично, на подходящи интервали да се определят стойностите на серумните електролити.

Пациенти с натриев и/или обемен дефицит

Пациенти, приемащи тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, трябва да бъдат наблюдавани за поява на клинични признаци на воден или електролитен дисбаланс.

При пациенти с тежък натриев и/или обемен дефицит, като тези, които получават високи дози диуретици, в редки случаи след започване на терапия с Валтензин Плюс може да се появи сиптоматична хипотония. Натриевият и/или обемният дефицит трябва да се коригира преди започване на лечението с Валтензин Плюс.

Пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност или други състояния, при които е налице стимулация на системата ренин-ангиотензин-алдостерон

При пациенти, чиято бъбречна функция би могла да зависи от активността на системата ренин- ангиотензин-алдостерон (напр. пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) се свързва с олигурия и/или прогресираща азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност и/или смърт. Оценката на пациенти със сърдечна недостатъчност или след миокарден инфаркт винаги трябва да включва оценка на бъбречната функция. Използването на Валт^з&йщос при пациенти с тежка хронична сърдечна недостатъчност не е доказано.

Не може да се изключи възможността, поради инхибиране на ренин-ангиотензин- алдостероновата система, приложението на Валтензин Плюс да причини увреждане на бъбречната функция. Валтензин Плюс не трябва да се използва при тези пациенти.

Стеноза на бъбречна артерия

Валтензин Плюс не трябва да се прилага за лечение на хипертония при пациенти с едностранна или двустранна стеноза на бъбречните артерии или стеноза на артерия на единствен бъбрек, тъй като при такива пациенти е възможно повишаване на стойностите на серумните урея и креатинин.

Първичен хипералдостеронизъм

Пациенти с първичен хипералдостеронизъм не трябва да се лекуват с Валтензин Плюс, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин не е активирана.

Аортна и митрална клапна стеноза. хипертрофична обструктивна кардиомиопатия Както при всички други вазодилататори е необходимо особено внимание при пациенти, страдащи от аортна или митрална стеноза или от хипертрофична обструктивна кардиомиопатия (ОХКМ).

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с бъбречно увреждане и креатининов клирънс

≥ 30 ml/min (вж. точка 4.2). Препоръчва се периодично мониториране на серумните стойности на калий, на стойностите на креатинина и пикочната киселина, когато Валтензин Плюс се употребява при пациенти с бъбречно увреждане.

Бъбречна трансплантация

До този момент няма натрупан опит по отношение на безопасната употреба на Валтензин Плюс при пациенти, претърпели наскоро бъбречна трансплантация.

Чернодробно увреждане

При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза Валтензин Плюс трябва да се употребява с повишено внимание (вж. точки 4.2 и 5.2). Тиазидните диуретици трябва да се използват внимателно при пациенти с увредена чернодробна функция или прогресивно чернодробно заболяване, тъй като малки промени във водно-електролитния баланс могат да ускорят появата на чернодробна кома.

Анамнеза за ангиоедем

Ангиоедем, включително оток на ларинкса и глотиса, причиняващи обструкция на дихателните пътища и/или подуване на лицето, устните, фаринкса и/или езика са съобщавани при пациенти лекувани с валсартан; някои от тези пациенти са получавали в миналото ангиоедем с други лекарства, включително АСЕ инхибитори. Употребата на Валтензин Плюс трябва да бъде прекратена незабавно при пациенти, които получат ангиоедем и Валтензин Плюс не трябва да се прилага отново (вж. точка 4,8).

Системен лупус еритематодес

Съобщава се, че тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да обострят или да активират системен лупус еритематодес.

Други метаболитни нарушения

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да окажат влияние върху глюкозния толеранс и да повишат серумните нива на холестерол, триглицериди и пикочна киселина. При пациенти с диабет може да е необходимо коригиране на дозата на инсулина или на пероралното хипогликемично средство.

Тиазидните диуретици могат да понижат екскрецията на калций в урината и да доведат до интермитентно леко повишаване на стойностите на серумния калций при липса на установено нарушение на калциевия метаболизъм. Изразената хиперкалциемия може да е доказателство за подлежащ хиперпаратиреоидизъм. Приемът на тиазидни диуретици трябва да бъде прекратен преди провеждане на изследвания за паратиреоидните функции.

Фоточувствигелност

Съобщава се за случаи на реакции на фоточувствителност при прием на тиазидни диуретици (вж. точка 4.8). Ако реакцията на фоточувствителност възникне в хода на лечението, се препоръчва прекратяване на лечението. Ако се счита за необходимо повторно прилагане на диуретика, се препоръчва защита на областите, изложени на слънце или на изкуствена UVA светлина.

Бременност

Не трябва да се започва лечение с ангиотензин II рецепторни блокери (АРБ) по време на бременност. Лечението на пациентки, които планират бременност, трябва да бъде заменено с алтернативно антихипертензивно лечение с установен профил на безопасност за употреба по време на бременност, освен ако продължителната терапия с АРБ се счита за съществена. При установяване на бременност лечението с АРБ трябва незабавно да се преустанови и да се започне алтернативно лечение, ако е подходящо (вж. точки 4.3 и 4.6).

Общи

Необходимо е повишено внимание при пациенти с предшестваща свръхчувствителност към други ангиотензин II рецепторни блокери. Реакциите на свръхчувствителност към хидрохлоротиазид са по-вероятни при пациенти, страдащи от алергия или астма.

Хороидален излив, остра миопия и вторична остра закритоъгълна глаукома Хидрохлоротиазид е сулфонамид и може да предизвика идиосинкратична реакция, водеща до хороидален излив с дефект на зрителното поле, остра преходна миопия и остра закритоъгълна глаукома. Симптомите включват остро начало на намалена зрителна острота или очна болка и обикновено се проявяват в рамките на часове до седмица от започване лекарството. Нелекувана, острата закритоъгълна глаукома може да доведе до постоянна загуба на зрението. Първоначалното лечение е да се прекрати възможно най-бързо приложението на хидрохлоротиазид. Трябва да се приложи незабавно лекарствена или хирургична терапия в случай, че вътреочното налягане остава неконтролируемо. Рисковите фактори за развитие на остра закритоъгълна глаукома, могат да включват анамнеза за алергии към сулфонамиди или пеницилин.

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостерон(RAAS)

Има данни, че едновременната употреба на АСЕ- инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен повишава риска от хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност). Поради това не се препоръчва двойно блокиране на RAAC чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен (вж. точки 4.5 и 5.1).

Ако се прецени, че терапията с двойно блокиране е абсолютно необходима, това трябва да става само под наблюдението на специалист и при често внимателно мониториране на бъбречната функция, електролитите и артериалното налягане. АСЕ инхибитори и ангиотензин II-рецепторни блокери не трябва да се използват едновременно при пациенти с диабетна нефропатия.

Немеланомен рак на кожата

В две епидемиологични проучвания, основаващи се на датския национален раков регистър, е наблюдаван повишен риск от немеланомен рак на кожата (НМРК) [базалноклетъчен карцином (БКК) и сквамозноклетьчен карцином (СКК)] при нарастваща експозиция на кумулативна доза хидрохлоротиазид (ХХТЗ). Фотосенсибилизиращите ефекти на ХХТЗ могат да действат като вероятен механизъм за развитие на НМРК.

Пациентите, приемащи ХХТЗ, трябва да бъдат информирани за риска от НМРК и съветвани редовно да проверяват кожата си за нови лезии и незабавно да съобщават при поява на подозрителни кожни лезии. На пациентите трябва да се препоръчат възможни превантивни мерки, като ограничено излагане на слънчева светлина и ултравиолетови лъчи, а в случай на експозиция, подходяща защита, за да се сведе до минимум рискът от рак на кожата.

Подозрителните кожни лезии трябва да бъдат подложени на незабавно изследване потенциално включващо хистологични изследвания на биопсични материали. Преразглеждане на употребата на ХХТЗ може да се наложи и при пациенти, които са имали предходен НМРК (вж. също точка 4.8).

Остра респираторна токсичност

След прием на хидрохлоротиазид се съобщават много редки тежки случаи на остра респираторна токсичност, включително остър респираторен дистрес синдром (ОРДС). След прием на хидрохлоротиазид обикновено се развива белодробен оток в рамките на минути до часове. В началото симптомите включват диспнея, повишена температура, влошаване на белодробната функция и хипотония. При съмнение за ОРДС трябва да бъде спрян приемът на Валтензин Плюс и да се приложи подходящо лечение. Хидрохлоротиазид не трябва да се прилага при пациенти, които преди това са получавали ОРДС след прием на хидрохлоротиазид.

Помощни вещества

Лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Лецитин

Ако пациентът е свръхчувствителен към фъстъци или соя, не трябва да използва това лекарство.

Натрий

Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.

Сънсет жълтоFCF(Е110)

Валтензин Плюс 160 mg/12,5 mg филмирани таблетки също така съдържа сънсет жълто FCF (Е110), който е възможно да предизвика реакции на свръхчувствителност.

Взаимодействия, свързани с валсартан и хидрохлоротиазид

Не се препоръчва едновременна употреба

Литий

За обратимо повишаване на концентрациите на серумния литий и токсичност се съобщава при едновременното приложение на литий с АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти или тиазиди, включително хидрохлоротиазид. Тъй като бъбречният клирънс на литий се намалява от тиазиди, може да се предположи, че рискът от литиева токсичност се увеличава допълнително с Валтензин Плюс. Препоръчва се внимателно проследяване на серумните концентрации на литий, ако се прецени, че комбинацията е необходима.

Необходимо е повишено внимание при едновременна употреба

Други антихипертензивни средства

Валтензин Плюс може да повиши ефикасността на други лекарства с антихипертензивни свойства

(напр. гванетидин, метилдопа, вазодилататори, ACEIs , ARBs, бета-блокери, блокери на калциевите канали и директни инхибитори на ренина (DRIs)).

Пресорни амини (напр. норадреналин, адреналин)

Възможно е намаляване на отговора към пресорни амини. Клиничното знчение на този ефект не е сигурно и не е достатъчно, за да бъдат спрени.

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), включително селективни СОХ-2 инхибитори, ацетилсалицилова киселина > 3g/дневно и неселективни НСПВС НСПВС могат да отслабят антихипертензивния ефект какго на ангиотензин II рецепторните антагонисти, така и на хидрохлоротиазид при едновременно приложение. Освен това, едновременното прилагане на Валтензин Плюс и НСПВС може да доведе до влошаване на бъбречната функция и до повишаване на серумния калий. Поради това се препоръчва проследяване на бъбречната функция в началото на лечението, какго и адекватна хидратация на пациента.

Взаимодействия, свързани с валсартан

Двойно блокиране на системата ренин-ангиотензин-алдостероновата система(RAAS)сARBs, ACElsили алискирен

Данни от клинични проучвания показват, че двойното блокиране на ренин-ангиотензин алдостероновата система (RAAS) чрез комбинираната употреба на АСЕ инхибитори, ангиотензин II-рецепторни блокери или алискирен се свързва с по-висока честота на нежелани събития, като например хипотония, хиперкалиемия и намаляване на бъбречната функция (включително остра бъбречна недостатъчност), в сравнение с употребата само на едно средство, действащо върху RAAS (вж. точки 4.3,4.4 и 5.1).

Не се препоръчва едновременна употреба

Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, заместители на солта, съдържащи калий или други вещества, които биха могли да повишат стойностите на калий Ако се прецени, че е необходимо да се приложи лекарствен продукт, който оказва влияние върху стойностите на калий в комбинация с валсартан се препоръчва наблюдаване на стойностите на калий.

Транспортери

In vitro данни показват, че валсартан е субстрат на чернодробния ъптейк-транспортер ОАТР1В1/ОАТР1ВЗ и чернодробния ефлукс транспортер MRP2. Клиничното значение на тази находка не е известно. Едновременното приложение на инхибиторите на ъптейк-транспортери (напр. рифампин, циклоспорин) или ефлукс транспортери (напр. ритонавир) могат да повишат системната експозиция на валсартан. Необходимо е повишено внимание при започване или приключване на едновременно лечение с такива лекарства.

Липса на взаимодействия

При проучвания за лекарствени взаимодействия с валсартан не са установени клинично значими взаимодействия между валсартан и някое от следните вещества: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид. Дигоксин и индометацин могат да взаимодействат с хидрохлоротиазидната компонента на Валтензин Плюс (вж. “Взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид”).

Взаимодействия, свързани с хидрохлоротиазид

Необходимо е повишено внимание при едновременна употреба

Лекарствени продукти, които оказват влияние върху стойностите на калий в серума Хипокалиемичният ефект на хидрохлоротиазид може да бъде увеличен при едновременно приложение на калий-губещи диуретици, кортикостероиди, лаксативи, АСТН, амфотерицин, карбеноксолон, пеницилин G, салицилова киселина и производните й.

Ако е необходимо предписването на тези лекарствени продукти едновременно с комбинацията хидрохлоротиазид-валсартан, се препоръчва мониториране на стойностите на калий в серума (вж. точка 4.4).

Лекарствени продукти, които могат да предизвикатtorsades de pointes

Поради риска от хипокалиемия хидрохлоротиазид трябва да се прилага с повишено внимание при едновременно приложение с лекарствени продукти, които могат предизвикат torsades de pointes, по-специално антиаритмици клас Iа и клас III и някои антипсихотици.

Лекарствени продукти, които оказват влияние върху стойностите на натрий в серума Хипонатриемичния ефект на диуретиците може да бъде усилен от едновременното приложение на лекарства, като антидепресанти, антипсихотици, антиепилептични средства и т.н.

Препоръчва се повишено внимание при продължително приложение на тези лекарства.

Дигиталисови гликозиди

Тиазид-предизвикана хипокалиемия или хипомагнезиемия могат да възникнат като нежелани реакции, които улесняват началото на дигиталис-индуцирани сърдечни аритмии (вж. точка 4.4).

Калциеви соли и витаминD

Прилагането на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, с витамин D или с калциеви соли може да потенцира покачването на серумния калций. Едновременната употреба на тиазиди с калциеви соли може да предизвика хиперкалциемия при пациенти, предразположени към хиперкалциемия (напр. хиперпаратиреоидизъм, злокачествени образувания или витамин D-медиирани състояния) чрез увеличаване на тубулната реабсорбция на калций.

Антидиабетни лекарства (перорални средства и инсулин)

Тиазидните диуретици могат да окажат влияние върху глюкозния толеранс. Може да е необходимо коригиране на дозите.

Метформин трябва да се приема с повишено внимание поради риск от лактатна ацидоза, индуцирана от възможна функционална бъбречна недостатъчност, свързана с хидрохлоротиазид.

Бета-блокери и диазоксид

Едновременното приложение на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, и бета-блокери може да повиши риска от хипергликемия. Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да повишат хипергликемичния ефект на диазоксид.

Лекарствени продукти, прилагани за лечение на подагра (пробенецид, сулфинпиразон и алопуринол)

Възможно е да се наложи коригиране на дозата на урикозуричните средства, тъй като хидрохлоротиазид може да повиши стойностите на серумната пикочна киселина. Може да се наложи повишаване на дозата на пробенецид и сулфинпиразон. Едновременното прилагане на тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, може да повиши честотата на реакциите на свръхчувствителност спрямо алопуринол.

Антихолинергични лекарствени продукти и други лекарствени продукти, повлияващи стомашния мотилитет

Бионаличностга на тиазидните диуретици може да се повиши от антихолинергичните лекарствени продукти (напр. атропин, бипериден), вероятно поради намаляване на мотилитета на стомашно-чревния тракт и забавяне на времето за изпразване на стомаха. От друга страна, се очаква, че прокинетични лекарства като цизаприд могат да намалят бионаличностга на тиазидните диуретици.

Амантадин

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да повишат риска от нежелани реакции, причинени от амантадин.

Йонообменни смоли

Абсорбцията на тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, се понижава от холестирамин или холестипол. Това може да доведе до субтерапевтични ефекти на тиазидните диуретици. Но ако прилагането на дозата на хидрохлоротиазид и смолата стане така, че хидрохлоротиазид се приеме поне 4 часа преди или 4-6 часа след прилагане на смолата, потенциално взаимодействието ще сведе до минимум.

Цитотоксични лекарствени продукти

Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, могат да намалят бъбречната екскреция на цитотоксичните лекарствени продукти (напр. циклофосфамид, метотрексат) и да потенцират техните миелосупресивни ефекти.

Недеполяризиращи скелетномускулни релаксанти (напр. тубокурарин) Тиазидните диуретици, включително хидрохлоротиазид, потенцират действието на скелетно- мускулни релаксанти, като производните на кураре.

Циклоспорин

Едновременното прилагане с циклоспорин може да повиши риска от хиперурикемия и усложнения на подаграта.

Алкохол, барбитурати или наркотични вещества

Едновременното приложение на тиазидни диуретици с вещества, които също имат хипотензивен ефект (напр. чрез понижаване на активността на симпатиковата нервната система или директна съдоразширяваща активност), може да потенцира ортостатична хипотония.

Метилдопа

Има изолирани съобщения за случаи на хемолитична анемия при едновременно прилагане на метилдопа и хидрохлоротиазид.

Йод-контрастни вещества

В случай на диуретик-индуцирана дехидратация е налице повишен риск от остра бъбречна недостатъчност, особено при високи дози на йодни вещества. Пациентите трябва да се рехидратират преди прилагането на йод-контрастни вещества.

Валсартан

Епидемиологичните данни за риска от тератогенност след експозиция на АСЕ инхибитори през първия триместър на бременността не са окончателни; независимо от това не може да се изключи леко повишение на риска. Въпреки че няма контролирани епидемиологични данни за риска от ангиотензин II рецепторни блокери (АРБ), подобен риск може да съществува при този клас лекарства. Освен в случай че терапията с АРБ се преценява като много важна, пациентките, които плануват бременност, трябва да преминат на алтернативно антихипертензивно лечение с доказан профил на безопасност за употреба при бременност. При установяване на бременност лечението с АРБ трябва да се преустанови незабавно и при необходимост да се започне алтернативна терапия.

Известно е, че експозицията на терапия с АРБ по време на втория и третия триместър на бременността причинява фетотоксичност при хора (понижена бъбречна функция, олигохидрамниоза, забавена осификация на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) (вж. също точка 5.3).

В случай на експозиция на АРБ след втория триместьр на бременността се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа.

Новородени, чиито майки са приемали АРБ, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за хипотония (вж. също точки 4.3 и 4.4).

Хидрохлоротиазид

Налице е ограничен опит относно употребата на хидрохлоротиазид по време на бременност, особено през първия триместьр. Проучванията при животни са недостатъчни.

Хидрохлоротиазид преминава през плацентата. Изхождайки от фармакологичния механизъм на действие на хидрохлоротиазид, употребата му през втория и третия триместьр може да наруши фетоплацентарната перфузия и да доведе до фетални и неонатални усложнения като жълтеница, нарушения на електролитния баланс и тромбоцитопения.

Липсват данни относно употребата на валсартан по време на кърмене. Хидрохлоротиазид се екскретира в човешкото мляко. Поради тази причина не се препоръчва прием на Валтензин Плюс по време на кърмене. Предпочита се алтернативно лечение с по-добре установен профил на безопасност по време на кърмене, особено при кърмене на новородено или недоносено бебе.

Не са провеждани проучвания за ефектите на Валтензин Плюс върху способността за шофиране и работа с машини. Трябва да се има предвид, че при шофиране и работа с машини е възможно понякога да настъпят замаяност или умора.

Нежеланите лекарствени реакции, съобщени при клинични проучвания и лабораторни находки, настъпващи по-често при валсартан плюс хидрохлоротиазид спрямо плацебо, какго и отделните съобщения по време на постмаркетинговия период, са представени по-долу по системо-органни класове. Нежеланите лекарствени реакции, за които се знае, че настъпват при прилагане на отделните съставки самостоятелно, но които не са наблюдавани при клиничните проучвания, могат да възникнат в хода на лечението с валсартан/хидрохлоротиазид.

Нежеланите реакции са подредени по честота, най-честите са първи, съгласно следната конвенция: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до < 1/10); нечести (≥1/1 000 до < 1/100); редки (≥1/10 000 до < 1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка на честотата). При всяко групиране по честота, нежеланите лекарствени реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.

Таблица 1. Честота на нежеланите лекарствени реакции при валсартан/хидрохлоротиазид

Нарушения на метаболизма и храненето

Нечести: Дехидратация

Нарушения на нервната система

Нечести: Парестезия

Много редки: Замаяност

С неизвестна честота: Синкоп

Нарушения на очите

Нечести: Замъгляване на зрението

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Тинитус

Съдови нарушения

Нечести: Хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Нечести: Кашлица

С неизвестна честота: Некардиогенен белодробен оток

Стомашно-чревни нарушения

Много редки: Диария

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителнататъкан

Нечести: Миалгия

Много редки: Артралгия

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Нарушена бъбречна функция

Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение

Нечести: Умора

Изследвания

С неизвестна честота: Повишаване на пикочната киселина,

билирубина и креатинина в серума, хипокалиемия, хипонатриемия, повишаване на азота в кръвта, неутропения

Допълнителна информация за отделните съставки

Нежеланите реакции, съобщени за всяка от отделните съставки, могат да бъдат потенциални нежелани реакции на Валтензин Плюс, дори да не са наблюдавани в хода на клиничните проучвания или по време на постмаркетинговия период.

Таблица 2. Честота на нежеланите лекарствени реакции при валсартан

Нарушения на кръвта и лимфната система

С неизвестна честота: Понижаване на хемоглобина, понижаване на хематокрита, тромбоцитопения

Нарушения на имунната система

С неизвестна честота: Други реакции на свръхчувствителност/алергия, включително серумна болест

Нарушения на метаболизма и храненето

С неизвестна честота: Повишаване на серумния калий, хипонатриемия

Нарушения на ухото и лабиринта

Нечести: Световъртеж

Съдови нарушения

С неизвестна честота: Васкулит

Стомашно-чревни нарушения

Нечести: Болка в областта на корема

Хепатобнлиарни нарушения

С неизвестна честота: Повишение на показателите за чернодробна функция

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

С неизвестна честота: Ангиоедем, булозен дерматит, обрив, сърбеж

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречна недостатъчност

Таблица 3. Честота на нежеланите лекарствени реакции при хидрохлоротиазид

Хидрохлоротиазид се предписва широко от много години, често в дози, по-високи от дозата, прилагана при Валтензин Плюс. Следните нежелани реакции са били съобщени при пациенти, лекувани с тиазидни диуретици, включително хидрохлоротиазид, като монотерапия:

Неоплазми - доброкачествени, злокачествени и неопределени (вкл. кисти и полипи)

С неизвестна честота: Немеланомен рак на кожата (базалноклетъчен карцином и сквамозноклетъчен карцином)

Нарушения на кръвта и лимфната система

Редки: Тромбоцитопения, понякога е пурпура

Много редки: Агранулоцитоза, левкопения хемоличина анемия, костномозъчна недостатъчност

С неизвестна честота: Апластична анемия

Нарушения на имунната система

Много редки: Реакции на свръхчувствителност

Нарушения на метаболизма и храненето

Много чести: Хипокалиемия, увеличени липиди в кръвта (най-често при по-високи дози)

Чести: Хипонатриемия, хипомагнезиемия, хиперурикемия

Редки: Хиперкалциемия, хипергликемия, глюкозурия и влошаване на диабетното метаболитно състояние

Много редки: Хипохлоремична алкалоза

Психични нарушения

Редки: Депресия, нарушения на съня

Нарушения на нервната система

Редки: Главоболие, замайване, парестезия

Нарушения на очите

Редки: Нарушения на зрението

С неизвестна честота: Хориоидален излив, остра закритоъгълна

глаукома, остра миопия

Сърдечни нарушения

Редки: Сърдечни аритмии

Съдови нарушения

Чести: Постурална хипотония

Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения

Много редки: Остър респираторен дистрес синдром (ОРДС) (вижте точка 4.4)

Стомашно-чревни нарушения

Чести: Загуба на апетит, умерено гадене и повръщане

Редки: Запек, стомашно-чревен дискомфорт

Много редки: Панкреатит

Хепатобилиарни нарушения

Редки: Интрахепатална холестаза или жълтеница

Нарушения на бъбреците и пикочните пътища

С неизвестна честота: Бъбречната дисфункция, остра бъбречна недостатъчност

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Чести: Уртикария и други видове обрив

Редки: Фоточувствителност

Много редки: Некротизиращ васкулит и токсична, епидермална некролиза, кожен лупус, подобни на лупус еритематодес кожни реакции, реактивация на кожен лупус еритематодес

С неизвестна честота: Еритема мултиформе

Общи нарушения и състояния на мястото на приложение

С неизвестна честота: Пирексия, астения

Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан

С неизвестна честота: Мускулни спазми

Нарушения на възпроизводителната система и гърдата

Чести: Импотентност

Описание на избрани нежелани реакции

Немеланомен рак на кожата: Въз основа на наличните данни от епидемиологични проучвания е наблюдавана зависима от кумулативната доза връзка между ХХТЗ и НМРК (вж. също точки 4.4 и 5.1).

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,Дамян Груев” № 8,1303 София, тел.: 02 8903417, уебсайт: www.bda.bg.

Предозирането с валсартан може да причини изразена хипотония, която може да доведе до понижаване на яснотата на съзнанието, циркулаторен колапс и/или шок. В допълнение, при предозиране с хидрохлоротиазидната съставка могат да възникнат следните признаци и симптоми: гадене, сънливост, хиповолемия и електролитен дисбаланс, свързан със сърдечни аритмии и мускулни спазми.

Терапевтичните мерки зависят от времето на прием на лекарството и вида и тежестта на симптомите, стабилизирането на циркулаторния статус е от първостепенна важност.

При хипотония пациентът трябва да бъде поставен в легнало положение и бързо да се започне вливане на обемозаместващи и солеви разтвори.

Валсартан не може да бъде отстранен чрез хемодиализа поради стабилното му свързване с плазмените протеини, от друга страна с диализа може да се постигне клирънс на хидрохлоротиазид.