Nemdatine 5 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nemdatine 5 mg
Лечението трябва да се започне и наблюдава от лекар, с опит в диагностицирането и лечението на деменцияот типа на Алцхаймер.
Дозировка
Лечението трябва да започне само ако има лице, което да се грижи за болния и редовно да проследява дали пациентът приема лекарствения продукт. Диагнозата трябва да се постави в съответствие със съвременните диагностични принципи. Поносимостта и дозировката на мемантин трябва да се преоценяват регулярно, за предпочитане до 3 месеца след започване на лечението. След това, клиничната полза от мемантин и поносимостта на пациента към лечението, трябва да се преоценяват регулярно, в съответствие с настоящите клинични ръководства. Поддържащото лечение може да продължи, докато има терапевтична полза и пациентът понася лечението с мемантин. При наличие на доказателства за липса на терапевтичен ефект или ако пациентът не понася лечението, трябва да се обмисли прекратяване на лечението с мемантин.
Възрастни Титриране на дозата
Препоръчителната начална доза е 5 mg дневно, която постепенно се титрира през първите
4 седмици от лечението, за да се достигне препоръчителната поддържаща доза както следва:
Седмица 1 (ден 1-7):
Пациентът трябва да приема една филмирана таблетка от 5 mg (бяла, овална) дневно в продължение на 7 дни.
Седмица 2 (ден 8-14):
Пациентът трябва да приема една филмирана таблетка от 10 mg (бяла, с форма на капсула) дневно в продължение на 7 дни.
Седмица 3 (ден 15-21):
Пациентът трябва да приема една филмирана таблетка от 15 mg (оранжева, овална) дневно в продължение на 7 дни.
Седмица 4 (ден 22-28):
Пациентът трябва да приема една филмирана таблетка от 20 mg (тъмнорозова, овална) дневно в продължение на 7 дни.
Максималната дневна доза е 20 mg дневно.
Поддържаща доза
Препоръчителната поддържаща доза е 20 mg дневно.
Старческа възраст
Въз основа на клиничните проучвания, препоръчителната дневна доза за пациенти на възраст над
65 години е 20 mg дневно, както е посочено по-горе.
Бъбречно увреждане
При пациенти с леко нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс 50 – 80 ml/min) не се налага адаптиране на дозата. При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс 30 – 49 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg . При добра поносимост след поне 7 дневно лечение, дозата може да бъде повишена до 20 mg/ден съгласно стандартната схема на титриране. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 5 – 29 ml/min) дневната доза трябва да бъде 10 mg дневно.
Чернодробно увреждане
При пациенти с леко или умерено нарушена чернодробна функция (клас А и В по Child-Pugh) не е необходимо адаптиране на дозата. Няма данни за употребата на мемантин при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Не се препоръчва прилагането на Nemdatine при пациенти с тежко чернодробно увреждане.
Педиатрична популация
Липсват данни.
Начин на приложение
Nemdatine трябва да се прилага перорално веднъж дневно, да се приема по едно и също време всеки ден.
Филмираните таблетки могат да се приемат със или без храна.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Препоръчва се повишено внимание при пациенти с епилепсия, анамнеза за гърчове или пациенти с предразполагащи фактори за епилепсия.
Трябва да се избягва съпътстващата употреба на антагонисти на N-метил-D-аспартат (NMDA), като амантадин, кетамин или декстрометорфан. Тези съединения действат върху същата
рецепторна система, както мемантин, и следователно нежеланите реакции (предимно свързани с централната нервна система (ЦНС)) могат да бъдат по-чести и по-силно изразени (вж.
точка 4.5).
Някои фактори, които могат да повишат pH на урината (вж. точка 5.2 “Елиминиране”), могат да наложат внимателно проследяване на пациента. Тези фактори включват драстични промени в диетата, например от месна към вегетарианска диета, или масивен прием на алкализиращи стомашни буфери. Освен това pH на урината може да се повиши при състояния на бъбречна тубуларна ацидоза (БТА) или тежки инфекции на пикочните пътища с Proteus бактерии .
При повечето клинични проучвания пациенти със скоро прекаран инфаркт на миокарда, декомпенсирана застойна сърдечна недостатъчност (клас по NYHA III-IV) или неконтролирана хипертония са били изключени. Вследствие на това има само ограничени данни и пациентите с такива състояния трябва да бъдат проследявани внимателно.
Този продукт съдържа лактоза. Пациенти с рядки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция, не трябва да приемат това лекарство.
Поради фармакологичните ефекти и механизма на действие на мемантин могат да възникнат следните взаимодействия:
-
Механизмът на действие дава основания да се предполага, че ефектите на L-допа, допаминергичните агонисти и антихолинергичните средства може да бъдат засилени при съпътстващо лечение с антагонисти на NMDA като мемантин. Ефектите на барбитуратите и невролептиците може да бъдат намалени. Съпътстващото приложение на мемантин и спазмолитични средства, дантролен или баклофен може да измени ефектите им и това да наложи коригиране на дозата.
-
Съпътстващата употреба на мемантин и амантадин трябва да се избягва поради риск от фармакотоксична психоза. И двете съединения представляват химично сродни антагонисти на NMDA. Същото е валиднои закетамин и декстрометорфан (вж. също
точка 4.4). Публикуван е един клиничен случай за вероятен риск също и при комбиниране на мемантин и фенитоин.
-
Други активни вещества, като циметидин, ранитидин, прокаинамид, хинидин, хинин и никотин, използващи същата бъбречна система за катионен транспорт както амантадин, е възможно също да взаимодействат с мемантин, което води до потенциален риск от повишени плазмени концентрации.
-
Има вероятност за понижаване на серумните стойности на хидрохлоротиазид (HCT),
когато мемантин се прилага едновременно с HCT или с комбинация, включваща HCT.
-
В постмаркетинговия опит има съобщения за изолирани случаи на повишено международно нормализирано отношение (INR) при пациенти, които са лекувани едновременно с варфарин. Въпреки че не е установена причинно-следствена връзка, се препоръчва внимателно проследяване на протромбиновото време или INR при пациенти, които се лекуват едновременно с перорални антикоагуланти.
При фармакокинетични проучвания (ФК) с единична доза при млади здрави доброволци не се наблюдават значими взаимодействия между активните вещества на мемантин и глибурид/метформин или донепезил.
В клинично проучване при млади здрави лица не се наблюдава значим ефект на мемантин върху фармакокинетиката на галантамин.
Мемантин не инхибира in vitro CYP 1A2, 2A6, 2C9, 2D6, 2E1, 3A, флавин-съдържащата монооксигеназа, епоксид-хидролазата или сулфонирането.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на мемантин при бременни жени. Проучвания върху животни показват възможност за забавено вътрематочно развитие при нива на експозиция, които са идентични или леко завишени спрямо експозицията при хора (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Мемантин не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост.
Кърмене
Не е известно дали мемантин се екскретира в кърмата при хора, но като се има предвид липофилността на веществото, това е твърде възможно. Жените, които приемат мемантин, не трябва да кърмят.
Фертилитет
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти на мемантин при неклинични проучвания по отношение на фертилитета при мъжки и женски животни.
Умерената до тежка степен на болестта на Алцхаймер обикновено води до нарушена способност за шофиране и компрометира способността за работа с машини. Освен това Nemdatine повлиява в малка или умерена степен способността за шофиране и работа с машини, така че амбулаторните пациенти трябва да бъдат предупреждавани да внимават много.
Резюме на профила на безопасност
В клинични проучвания при лека до тежка деменция, включващи 1 784 пациенти, лекувани с мемантин и 1 595 пациенти, третирани с плацебо, общата честота на нежеланите лекарствени реакции при мемантин не се различава от тази при плацебо, като нежеланите лекарствени реакции обикновено са леки до умерени по тежест. Най-често наблюдаваните нежелани лекарствени реакции с по-висока честота в групата на мемантин, отколкото в групата на плацебо, са замаяност (съответно 6,3 % срещу 5,6 %), главоболие (5,2 % срещу 3,9 %), констипация (4,6 % срещу 2,6 %) и сомнолентност (3,4 % срещу 2,2 %) и хипертония (4,1 % срещу 2,8 %).
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните нежеланите лекарствени реакции, посочени в таблицата по-долу, са събрани по време на клинични проучвания с мемантин и след пускането му на пазара.
Нежеланите лекарствени реакции са класифициранипо системо-органни класове, като се използва следната конвенция: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < /10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). При всяко групиране в зависимост от честотата, нежеланите реакции се изброяват в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
| СИСТЕМО-ОРГАНЕН КЛАС | ЧЕСТОТА | НЕЖЕЛАНА РЕАКЦИЯ |
| Инфекции и инфестации | Нечести | Гъбични инфекции |
| Нарушения на имунната система | Чести | Свръхчувствителност към лекарства |
| Психични нарушения | Чести | Сънливост |
| Нечести | Обърканост | |
| Нечести | Халюцинации1 | |
| С неизвестна честота | Психотични реакции2 | |
| Нарушения на нервната система | Чести | Замаяност |
| Чести | Нарушение на равновесието | |
| Нечести | Нарушена походка | |
| Много редки | Гърчове | |
| Сърдечни нарушения | Нечести | Сърдечна недостатъчност |
| Съдови нарушения | Чести | Хипертония |
| Нечести | Венозна тромбоза/тромбоемболизъм | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | Чести | Диспнея |
| Стомашно-чревни нарушения | Чести | Запек |
| Нечести | Повръщане | |
| С неизвестна честота | Панкреатит2 | |
| Хепатобилиарни нарушения | Чести | Повишени стойности на чернодробните ензими |
| С неизвестна честота | Хепатит | |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Чести | Главоболие |
| Нечести | Умора |
1 Халюцинации са наблюдавани главно при пациенти с тежка форма на болестта на Алцхаймер.
2 Изолирани случаи, съобщавани от постмаркетинговия опит.
Болестта на Алцхаймер се свързва с депресия, суицидни мисли и опити за самоубийство. От постмаркетинговия опит при пациенти, лекувани с мемантин се съобщава за такива реакции.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Има ограничен опит с предозиране в клиничните изпитвания и постмаркетинговия опит.
Симптоми
Случаите на относително голямо предозиране (съответно 200 mg и 105 mg/ден за три дни) се свързват или само със симптоми на умора, слабост и/или диария или протичат безсимптомно. В случаи на предозиране с доза под 140 mg или при неизвестна доза при пациентите се проявяват симптоми, свързани с ЦНС (обърканост, сънливост, сомнолентност, световъртеж, възбуда, агресивност, халюцинации и нарушена походка) и/или с гастроинтестинален произход (повръщане и диария).
В най-тежкия случай на предозиране пациентът е оцелял след перорален прием на общо
2 000 mg мемантин и са наблюдавани ефекти върху ЦНС (10-дневна кома с последваща диплопия и възбуда). В този случай пациентът е лекуван симптоматично и с плазмафереза. Пациентът се е възстановил без дълготрайни последствия.
В друг случай на голямо предозиране с перорален прием на 400 mg мемантин пациентът също е оцелял и се е възстановил. Пациентът е имал симптоми, свързани с ЦНС като неспокойствие, психоза, зрителни халюцинации, проконвулсивност, сомнолентност, ступор и безсъзнание.
Лечение
При предозиране лечението трябва да бъде симптоматично. Няма специфичен антидот при интоксикация и предозиране. За отстраняване на активното вещество се прилага стандартна клинична процедура, като например стомашна промивка, активен въглен (за предотвратяване на потенциална ентерохепатална рециркулация), повишаване киселинността на урината, форсирана диуреза.
В случай на признаци и симптоми на общо свръхстимулиране на централната нервна система (ЦНС), трябва да се обмисли внимателно симптоматично клинично лечение.
Фармакологични свойства - Nemdatine 5 mg
Фармакотерапевтична група: Психоаналептици, други лекарства против деменция, ATC код:
N06DX01.
Механизъм на действие
Нараства броят на доказателствата за това, че нарушеното функциониране на глутаматергичната невротрансмисия, по-конкретно на рецепторите за NMDA, допринася както за проявата на симптомите, така и за прогресирането на болестта при невродегенеративната деменция.
Мемантин е волтаж-зависим, с умерен афинитет и неконкурентен NMDA-рецепторен антагонист. Той модулира ефектите на патологично повишените тонични нива на глутамата, които могат да доведат до дисфункция на невроните.
Клинична ефикасност и безопасност
В основно проучване с монотерапия при популация пациенти, страдащи от умерена до тежка степен на болестта на Алцхаймер (общ скор от минималния преглед на психичния статус (mini mental state examination, MMSE) на изходно ниво 3 - 14) са включени общо 252 амбулаторни пациенти. Проучването демонстрира благоприятните ефекти от лечението с мемантин в сравнение с плацебо в продължение на 6 месеца (анализ на наблюдаваните случаи чрез интервюиране на клинициста за цялостното му впечатление за промяната (the clinician´s interview based impression of change, CIBIC-plus): p = 0,025; съвместно проучване на болестта
на Алцхаймер – ежедневни дейности (Alzheimer´s disease cooperative study – activities of daily living, ADCS-ADLsev): p = 0,003; набор за оценка на тежки увреждания (severe impairment battery, SIB): p = 0,002).
В основно проучване на монотерапия с мемантин при лека до умерена степен на болестта на Алцхаймер (MMSE общ скор на изходно ниво от 10 до 22) са включени 403 пациенти.
Ефектът при лекуваните с мемантин пациенти е статистически значимо по-добър в сравнение с този при лекуваните с плацебо пациенти по отношение на първичните крайни точки: скала за оценка на болестта на Алцхаймер (Alzheimer´s disease assessment scale, ADAS-cog)
(p = 0,003) и CIBIC-plus (p = 0,004) на 24-та седмица при последното пренесено наблюдение (last observation carried forward, LOCF). При друго проучване с монотерапия на лека до умерена болест на Алцхаймер са рандомизирани общо 470 пациенти (общ MMSE скор на изходно ниво 11 - 23). При проспективно дефиниран първичен анализ на 24-та седмица не е постигната статистическа значимост на първичната крайна точка за ефикасност.
При мета-анализ на пациенти с умерена до тежка степен на болест на Алцхаймер (общ MMSE скор < 20) от шест плацебо-контролирани, 6-месечни проучвания, фаза III (включващи проучвания с монотерапия и проучвания при пациенти на постоянна доза ацетилхолинестеразни инхибитори) се установява, че съществува статистически значим ефект в полза на лечението с мемантин за когнитивната, глобалната и функционалната сфера. При пациенти с едновременно влошаване във всичките три сфери, резултатите показват статистически значим ефект на мемантин, предотвратяващ влошаването. Два пъти повече от третираните с плацебо пациенти демонстрират влошаване във всичките три сфери в сравнение с лекуваните с мемантин пациенти (21 % срещу 11 %, p < 0,0001).
Абсорбция
Абсолютната бионаличност на мемантин е приблизително 100 %. Tmax е между 3 и 8 часа. Няма данни, че храната повлиява абсорбцията на мемантин.
Разпределение
Дневни дози от 20 mg водят до плазмени концентрации на мемантин в стационарно състояние в границите от 70 до 150 ng/ml (0,5 – 1 µmol) с големи интериндивидуални вариации. Когато се прилагат дневни дози от 5 до 30 mg се изчислява средно съотношение цереброспинална течност (ЦСТ)/серум 0,52. Обемът на разпределение е около 10 l/kg. Около 45 % от количеството мемантин е свързано с плазмените протени.
Биотрансформация
При хора около 80 % от мемантин в циркулацията е под формата на основното съединение. Главните метаболити при човека са N-3,5-диметил- глудантан, изомерната смес на 4- и 6- хидрокси-мемантин и 1-нитрозо-3,5-диметил-адамантан. Нито един от тези метаболити не проявява NMDA-антагонистична активност. Не е открит цитохром P 450 катализиран метаболизъм in vitro.
При проучване с перорално прилаган 14C-мемантин, средно 84 % от дозата се открива в рамките на 20 дни, като повече от 99 % се екскретира чрез бъбреците.
Елиминиране
Мемантин се елиминира моноекспоненциално с терминален t½ от 60 до 100 часа. При доброволци с нормална бъбречна функция общият клирънс (Cltot) достига до 170 ml/min/1,73 m² и част от общия бъбречен клирънс се осъществява чрез тубулна секреция.
Бъбречният обмен включва също тубулна резорбция, която вероятно е опосредствана от катион- транспортиращи белтъци. Степента на бъбречно елиминиране на мемантин в условията на алкална урина може да бъде намалена 7 до 9 пъти (вж. точка 4.4). Алкализирането на урината може да се дължи на драстични промени в диетата, например преминаване от месна към вегетарианска диета, или на масивен прием на алкализиращи стомашни буфери.
Линейност
Проучванията при доброволци показват линейна фармакокинетика в дозовия диапазон от
10 до 40 mg.
Връзка фармакокинетика/фармакодинамика
При доза 20 mg мемантин дневно нивото в цереброспиналната течност съответства на стойността на ki на мемантин (ki = константа на инхибиране), която е 0,5 µmol във фронталния дял на мозъчната кора при човека.
Фармацевтични данни - Nemdatine 5 mg
Ядро на таблетката за 5, 10, 15 и 20 mg филмирани таблетки
Микрокристална целулоза Кросповидон тип А
Талк
Магнезиев стеарат
Таблетна обвивка за 5 mg и 10 mg филмирани таблетки
Хипромелоза 6cP Титанов диоксид (Е 171) Лактоза монохидрат Макрогол 3350 Триацетин
Таблетна обвивка за 15 mg филмирани таблетки
Хипромелоза 6cP Лактоза монохидрат Титанов диоксид (Е 171) Макрогол 3350 Триацетин
Железен оксид жълт, червен и черен (E172) Таблетна обвивка за 20 mg филмирани таблетки
Хипромелоза 6cP Титанов диоксид (Е 171) Лактоза монохидрат Макрогол 3350 Триацетин
Железен оксид, червен и жълт (E172)
Блистери от PVC/PVDC-алуминий
Всяка опаковка съдържа 28 филмирани таблетки (7 филмирани таблетки от 5 mg, 7 филмирани таблетки от 10 mg, 7 филмирани таблетки от 15 mg и 7 филмирани таблетки от 20 mg) в опаковка тип „портфейл“ или в опаковка, съдържаща 4 блистера в 4 отделни картонени кутии и една външна картонена кутия.