Siofor 850 mg film - coated tablet

Лечение на предиабет при възрастни, които са с висок риск за развитието на захарен диабет тип 2 (напр. лица с нарушен глюкозен толеранс (НГТ) и нарушена плазмена глюкоза на гладно (HIT) и някое от следните: < 60 годишна възраст; индекс на телесната маса (ИТМ) ≥30 kg/m²; фамилна анамнеза за роднини първа линия с диабет; повишени триглицериди; понижен HDL холестерол; хипертония; HbAlc ≥6,0%; анамнеза за гестационен диабет.

Лечение на захарен диабет тип 2, особено при пациенти с наднормено тегло за адекватен контрол на кръвната захар.

• При възрастни със захарен диабет тип 2, Сиофор 850 mg може да се използва като монотерапия или в комбинация с други перорални антидиабетни лекарства или инсулин.

• При деца от 10-годишна възраст и юноши със захарен диабет тип 2, Сиофор 850 mg може да се използва като монотерапия или в комбинация с инсулин.

Установено е намаление на усложненията на диабета при възрастни пациенти с наднормено тегло и диабет тип 2 при лечение с метформинов хидрохлорид като първо средство на избор след неуспех от диетата (вж. точка 5.1).

Лечението със Сиофор 850 mg трябва да се придружава от подходящ хранителен режим и физически упражнения.

Възрастни с нормална бъбречна функция(GFR≥90ml/мин)

Монотерапия и комбинация с други перорални антидиабетни лекарства

Обичайната начална доза е една филмирана таблетка 2 или 3 пъти дневно, прилагана по време или след хранене.

След 10-15 дни дозата трябва да се коригира в зависимост от измерените нива на кръвната захар. Постепенното повишение на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост.

Максималната препоръчителна доза на метформинов хидрохлорид е 3 g дневно, разделена на три приема.

Ако се предвижда преминаване от друго перорално антидиабетно лекарство, трябва да се преустанови приемът на другото лекарство и да се започне метформинов хидрохлорид в гореспоменатата доза.

Комбинация с инсулин

Метформинов хидрохлорид и инсулин могат да се използват като комбинирана терапия за постигане на по-добър гликемичен контрол. Метформинов хидрохлорид се прилага в обичайната начална доза от 850 mg 2-3 пъти дневно, докато дозата на инсулина се коригира според измерените нива на кръвната захар.

Старческа възраст

Поради вероятността от намалена бъбречна функция в старческа възраст, дозата на метформинов хидрохлорид трябва да се коригира според бъбречната функция. Необходимо е редовно проследяване на бъбречната функция (вж. т. 4.4).

Бъбречно увреждане

Преди започване на лечение с продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това - поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от понататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в старческа възраст трябва по- често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.

Педиатрична популация

Монотерапия и комбинация с инсулин

• Сиофор 850 mg може да се използва при деца от 10-годишна възраст и при юноши.

• Обичайната начална доза е 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид веднъж дневно, приложена по време или след хранене.

След 10 до 15 дни дозата трябва да се коригира спрямо измерените нива на кръвната захар. Постепенното увеличение на дозата може да подобри стомашно-чревната поносимост.

Максималната препоръчителна доза метформинов хидрохлорид е 2 g на ден, разделена на 2 или 3 приема.

Монотерапия (предиабет)

Препоръчителната начална доза е една филмирана таблетка дневно (850 mg), която може да се увеличи до два пъти дневно, ако е неоходимо (два пъти дневно по 850 mg).

Филмираните таблетки може да се приемат по време или след храна.

Стомашно-чревната поносимост може да се подобри чрез постепенно увеличение на дозата.

Лекарят ще прецени дали лечението трябва да продължи, въз основа на редовно проследяване на гликемичния контрол и рисковите фактори.

• Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в т. 6.1

• Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза), диабетна прекома

• Тежка бъбречна недостатъчност (GFR < 30 ml/мин)

• Остри състояния с риск за промяна в бъбречната функция като дехидратация, тежка инфекция, шок

• Заболяване, което може да доведе до тъканна хипоксия (особено остро заболяване или влошаване на хронично заболяване) като:

• Чернодробна недостатъчност, остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм

Бъбречна функция

Тъй като метформин се екскретира от бъбреците, преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това, вж. точка 4.2:

• поне веднъж годишно при пациенти с нормална бъбречна функция;

• поне два до четири пъти годишно при пациенти с нива на креатининов клирънс на долната граница на нормата и при лица в старческа възраст.

Метформин е противопоказан при пациенти с GFR <30 ml/мин и трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция, вж. точка 4.3).

Намалената бъбречна функция при лица в старческа възраст е честа и асимптоматична. Специално внимание е необходимо в случаи, при които може да се наруши бъбречната функция, например при започване на антихипертензивно лечение, диуретично лечение или при започване на лечение с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).

Сърдечна функция

Пациентите със сърдечна недостатъчност са с по-голям риск от хипоксия и бъбречна недостатъчност.

Метформин може да се използва при пациенти със стабилна хронична сърдечна недостатъчност при редовно наблюдение на сърдечната и бъбречната функция.

Метформин е противопоказан за пациенти с остра и нестабилна сърдечна недостатъчност (вижте точка 4.3).

Приложение на йодирани контрастни вещества

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза. Метформин трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това при усковие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж.точка 4.2 и 4.5.

Операция

Метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия. Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, и при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна.

Други предпазни мерки

• Всички пациенти трябва да продължат да спазват диетата си с равномерно разпределен прием на въглехидрати през деня. Пациентите с наднормено тегло трябва да продължат да спазват диетата, ограничаваща калориите.

• Обичайните лабораторни тестове за проследяване на диабета трябва да се правят редовно.

• Метформин, прилаган самостоятелно, не причинява хипогликемия, но е необходимо внимание при приложението му в комбинация с инсулин или с други перорални антидиабетни лекарства (напр. сулфанилурейни лекарства или меглитиниди).

Педиатрична популация

Преди започване на лечение с метформин трябва да се потвърди диагнозата захарен диабет тип 2.

Контролираните клинични проучвания в продължение на една година не установяват ефект на метформин върху растежа и пубертета, но няма дългосрочни данни в тази специфична област. Ето защо се препоръчва внимателно проследяване на ефекта на метформин върху тези параметри при деца, лекувани с метформинов хидрохлорид, особено при деца в пред пубертетна възраст.

Деца на възраст между 10 и 12 години

Само 15 лица на възраст между 10 и 12 години са включени в контролирани клинични проучвания, проведени при деца и юноши. Въпреки че ефикасността и безопасността на метформин при тези деца не се различава от ефикасността и безопасността при по-големи деца и юноши, се препоръчва особено внимание при предписването на метформинов хидрохлорид на деца на възраст между 10 и 12 години.

Не се препоръчва съпътстваща употреба:

• Алкохол

Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.

Да се избягва приемът на алкохол или на алкохол-съдържащи лекарствени продукти.

• Йодирани контрастни вещества

Метформин трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна, вж. точки 4.2 и 4.4.

Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до контраст- индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза.

Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба

• Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа(COX)II, АСЕ инхибитори, ангиотензин II рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.

• Лекарствени продукти с вътрешна хипергликемична активност (като глюкокортикоиди (системно и локално приложение) и симпатикомиметици):

Може да се наложи по-често проследяване на нивото на кръвната захар особено в началото на лечението. При необходимост, коригирайте дозата на метфоминов хидрохлорид по време на лечение със съответния лекарствен продукт и след преустановяването му.

• Транспортери на органични катиони (OCT)

Метформин е субстрат и на двата транспортера ОСТ1 и ОСТ2.

Едновременното приложение на метформин с:

• инхибитори на ОСТ1 (като верапамил) може да намали ефикасността на метформин;

• индукторнте на ОСТ1 (като рифампицин) може да увеличи стомашно-чревната абсорбция и ефикасността на метформин;

• инхибиторите на ОСТ2 (като циметидин, долутегравир, ранолазин, триметоприм, вандетаниб, исавуконазол) може да намали бъбречното елиминиране на метформин и това да доведе до повишаване на концентрацията на метформин в плазмата;

• инхибиторите и на ОСТ1, и на ОСТ2 (като кризотиниб, олапариб) може да промени ефикасността и бъбречното елиминиране на метформин.

Следователно се препоръчва внимание особено при пациенти с бъбречно увреждане, когато тези лекарства се прилагат едновременно с метформин, тъй като концентрацията на метформин в плазмата може да се увеличи. При необходимост може да се обмисли коригиране на дозата метформин, тъй като инхибиторите/индукторите на OCT могат да променят ефикасността на метформин.

Неконтролираният диабет по време на бременност (гестационен или хроничен) се свързва с увеличен риск от вродени дефекти или перинатална смъртност.

Наличните ограничени данни от употребата на метформин при бременни жени не показват увеличен риск от вродени дефекти.

Проучванията с животни не показват вреден ефект по отношение на бременността, ембрионалното и феталното развитие, по време на раждане и при постнаталното развитие.

Ако пациентката планира да забременее, както и по време на бременността, се препоръчва както диабетът, така и предиабетът да не се лекува с метформин, а при захарен диабет тип II за поддържане на нивата на кръвната захар близо до нормата трябва да се използва инсулин с цел

намаление на риска от малформации на плода.

Метформин се излъчва в кърмата при хора. Не се проявяват ефекти на метформин при кърмени новородени/кърмачета при лечение на майката. Въпреки това, тъй като са налични само ограничени данни, не се препоръчва кърмене по време на лечение с метформин. Решението да се преустанови кърменето трябва да бъде направено въз основа на ползата от кърменето и потенциалния риск за детето от нежелани реакции.

Фертилитетьт при мъжки или женски плъхове е незасегнат при приложение на метформин в дози до 600 mg/kg/ден, което е приблизително три пъти над максималната препоръчителна дневна доза при хора при сравнение с площта на телесната повърхност.

Монотерапията с метформин не води до хипогликемия и поради това Сиофор 850 mg не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Независимо от това, пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от хипогликемия, когато метформин се използва в комбинация с други антидиабетни лекарства (напр. сулфанилурейни, инсулин или меглитиниди).

Следните нежелани реакции може да възникнат при лечение с метформин.

Честотата се определя както следва:

Много чести: (≥ 1/10)

Чести: (≥ 1/100 до < 1/10)

Нечести: (≥ 1/1000 до < 1 /100)

Редки: (≥ 1/10 000 до < 1/1000)

Много редки: (< 1/10 000)

С неизвестна честота: (честотата не може да се определи от наличните данни)

Нарушения на метаболизма и храненето

Много редки:

• лактатна ацидоза (вижте точка 4.4);

• понижена абсорбция на витамин В12 с понижени серумни нива при продължителна употреба на метформин. Тази етиология е препоръчително да се има предвид, ако пациентът страда от мегалобластна анемия.

Нарушения на нервната система

Чести: нарушения на вкуса

Стомашно-чревни нарушения

Много чести: стомашно-чревни нарушения като гадене, повръщане, диария, коремна болка и загуба на апетит. Тези нежелани ефекти се наблюдават най-често в началото на лечението и в повечето случаи отшумяват спонтанно. За да се профилактират, се препоръчва метформин да се приема 2 или 3 пъти дневно по време или след хранене. Постепенното повишение на дозата също може да подобри стомашно-чревната поносимост.

Хепато-билиарни нарушения

Много редки: изолирани съобщения за отклонения в изследванията на чернодробната фунцкия

или хепатит, които преминават след преустановяване на лечението с метоформинов

Нарушения на кожата и подкожната тъкан

Много редки: кожни реакции като еритема, пруритус, уртикария.

Педиатрична популация

В публикуваните и постмаркетингови данни, както и в контролирани клинични проучвания в ограничена педиатрична популация на възраст от 10 до 16 години, лекувана в продължение на една година, докладваните нежеланите събития са подобни по вид и тежест на тези, съобщавани при възрастни пациенти.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул. „Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 28903417

уебсайт: www.bda.bg

Хипогликемия не е наблюдавана при дози на метформинов хидрохлорид до 85 g, въпреки че в такива случаи е наблюдавана лактатна ацидоза. Значително предозиране с метформин или съпътстващи рискови фактори могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза е спешно състояние и трябва да се лекува в болница. Най-ефективният начин за отстраняване на лактат и метформин е хемодиализата.