Wegovy 1.7 mg - Solution for injection

Фармакотерапевтична група: Лекарства за лечение на диабет, аналози на глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1), АТС код: A10BJ06

Механизъм на действие

Семаглутид е аналог на GLP-1 с 94% степен на хомоложност спрямо човешкия GLP-1. Семаглутид действа като GLP-1 рецепторен агонист, който селективно се свързва към GLP-1 рецептора, прицелен за естествения GLP-1, и го активира.

GLP-1 е физиологичен регулатор на апетита и приема на калории, като GLP-1 рецепторът присъства в няколко области на мозъка, участващи в регулирането на апетита.

Изследванията върху животни показват, че действието на семаглутид в мозъка се осъществява чрез рецептора за GLP-1. Семаглутид има пряко влияние върху области от мозъка, участващи в хомеостатичната регулация на приема на храна, протичаща в хипоталамуса и мозъчния ствол.

Семаглутид може да повлияе върху системата за възнаграждение чрез директни и индиректни ефекти в мозъчни области, включващи септума, таламуса и амигдалата.

Клиничните проучвания показват, че семаглутид намалява енергийния прием, увеличава чувството на ситост, усещането за пълен стомах и контрол на храненето, намалява чувството на глад, както и честотата и интензитета на непреодолимото желание за хранене. Освен това семаглутид намалява желанието за храни с високо съдържание на мазнини.

Семаглутид повлиява хомеостатичната система и системата за възнаграждение и така регулира приема на калории, апетита, възнаграждението и избора на храна.

Освен това, в клинични проучвания семаглутид понижава кръвната захар по глюкозозависим механизъм, като стимулира секрецията на инсулин и намалява секрецията на глюкагон при висока

кръвна захар. Механизмът на понижаване на кръвната захар включва и леко забавяне на изпразването на стомаха в ранната постпрандиална фаза. При хипогликемия семаглутид намалява секрецията на инсулин и не намалява секрецията на глюкагон.

GLP-1 рецепторите са експресирани и в сърцето, съдовете, имунната система и бъбреците. В клинични проучвания семаглутид има благоприятен ефект върху плазмените липиди, понижава систоличното кръвно налягане и намалява възпалението. Освен това изследванията върху животни показват, че семаглутид забавя развитието на атеросклероза и има противовъзпалително действие в сърдечносъдовата система.

Механизмът на действие на семаглутид за намаляване на сърдечносъдовия риск вероятно е многофакторен, отчасти обусловен от ефектите, свързани със загубата на тегло, и ефектите върху известни сърдечносъдови рискови фактори (намаляване на кръвното налягане, подобрения в липидния профил и метаболизма на глюкозата и противовъзпалителни ефекти, както се демонстрира от намаляване на hsCRP). Точният механизъм за намаляване на сърдечносъдовия риск не е установен.

Фармакодинамични ефекти

Апетит, енергиен прием и хранителни предпочитания

Семаглутид намалява апетита, като увеличава чувството за пълен стомах и ситост, докато намалява чувството на глад и предстоящата консумация на храна. В изпитване фаза 1, енергийният прием на храна по собствено желание е 35% по-нисък със семаглутид в сравнение с плацебо след 20 седмици прилагане. Това се допълва с по-добър контрол на храненето, по-малко непреодолимо желание за хранене и относително по-малко предпочитание към храни с високо съдържание на мазнини.

Непреодолимото желание за хранене е допълнително оценено в STEP 5 чрез въпросника за контрол на храненето (Control of Eating Questionnaire, (CoEQ)). През седмица 104 изчислената разлика в леченията, както по отношение на контрола на непреодолимото желание за хранене, така и на желанието за пикантна храна е значително в полза на семаглутид, докато по отношение на желанието за сладка храна не е наблюдаван ясен ефект.

Липиди на гладно и след хранене

В сравнение с плацебо семаглутид 1 mg намалява триглицеридите и концентрацията на липопротеини с много ниска плътност (very low density lipoproteins, VLDL) на гладно съответно с 12% и 21%.

Отговорът към лечението по отношение на нивата на триглицеридите и VLDL след хранене е намаление с > 40% при консумация на богата на мазнини храна.

Клинична ефикасност и безопасност

Ефикасността и безопасността на семаглутид за контрол на теглото в комбинация с намален прием на калории и повишена физическа активност са оценени в четири 68 седмични двойнослепи, рандомизирани плацебо-контролирани изпитвания фаза 3a (STEP 1-4). В тези изпитвания са включени общо 4 684 възрастни пациенти (2 652 рандомизирани на лечение със семаглутид). Освен това ефикасността и безопасността на семаглутид в сравнение с плацебо са оценени за период от две години в двойносляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано изпитване фаза 3б (STEP 5), включващо 304 пациенти (152 на лечение със семаглутид).

Ефикасността и безопасността на семаглутид 7,2 mg са оценени в две рандомизирани двойнослепи плацебо-контролирани изпитвания фаза 3b с 3 рамена с продължителност 72 седмици (STEP UP и STEP UP T2D), включващи 1 919 пациенти (1 312 рандомизирани за лечение със семаглутид 7,2 mg).

Лечението със семаглутид показва по-голяма, клинично значима и устойчиво намаляване на тегло, което превъзхожда плацебо при пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно съпътстващо заболяване, свързано с теглото. Освен това, в рамките на изпитванията по-голям дял от пациентите постигат ≥5%, ≥10%, ≥15% и ≥20% намаляване на тегло със семаглутид в сравнение с плацебо. Намаляване на телесното тегло настъпва независимо от наличието на стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане или диария.

Лечението със семаглутид също показва статистически значимо подобрение на обиколката на талията, систоличното кръвно налягане и физическите функции в сравнение с плацебо.

Ефикасността е демонстрирана независимо от възрастта, пола, расата, етническата принадлежност, телесно тегло на изходното ниво, ИТМ, наличието на диабет тип 2 и нивото на бъбречната функция. Разлики по отношение на ефикасността има във всички подгрупи. Относително по-голямо намаляване на тегло е наблюдавано при жени и при пациенти без диабет тип 2, както и при пациенти с по-ниско, спрямо тези с по-високо телесно тегло на изходното ниво.

STEP 1: Контрол на теглото

В 68-седмично двойносляпо изпитване, 1 961 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване са рандомизирани на семаглутид или плацебо. Всички пациенти са на диета с намален прием на калории и повишена физическа активност по време на изпитването.

Загубата на тегло се случва рано и продължава по време на изпитването. В края на лечението (седмица 68) намалението на тегло е клинично значимо и превъзхожда плацебо (вж. Таблица 4 и Фигура 1). Освен това, в рамките на изпитванията по-голям дял от пациентите постигат ≥5%, ≥10%,

≥15% и ≥20% намаляване на тегло със семаглутид в сравнение с плацебо (вж. Таблица 4). Сред пациентите с преддиабетно състояние на изходното ниво, по-голямата част от тях имат нормогликемичен статус в края на лечението със семаглутид в сравнение с плацебо (84,1% спрямо 47,8%).

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 17,1% и 22,4% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен

модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първо прекратяване, са -16,9% и -2,4% съответно за семаглутид 2,4 mg и плацебо.

Промяна в телесното тегло (%)

3 Изчислено чрез модел на бинарна регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

-2,8

-2,4

-15,6

-14,9

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Седмици

Плацебо

Множествена

екстраполация (МЕ)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

След 68-седмичното изпитване е проведено 52-седмично продължение без лечение, включващо

327 пациенти, които са завършили основния период на изпитването на поддържаща доза семаглутид или на плацебо. В периода без лечение от седмица 68 до седмица 120, средното телесно тегло се повишава и в двете групи. Въпреки това, при пациентите, които са били на лечение със семаглутид през основния период на изпитването, теглото остава с 5,6% под изходното ниво, в сравнение с 0,1% в групата на плацебо.

STEP 2: Контрол на теглото при пациенти с диабет тип 2

В 68-седмично, двойносляпо изпитване, 1 210 пациенти с наднормено тегло или затлъстяване (ИТМ

≥27 kg/m²) и диабет тип 2 са рандомизирани на семаглутид 2,4 mg, семаглутид 1 mg веднъж седмично или плацебо. Пациентите, включени в изпитването, са имали недостатъчно добре контролиран диабет ^(HbA1c ^{7–10%) и са лекувани или само с диета и физически упражнения, или с 1–3 перорални} антидиабетни лекарства. Всички пациенти са на диета с намален прием на калории и повишена физическа активност по време на изпитването.

Лечението със семаглутид за 68 седмици води до клинично значимо намаляване на телесното тегло и на HbA1 , което превъзхожда плацебо (вж. Таблица 5 и Фигура 2).

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство; **p< 0,05 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването, рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 11,6% и 13,9% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първо прекратяване, са -10,6% и -3,1% съответно за семаглутид 2,4 mg и плацебо

3 Изчислено чрез модел на бинарна регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

-3,3

-3,4

-9,9

-9,6

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Седмици

Плацебо

Множествена

екстраполация (МЕ)

Промяна в телесното тегло (%)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

STEP 3: Контрол на теглото с интензивна поведенческа терапия

В 68-седмично двойносляпо изпитване, 611 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, са рандомизирани на семаглутид или плацебо. По време на изпитването всички пациенти са получавали интензивна поведенческа терапия (intensive behavioural therapy, IBT), състояща се от строго ограничаваща диета, увеличена физическа активност и консултации по отношение на поведението.

Лечението със семаглутид и IBT за 68 седмици води до клинично значимо намаляване на телесното тегло, което превъзхожда плацебо (вж. Таблица 6).

* p< 0,005 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването, рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 16,7% и 18,6% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първото прекратяване, са -17,6% и -5,0% съответно за семаглутид 2,4 mg и плацебо

3 Изчислено чрез модел на бинарна регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

STEP 4: Продължителен контрол на теглото

В 68-седмично двойносляпо изпитване, 902 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, са включени в изпитването. Всички пациенти са на диета с намален прием на калории и повишена физическа активност по време на изпитването. От седмица 0 до седмица 20 (встъпителен период), всички пациенти получават семаглутид. През седмица 20 (изходно ниво) пациентите, които са достигнали поддържащата доза 2,4 mg, са рандомизирани да продължат лечението или да преминат към плацебо. През седмица 0 (начало на встъпителния период) пациентите са имали средно телесно тегло 107,2 kg и среден ИТМ 38,4 kg/m².

Пациентите, които са достигнали поддържащата доза 2,4 mg през седмица 20 (изходно ниво) и са продължили лечението със семаглутид в продължение на 48 седмици (седмици 20-68), са продължили да губят тегло и са имали клинично значимо намаляване на телесното тегло, което превъзхожда плацебо (вж. Таблица 7 и Фигура 3). Телесното тегло се увеличава непрекъснато от седмица 20 до седмица 68 при пациенти, преминаващи към плацебо на седмица 20 (изходно ниво). Въпреки това, наблюдаваното средно телесно тегло е по-ниско на седмица 68, отколкото в началото на встъпителния период (седмица 0) (вж. Фигура 3). Пациентите, лекувани със семаглутид от седмица 0 (встъпителен период) до седмица 68 (край на лечението), са постигнали средна промяна в телесното тегло -17,4%, като намаляване на тегло ≥5% е постигнато при 87,8%, ≥10% е постигнато при 78,0%,

≥15% е постигнато при 62,2% и ≥20% е постигнато при 38,6% от тези пациенти.

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изходно ниво = седмица 20

2 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

Промяна в телесното тегло (%)

3По време на изпитването, рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 5,8% и 11,6% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първото прекратяване, са -8,8% и 6,5% съответно за семаглутид 2,4 mg и плацебо.

-5,4

-5,0

-17,7

-17,4

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Седмици

Плацебо

Множествена

екстраполация (МЕ)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

STEP 5: данни за двугодишен период

В 104-седмично двойносляпо изпитване 304 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, са рандомизирани на семаглутид или плацебо. Всички пациенти са на диета с намален

калориен прием и повишена физическа активност по време на изпитването. На изходното ниво пациентите са със среден ИТМ 38,5 kg/m² и средно телесно тегло 106,0 kg.

Лечението със семаглутид за 104 седмици води до превъзхождащо и клинично значимо намаляване на телесното тегло в сравнение с плацебо. Със семаглутид средното телесно тегло намалява спрямо изходното ниво до седмица 68, след което се достига плато. С плацебо средното телесно тегло намалява в по-малка степен и плато се достига след около 20 седмици лечение (вж. Таблица 8 и Фигура 4). Пациентите, които са лекувани със семаглутид постигат средна промяна на телесното тегло от -15,2%, като загуба на тегло от ≥5% е постигната при 74,7%, ≥10% е постигната при 59,2% и

≥15% е постигната при 49,7% от тези пациенти. Сред пациентите с преддиабетно състояние на изходното ниво, 80% и 37% постигат нормогликемичен статус в края на лечението съответно със семаглутид и плацебо.

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването, рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 13,2% и 27,0% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 104 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първото прекратяване, са -16,7% и -0,6% съответно за семаглутид и плацебо.

3 Изчислено чрез модел на бинарна регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

-1,9

-2,6

-15,9

-15,2

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Седмици

Плацебо

Множествена

екстраполация (МЕ)

Промяна в телесното тегло (%)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

STEP 8: Семаглутид спрямо лираглутид

В 68-седмично рандомизирано, открито, плацебо-контролирано изпитване по двойки 338 пациенти със затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) или с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) и поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, са рандомизирани на семаглутид веднъж седмично, лираглутид 3 mg веднъж дневно или плацебо. Семаглутид веднъж седмично и лираглутид 3 mg са открити, но всяка група на активно лечение е двойнозаслепена спрямо плацебо, приложено със същата честота на прилагане. Всички пациенти са на диета с намален калориен прием и повишена физическа активност по време на изпитването. На изходното ниво пациентите са със среден ИТМ 37,5 kg/m² и средно телесно тегло 104,5 kg.

Лечението със семаглутид веднъж седмично за 68 седмици води до превъзхождащо и клинично значимо намаляване на телесното тегло в сравнение с лираглутид. Със семаглутид средното телесно тегло намалява спрямо изходното ниво до седмица 68. С лираглутид средното телесно тегло намалява в по-малка степен (вж. Таблица 9). 37,4% от пациентите, лекувани със семаглутид губят ≥20% в сравнение с 7,0% от лекуваните с лираглутид. В Таблица 9 са показани резултатите за потвърдителните крайни точки ≥10%, ≥15% и ≥20% загуба на тегло.

* p< 0,005 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването, рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 13,5% и 27,6% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и лираглутид 3 mg. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в телесното тегло от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първото прекратяване, са -16,7% и -6,7% съответно за семаглутид 2,4 mg и лираглутид 3 mg.

3 Изчислено чрез модел на бинарна регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

STEP 9: Контрол на теглото при пациенти с остеоартрит на коляното

В 68-седмично двойносляпо изпитване 407 пациенти със затлъстяване и умерен остеоартрит на коляното (ОА) на едното или двете колена са рандомизирани на семаглутид или плацебо, като допълнение към консултиране за диета с намалено съдържание на калории и повишена физическа активност. Ефектът от лечението върху болката, свързана с ОА на коляното, е оценен по индекса Western Ontario and McMaster Universities Osteoarthritis 3.1 (WOMAC). Този индекс е предназначен да оцени промените в симптомите и функционирането на долните крайници, свързани с лечението при пациенти, страдащи от ОА на тазобедрената става и/или коляното. На изходното ниво пациентите са имали среден ИТМ 40,3 kg/m² и средно телесно тегло 108,6 kg. Всички пациенти са имали клинична диагноза ОА на коляното със средно изходно ниво на индекса за болка WOMAC 70,9 (по скала 0-100).

Лечението със семаглутид в продължение на 68 седмици води до превъзходство и клинично значимо намаление на телесното тегло в сравнение с плацебо (вижте Таблица 10).

Лечението със семаглутид показва клинично значимо подобрение на свързаната с ОА болка в коляното в сравнение с плацебо (вижте Таблица 10). Подобренията в болката, свързана с ОА на коляното, със семаглутид са постигнати без увеличаване на употребата на лекарствата за болка.

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или други интервенции на ОА на коляното и независимо от спазването на периода на очистване на лекарството за болка (последното е приложимо само за свързана с WOMAC крайна точка). По време на изпитването рандомизираното лечение е окончателно прекратено при 12,5% и 21,3% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо.

2 Въз основа на смесен модел на повтарящи се измервания, като се приема, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получили допълнителни терапии против затлъстяване или допълнителни интервенции на ОА на коляното и са спазили периода на очистване на лекарствата за болка (последното е приложимо само за болка, свързана с ОА на коляното), включително всички наблюдения до първото преустановяване, изчислените промени от изходното ниво до седмица 68 за телесното тегло са -14,5% и -2,3% (съответно семаглутид 2,4 mg и плацебо) и за индекса за болката по WOMAC: -43,0 и -28,3 (съответно, семаглутид 2,4 mg и плацебо).

3 Изчислено чрез модел на логистична регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

4 Индексите WOMAC са представени в скала от 0-100, като по-ниските резултати представляват по-малко увреждане.

5 Промяната в индекса за болка по WOMAC от ≤ -37,3 е използвана като праг за значимо подобрение. Прагът е получен от данни от изпитването чрез използването на „anchor-based methods”.

Ефект върху телесната структура

В подпроучване на STEP 1 (N = 140) телесната структура се измерва чрез използването на двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия (dual energy X-ray absorptiometry, DEXA). Резултатите от оценката с DEXA показват, че лечението със семаглутид е съпътствано от по-голямо намаляване на масата на телесните мазнини, отколкото на мускулната маса, което води до подобряване на телесната структура в сравнение с плацебо след 68 седмици. Освен това, намаляването на общата маса на телесните мазнини е придружено от намаляване на висцералната мастна тъкан. Тези резултати предполагат, че по-голямата част от общото намаляване на тегло се дължи на намаляване на мастната тъкан, включително на висцералната мастна тъкан.

В под-изпитване на STEP UP (N=55) телесната структура се измерва чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Резултатите от оценката на данните от ЯМР показват, че лечението с инжекция семаглутид в дози от 2,4 mg и 7,2 mg е съпроводено с по-голямо намаляване на масата/обема на телесните мазнини в сравнение с масата/обема на мускулната маса, което води до подобрение по отношение на телесната структура в сравнение с плацебо след 72 седмици.

Подобрение на физическите функции

Семаглутид показва малко подобрение в скоровете за оценка на физическите функции. Физическите функции са оценени с използване както на общия въпросник за свързано със здравето качество на живот, „Short Form-36v2 Health Survey, Acute Version“ (SF-36v2), така и на специфичния за затлъстяването въпросник „Impact of Weight on Quality of Life Lite Clinical Trials Version“ (IWQOL-Lite-CT).

STEP UP и STEP UP T2D: Контрол на теглото с по-висока доза семаглутид

В две двойнослепи клинични изпитвания с продължителност 72 седмици, 1 407 пациенти със затлъстяване (STEP UP) и 512 пациенти със затлъстяване и диабет тип 2 (STEP UP T2D) са рандомизирани 5:1:1 (STEP UP) или 3:1:1 (STEP UP T2D) на семаглутид 7,2 mg, семаглутид 2,4 mg или плацебо веднъж седмично. Всички пациенти са на диета с намален прием на калории и с повишена физическа активност през целия период на изпитванията.

На изходното ниво в STEP UP, пациентите са на средна възраст 47 години, среден ИТМ 39,9 kg/m² и средно телесно тегло 113 kg. 26,3% са от мъжки пол, 73,7% от женски пол, 85,5% от европеидната

раса/бели, 8,6% чернокожи/афроамериканци, 4,5% от азиатски произход и 1,2% други. Общо 4,5% са от испански или латиноамерикански произход.

На изходното ниво в STEP UP T2D, пациентите са на средна възраст 56 години, среден ИТМ

38,6 kg/m² и средно телесно тегло 110,1 kg. 48,2% са от мъжки пол, 51,8% от женски пол, 83,6% от европеидната раса/бели, 8,6% чернокожи/афроамериканци, 6,3% от азиатски произход и 1,6% други. Общо 5,7% са от испански или латиноамерикански произход.

В двете изпитвания STEP UP и STEP UP T2D, в края на лечението (седмица 72) загубата на тегло при приложение на инжекция семаглутид 7,2 mg превъзхожда и е клинично значима в сравнение с плацебо (вж. Таблица 11 и Фигура 5 и 6). Освен това, по-голям дял от пациентите постига загуба на тегло ≥5%, ≥10%, ≥15% и ≥20% със семаглутид 7,2 mg в сравнение с плацебо.

В STEP UP загубата на тегло при инжектиране на семаглутид 7,2 mg е по-голяма в сравнение с инжекция семаглутид 2,4 mg и по-голям дял от пациентите постига загуба на тегло ≥20% и ≥25% в сравнение с инжекция семаглутид 2,4 mg (вж. Таблица 11).

* p< 0,0001 (некоригиран двустранен) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на лечението или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 Изчислените промени са от рандомизирането до седмица 72 като е използван Смесен модел за повторни измервания, който включва всички наблюдения до първото прекратяване на лечението, при условие че всички рандомизирани пациенти остават на лечението и не са започнали друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

3 Наблюдавани дялове от пациентите, базирани на периода на изпитването (непрекъснат период от рандомизирането до последното посещение), независимо от прекратяването, намаляване на дозата или започване на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

4 Наблюдаваните пропорции по време на лечението (без данни извън лечението, предизвикани от поне две последователни пропуснати дози) постигат ≥20% намаление на телесното тегло при 50,9 %, 35, 1% и 2,9 % от пациентите, рандомизирани на семаглутид 7,2 mg, 2,4 mg и плацебо, съответно в изследването STEP UP.

5 Наблюдаваните пропорции по време на лечение постигат ≥25% намаление на телесното тегло при 33,2 %,

16,7 % и 0 % от пациентите, рандомизирани на семаглутид 7,2, 2,4 mg и плацебо, съответно в проучването STEP UP.

Промяна в телесното тегло (%)

-3,8 -3,9

-15,6

-16,4

-18,7

-19,5

Семаглутид 7,2 mg подкожно

Седмици

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Плацебо Множествена екстраполация (МЕ)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

-4,0

-3,9

-10,7

-10,4

-13,5

-13,2

Семаглутид 7,2 mg подкожно

Седмици

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Плацебо

Множествена екстраполация (МЕ)

Промяна в телесното тегло (%)

Наблюдавани стойности при пациентите, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности при отпадналите участници

Сърдечносъдова оценка

SELECT: Изпитване за сърдечносъдови резултати при пациенти с наднормено тегло или затлъстяване

SELECT е рандомизирано, двойносляпо, плацебо-контролирано, насочвано от събития изпитване, което включва 17 604 пациенти с установено сърдечносъдово заболяване и ИТМ≥27 kg/m².

Пациентите са рандомизирани на семаглутид 2,4 mg (n=8 803) или на плацебо (n=8 801) в допълнение към стандартното лечение. Средното време в изпитването е 41,8 месеца. Жизнен статус е наличен за 99,4% от участниците в изпитването.

Проучваната популация се състои от 27,7% пациенти от женски пол и 72,3% пациенти от мъжки пол, на средна възраст 61,6 години, включително 38,2% пациенти ≥ 65 години (n=6 728) и 7,8% пациенти

≥ 75 години (n=1 366). Средният ИТМ е 33,3 kg/m², а средното телесно тегло е 96,7 kg. Пациенти с анамнеза за диабет тип 1 и тип 2 са изключени.

Първичната крайна точка е времето от рандомизирането до първата поява на големи нежелани сърдечносъдови събития (MACE), дефинирана като съставна крайна точка, състояща се от сърдечносъдова смърт (включително неустановена причина за смъртта), нелетален миокарден инфаркт или нелетален инсулт. Първичната крайна точка, времето до първото MACE, се наблюдава при 1 270 от 17 604 пациенти, включени в изпитването SELECT. По-конкретно 569 първи MACE (6,5%) са регистрирани сред 8 803 пациенти, лекувани със семаглутид, в сравнение със 701 първи MACE (8,0%) сред 8 801 пациенти, лекувани с плацебо. Общо 63 (11,1%) от първото MACE при семаглутид и 80 (11,4%) при плацебо са неустановена причина за смъртта.

Превъзходството на семаглутид 2,4 mg спрямо плацебо за MACE е потвърдено с коефициент на риск 0,80 [0,72; 0,90][95% CI], съответстващо на намаление на относителния риск за MACE с 20% (вж.

Фигура 7). Ефектът на всеки компонент върху намаляването на MACE е показан на Фигура 8. Намаляването на MACE при семаглутид 2,4 mg не е повлияно от възраст, пол, раса, етническа принадлежност, ИТМ на изходно ниво или ниво на увреждане на бъбречната функция.

Анализът на сърдечносъдовата смърт (първата потвърждаваща вторична крайна точка) води до коефициент на риск 0,85 [0,71; 1,01][95% CI].

Плацебо

Подкожен семаглутид 2,4 mg

HR: 0,80

95% CI[0,72 – 0,90]

10

8

Пациенти със събитие (%)

6

4

2

0

Пациенти в риск

0 6 12 18 24 30 36 42 48

Време от рандомизирането (месеци)

Данни от периода на изпитването. Изчисленията на кумулативната честота се основават на времето от рандомизирането до първото MACE, потвърдено от EAC, с не-CV смърт, моделирана като конкурентен риск по Aalen-Johansen. Участниците без събития, представляващи интерес, са цензурирани в края на техния период на наблюдение в изпитването. Времето от рандомизирането до първото MACE е анализирано чрез модела на Cox за пропорционалност на риска, с лечението като категориен фиксиран фактор. Коефициентът на риск и доверителният интервал са коригирани за груповия последователен дизайн, като е използвано подреждане на коефициентите според вероятността. Абсцисата е съкратена на 50 месеца, когато приблизително 10% от популацията все още е в изпитването.

HR: коефициент на риск CI: Доверителен интервал, Sema 2,4 mg: семаглутид 2,4 mg.

CV: сърдечносъдови, EAC: комисия за оценка на събития, MACE: голямо нежелано сърдечносъдово събитие.

Първична крайна точка и компоненти

Първична крайна точка

0,80 [0,72; 0,90]

569/8 803; 701/8 801

Сърдечносъдова смърт

0,85 [0,71; 1,01]

223/8 803; 262/8 801

Нефатален миокарден инфаркт

0,72 [0,61; 0,85]

234/8 803; 322/8 801

Нефатален инсулт

0,93 [0,74; 1,15]

154/8 803; 165/8 801

Вторични потвърждаващи крайни точки

Композитна сърдечна недостатъчност

Смърт по каквато и да е причина

В полза на Sema 2,4 mg

В полза на Плацебо

0,82 [0,71; 0,96]

0,81 [0,71; 0,93]

300/8 803; 361/8 801

375/8 803; 458/8 801

HR [95% CI]

Брой събития/ анализирани участници (Sema 2,4 mg;

Плацебо)

0,4 0,6 1 1,4 2

Данни от периода на изпитването. Времето от рандомизирането до всяка крайна точка e анализирано чрез модела на Cox за пропорционалност на риска, с лечението като категориен фиксиран фактор. Участниците без събития, представляващи интерес, са цензурирани в края на техния пробен период. За първичната крайна точка

HR и CI са коригирани за груповия последователен дизайн, като се използва подреждане на коефициентите според вероятността. Вторичните крайни точки не са контролирани за множественост. Сърдечносъдовата смърт включва както сърдечносъдова смърт, така и неустановена причина за смъртта.

HR: коефициент на риск CI: Доверителен интервал, Sema 2,4 mg: семаглутид 2,4 mg.

CV: сърдечносъдов, MI: инфаркт на миокарда, Композитна сърдечна недостатъчност (СН), състояща се от хоспитализация поради СН, спешно посещение при СН или сърдечносъдова смърт.

SUSTAIN 6: Изпитване за сърдечносъдови резултати при пациенти с диабет тип 2

В изпитването SUSTAIN 6, 3 297 пациенти с недостатъчно добре контролиран диабет тип 2 и с висок риск от сърдечносъдови събития са рандомизирани на подкожен семаглутид 0,5 mg или 1 mg веднъж седмично, или плацебо в допълнение към стандартното лечение. Продължителността на лечението е 104 седмици. Средната възраст е 65 години, а средният ИТМ е 33 kg/m².

Първичната крайна точка е времето от рандомизирането до първата поява на голямо нежелано сърдечносъдово събитие (МАСЕ): сърдечносъдова смърт, нефатален миокарден инфаркт или нефатален инсулт. Общият брой на МАСЕ е 254, съответно 108 (6,6%) при семаглутид и 146 (8,9%) при плацебо.

Данните по отношение на безопасността за сърдечносъдовата система при лечение със семаглутид 0,5 или 1 mg се потвърждава, тъй като коефициентът на (HR) за семаглутид спрямо плацебо е 0,74, [0,58, 0,95] [95% CI], в резултат от намаляване на честотата на нефатален инсулт и нефатален миокарден инфаркт без разлика в сърдечносъдовата смърт (вж. Фигура 9).

Пациенти със събитие (%)

HR: 0,74

95% CI 0,58: 0,95

Семаглутид Плацебо

Брой участници в риск

Време от рандомизирането (седмица)

Семаглутид подкожно

Плацебо

STEP-HFpEF и STEP-HFpEF-DM: Изпитвания за функционални резултати при пациенти със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване без и с диабет тип 2

В две 52-седмични двойнослепи клинични изпитвания 529 пациенти със свързана със затлъстяването сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (STEP-HFpEF) и 616 пациенти със свързана със затлъстяване HFpEF и диабет тип 2 (STEP-HFpEF-DM) са рандомизирани да бъдат лекувани със семаглутид 2,4 mg или плацебо веднъж седмично в допълнение към стандартното лечение.

На изходното ниво в HFpEF изпитванията със семаглутид 66,2% и 70,6% от пациентите са класифицирани като клас II на Нюйоркската кардиологична асоциация (NYHA), 33,6% и 29,2% са клас III по NYHA и 0,2% и 0,2% са клас IV по NYHA, в STEP-HFpEF и STEP HFpEF-DM съответно. Средната възраст е 68 години и в двете изпитвания, средната левокамерна фракция на изтласкване (LVEF) е била 57,0% и 56,0%, а средният ИТМ е бил 38,5 kg/m² и 37,9 kg/m². Изпитването STEP-HFpEF включва 56,1% жени, докато в STEP-HFpEF-DM 44,3% са жени. Голяма част от пациентите са били на сърдечносъдови лекарства, включително ~ 81% на диуретици, ~ 81% на бета-блокери, ~ 34% на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (ACE) и ~ 45% на ангиотензин рецепторни блокери (ARB).

В STEP-HFpEF-DM пациентите също са получавали стандартни лекарства за понижаване на глюкозата, от които 32,8% са лекувани с инхибитор на натриев/глюкозен котранспортер-2 (SGLT-2i) и 20,8% са лекувани с инсулин.

Лечебният ефект на семаглутид 2,4 mg върху симптомите на сърдечна недостатъчност е оценен чрез клиничния обобщен резултат от въпросника за кардиомиопатия на Канзас Сити (Clinical Summary Score of the Kansas City Cardiomyopathy Questionnaire, KCCQ-CSS), който включва областите на симптом (честота и тежест) и физическо ограничение. Резултатът варира от 0 до 100, като по-високите резултати представляват по-добро здравословно състояние. Лечебният ефект на семаглутид 2,4 mg върху 6-минутно разстояние за ходене (6MWD) е оценен чрез теста за 6-минутно ходене (6MWT). Базовите стойности на KCCQ-CSS и 6MWD отразяват силно симптоматична популация.

И в двете изпитвания лечението със семаглутид 2,4 mg води до ефект на превъзходство както в KCCQ-CSS, така и в 6MWD (Таблица 12). Наблюдават се ползи както при симптоми на сърдечна недостатъчност, така и при физическа функция.

1 Наблюдавано средно ниво.

2 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности и за KCCQ и 6MWD, също и съставни приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

3 Праг на значителна промяна сред пациентите от 17,2 точки за изпитване STEP-HFpEF и 16,3 точки за изпитване STEP-HFpEF-DM (получено чрез използването на „anchor-based method”, базиран на подобрение в 1 категория в PGI-S (Patient Global Impression of Status). Процентите са базирани на участници със забележка при посещението.

4 Праг на значителна промяна сред пациентите от 22,1 метра за изпитване STEP-HFpEF и 25,6 метра за изпитване STEP-HFpEF-DM (получено чрез използването на „anchor-based method”, използвайки „умерено подобрение“ в скалата PGI-С (Patient Global Impression of Change). Процентите са базирани на участници със забележка при посещението.

Ползата от лечението на семаглутид спрямо плацебо е постоянна във всички субпопулации, определени по възраст, пол, ИТМ, раса, етническа принадлежност, регион, систолично кръвно налягане (SBP), LVEF и съпътстваща терапия за сърдечна недостатъчност.

Педиатрична популация

Европейската агенция по лекарствата отлага задължението за предоставяне на резултатите от проучванията сWegovy в една или повече подгрупи на педиатричната популация за лечение на контрол на теглото (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).

STEP TEENS: Контрол на теглото при пациенти в юношеска възраст

В 68-седмично двойносляпо изпитване 201 юноши в пубертет, на възраст 12 до < 18 години, със затлъстяване или наднормено тегло при наличие на поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, са рандомизирани 2:1 на семаглутид или плацебо. Всички пациенти са на диета с намален прием на калории и повишена физическа активност по време на изпитването.

В края на лечението (седмица 68) подобрението в ИТМ със семаглутид показва превъзходство и клинична значимост в сравнение с плацебо (вж. Таблица 13 и Фигура 10). Освен това по-голям дял от пациентите постигат ≥5%, 10% и ≥15% загуба на тегло със семаглутид в сравнение с плацебо (вж.

Таблица 13).

* p< 0,0001 (некоригирана 2-странна p-стойност) за превъзходство.

1 Изчислена чрез модел ANCOVA с използване на множество приписани стойности въз основа на всички данни, независимо от прекратяването на рандомизираното лечение или започването на друго лечение на затлъстяване или бариатрична операция.

2 По време на изпитването рандомизираното лечение се прекратява окончателно при 10,4% и 10,4% от пациентите, рандомизирани съответно на семаглутид 2,4 mg и плацебо. Като се приеме, че всички рандомизирани пациенти са останали на лечение и не са получавали допълнителни терапии за лечение на затлъстяване, изчислените промени в ИТМ от рандомизирането до седмица 68 въз основа на смесен модел за повторни измервания, включително всички наблюдения до първо прекратяване, са -17,9% и -0,6% съответно за семаглутид 2,4 mg и плацебо.

3 Изчислено чрез модел на логистична регресия въз основа на същата процедура на приписване на стойности, както при първичния анализ.

-0,1

0,6

-16,2 -16,1

Седмици

Семаглутид 2,4 mg подкожно

Плацебо

Множествена

екстраполация (МЕ)

Промяна в ИТМ (%)

Наблюдавани стойности при пациенти, преминали всяка планирана визита, и изчисления чрез множество приписани стойности за отпаднали участници

В сравнение с естествения GLP-1, семаглутид има по-дълъг полуживот, който е около 1 седмица, което го прави подходящ за подкожно приложение веднъж седмично. Основният механизъм за удължаване на полуживота е чрез свързването му с албумин, което води до намаляване на бъбречния клирънс и го предпазва от метаболитно разграждане. Освен това семаглутид е стабилизиран срещу разграждане от ензима DPP-4.

Абсорбция

Средната концентрация на семаглутид в стационарно състояние след подкожно приложение на поддържащите дози семаглутид 2,4 mg и 7,2 mg е приблизително съответно 75 nmol/l и 236 nmol/l при пациенти с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) или затлъстяване (ИТМ ≥30 kg/m²) въз основа на данни от изпитвания фаза 3, при които 90% от пациентите имат средни концентрации между 51 nmol/l и 110 nmol/l и между 164 nmol/l и 332 nmol/l, съответно. Експозицията на семаглутид в стационарно състояние се увеличава пропорционално при дози от 0,25 mg до 7,2 mg веднъж седмично. Експозицията в стационарно състояние остава постоянна с времето, според оценката до седмица 72. Сходна експозиция се постига при подкожно приложение на семаглутид в корема, бедрото или в горната част на ръката. Абсолютната бионаличност на семаглутид, прилаган подкожно е 89%.

Разпределение

Средният обем на разпределение на семаглутид след подкожно приложение при пациенти с наднормено тегло или затлъстяване е приблизително 12,4 l. Семаглутид се свързва екстензивно с плазмения албумин (> 99%).

Метаболизъм/биотрансформация

Преди да се екскретира, семаглутид екстензивно се метаболизира чрез протеолитично разцепване на пептидната верига и последващо бета-окисление на страничната верига от мастни киселини. Ензимът неутрална ендопептидаза (NEP) е идентифициран като един от активните метаболитни ензими.

Елиминиране

Основните пътища на екскреция на веществата, свързани с метаболизма на семаглутид са чрез урината и изпражненията. Приблизително 3% от дозата се екскретира с урината като непроменен семаглутид.

Клирънсът на семаглутид при пациенти с наднормено тегло (ИТМ ≥27 kg/m² до <30 kg/m²) или затлъстяване (ИТМ ≥ 30 kg/m²) е приблизително 0,05 l/h. С полуживот на елиминиране приблизително 1 седмица, семаглутид остава в кръвообращението около 7 седмици след последната доза от 2,4 mg.

Специални популации

Старческа възраст

Данни от проучвания фаза 3а, включващи пациенти на възраст 18–86 години, показват, че възрастта не оказва влияние върху фармакокинетиката на семаглутид.

Пол, раса и етническа принадлежност

Полът, расата (бели, чернокожи или афроамериканци, и от азиатски произход) и етносът (латиноамериканци, различни от латиноамериканци) не оказват влияние върху фармакокинетиката на семаглутид, базирано на данни от изпитвания фаза 3а.

Телесно тегло

Телесното тегло оказва влияние върху експозицията на семаглутид. По-високото телесно тегло е свързано с по-малка експозиция; разлика в телесното тегло от 20% между отделни хора води до приблизително 18% разлика в експозицията. Седмичната доза 2,4 mg и 7,2 mg семаглутид осигурява адекватни системни експозиции в диапазона на телесното тегло 54,4–251,2 kg, въз основа на оценката на отговора чрез експозицията в клиничните изпитвания.

Бъбречно увреждане

Бъбречното увреждане не оказва клинично значимо влияние върху фармакокинетиката на семаглутид. Това е установено с единична доза семаглутид 0,5 mg при пациенти с различна степен на бъбречно увреждане (леко, умерено, тежко или пациенти на диализа) в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. Това е установено също и при пациенти с наднормено тегло

(ИТМ ≥27 kg/m² до < 30 kg/m²) или затлъстяване (ИТМ ≥ 30 kg/m²) и леко до умерено бъбречно увреждане въз основа на данни от изпитвания фаза 3a.

Чернодробни увреждания

Чернодробното увреждане не влияе по никакъв начин върху експозицията на семаглутид. Фармакокинетиката на семаглутид е оценена в проучване с единична доза семаглутид 0,5 mg при пациенти с различна степен на чернодробно увреждане (леко, умерено, тежко) в сравнение с пациенти с нормална чернодробна функция.

Предиабет и диабет

Въз основа на данни от изпитвания фаза 3, предиабет и диабет не оказват клинично значим ефект върху експозицията на семаглутид.

Имуногенност

Развитие на анти-семаглутид антитела при лечение със семаглутид настъпва рядко (вж. точка 4.8) и отговорът изглежда не повлиява фармакокинетиката на семаглутид.

Педиатрична популация

Фармакокинетичните свойства на семаглутид са оценени в клинично изпитване при юноши със затлъстяване или наднормено тегло и при наличие на поне едно, свързано с теглото съпътстващо заболяване, на възраст 12 до <18 години (124 пациенти, телесно тегло 61,6-211,9 kg). Експозицията на семаглутид при юноши е подобна на тази при възрастни със затлъстяване или наднормено тегло.

Безопасността и ефикасността на семаглутид при деца под 12-годишна възраст не са проучвани.

Предварително напълнена спринцовка и предварително напълнена писалка, еднодозова Динатриев фосфат дихидрат

Натриев хлорид

Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на рН)

Вода за инжекции

Предварително напълнена писалка, FlexTouch

Динатриев фосфат дихидрат Пропиленгликол

Фенол

Хлороводородна киселина (за корекция на рН) Натриев хидроксид (за корекция на рН)

Вода за инжекции

При липса на проучвания за несъвместимости този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.

Предварително напълнена писалка, еднодозова

Wegovy 0,25 mg инжекционен разтвор Wegovy 0,5 mg инжекционен разтвор Wegovy 1 mg инжекционен разтвор Wegovy 1,7 mg инжекционен разтвор Wegovy 2,4 mg инжекционен разтвор

2 години.

Wegovy може да се съхранява извън хладилник до 28 дни при температура не по-висока от 30°C. Изхвърлете писалката, ако е била извън хладилник повече от 28 дни.

Wegovy 7.2 mg инжекционен разтвор

3 години.

Wegovy може да се съхранява извън хладилник до 28 дни при температура не по-висока от 30°C. Изхвърлете писалката, ако е била извън хладилник повече от 28 дни.

Предварително напълнена писалка, FlexTouch

Wegovy 0,25 mg FlexTouch инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Wegovy 0,5 mg FlexTouch инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Wegovy 1 mg FlexTouch инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Wegovy 1,7 mg FlexTouch инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка Wegovy 2,4 mg FlexTouch инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка

Wegovy може да се дистрибутира до пациентите на температура под 30°C за период до 48 часа. Преди употреба: 3 години.

След първата употреба: 6 седмици. Да се съхранява под 30°C или в хладилник (2°C до 8°C). Предварително напълнена спринцовка

2 години.

Wegovy може да се съхранява извън хладилник до 28 дни при температура под 30°C. Изхвърлете спринцовката, ако е била извън хладилник повече от 28 дни.

Да се съхранява в хладилник (2°C до 8 °C). Да се съхранява далеч от охлаждащия елемент. Да не се замразява

Предварително напълнена писалка, еднодозова

Писалката да се съхранява в оригиналната картонена кутия, за да се предпази от светлина. Предварително напълнена писалка, FlexTouch

Съхранявайте писалката с поставена капачка, когато писалката не се използва, за да се предпази от светлина.

Предварително напълнена спринцовка

Спринцовката да се съхранява в оригиналната картонена кутия, за да се предпази от светлина.

Предварително напълнена писалка, еднодозова

1 ml стъклена спринцовка (стъкло тип I) с прикрепена игла от неръждаема стомана, твърд предпазител на иглата (тип II/полиизопрен) и гумено бутало (тип I/хлоробутил).

Предварително напълнена писалка, FlexTouch (0,25 mg; 0,5 mg) 1,5 ml предварително напълнена писалка

Стъклен патрон с обем 1,5 ml (стъкло тип I), затворен в единия край с гумена запушалка (хлоробутил), а в другия край с алуминиева капачка с вложен ламиниран гумен диск (бромобутил/полиизопрен). Патронът е поставен в предварително напълнена писалка за еднократна употреба, направена от полипропропилен, полиоксиметилен, поликарбонат и акрилонитрил бутадиен стирен.

Предварително напълнена писалка, FlexTouch (0,5 mg; 1 mg; 1,7 mg и 2,4 mg) 3 ml предварително напълнена писалка

Стъклен патрон с обем 3 ml (стъкло тип I), затворен в единия край с гумена запушалка (хлоробутил), а в другия край с алуминиева капачка с вложен ламиниран гумен диск (бромобутил/полиизопрен).

Патронът е поставен в предварително напълнена писалка за еднократна употреба, направена от полипропропилен, полиоксиметилен, поликарбонат и акрилонитрил бутадиен стирен.

Предварително напълнена спринцовка

Стъклена спринцовка 1 ml (стъкло тип I) с прикрепена игла от неръждаема стомана, твърд предпазител на иглата (тип II/полиизопрен) и гумена глава на буталото (тип I/хлоробутил). Предварително напълнената спринцовка е сглобена с полипропиленово стъбло на буталото и полипропиленова приставка за поставяне на пръстите.

Вид на опаковката

Предварително напълнена писалка, еднодозова (0,25 mg; 0,5 mg; 1 mg; 1,7 mg; 2,4 mg и 7,2 mg)

Опаковка с 4 предварително напълнени писалки.

Предварително напълнена писалка, FlexTouch (0,25 mg; 0,5 mg; 1 mg и 1,7 mg)

Опаковка с 1 предварително напълнена писалка и 4 игли за еднократна употреба NovoFine Plus.

Предварително напълнена писалка, FlexTouch (2,4 mg)

Опаковки:

1 предварително напълнена писалка и 4 игли за еднократна употреба NovoFine Plus. 3 предварително напълнени писалки и 12 игли за еднократна употреба NovoFine Plus.

Предварително напълнена спринцовка (0,25; 0,5; 1; 1,7 и 2,4 mg)

Опаковка с 4 предварително напълнени спринцовки.

Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

Wegovy инжекционен разтвор не трябва да се използва, ако не изглежда бистър и безцветен.

Wegovy не трябва да се използва, ако е бил замразяван.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

Предварително напълнена писалка, еднодозова

Писалката е само за еднократна употреба. Предварително напълнена писалка, FlexTouch

Писалката е за многократна употреба. Тя съдържа 4 дози. След инжектиране на 4-те дози, в писалката все още може да остане разтвор, въпреки правилното приложение. Останалото количество разтвор е недостатъчно за една доза и писалката трябва да се изхвърли.

Пациентите трябва да бъдат посъветвани да изхвърлят инжекционната игла след всяка инжекция съгласно местните изисквания и да съхраняват писалката Wegovy без прикрепена инжекционна игла. Това може да предотврати запушване на иглите, замърсяване, инфекция, изтичане на разтвор и неточно дозиране.

Писалката е предназначена за употреба само от едно лице.

Wegovy може да се прилага с 30 G, 31 G и 32 G игли за еднократна употреба с дължина до 8 mm. Предварително напълнена спринцовка

Спринцовката е предназначена само за еднократна употреба.