Индексът на телесна маса (BMI) е най-често използваният метод за измерване на мазнините, защото е опростен и в сравнение с по-сложните методи е много евтин. За сравнение, измерването с DEXA със сигурност е много точно и прецизно, но и скъпо, тъй като изисква специализирано оборудване и персонал, за да бъде проведено. То просто не е логистично подходящо за използване в проучвания с обхват на цялото население. По същия начин везните за телесни мазнини, макар и широко достъпни, вариращи по размер и цена, за съжаление имат репутацията на неточни. BMI от друга страна е лесно мащабируем. И най-важното, освен че е несъвършен при измерване на мазнините, особено при атлетични индивиди, тъжният факт е, че по-голямата част от населението не е атлетичен тип. В резултат на това колкото по-висок е нашият BMI, толкова повече мазнини имаме. Следователно BMI е подходящ метод за проследяване и наблюдение на теглото и здравето на цялото население. Имайте предвид, че при всяка популация здравословното състояние не се определя от размера, като някои по-големи народи с по-висок BMI са картина на метаболитното здраве, а други слаби и добре изглеждащи хора с нисък BMI имат диабет тип 2. Докато не бъде решен въпросът как можем да разберем какъв е нечий капацитет за безопасно омазняване, използването на BMI като описание на „затлъстяването“ и следователно здравето ще продължи да доминира.