Pirfenidone Viatris 534 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Pirfenidone 534 mg
Пирфенидон Viatris е показан при възрастни за лечението на идиопатична белодробна фиброза (ИБФ).
Лечението с Пирфенидон Viatris трябва да се започне и проследява от лекари специалисти, които имат опит в диагностицирането и лечението на IPF.
Дозировка
Възрастни
При започване на лечение дозата трябва да се титрира до препоръчителната дневна доза от 2 403 mg/ден за период от 14 дни, както следва:
-
дни 1 до 7: доза 267 mg, приложена три пъти на ден (801 mg/ден)
-
дни 8 до 14: доза 534 mg, приложена три пъти на ден (1 602 mg/ден)
-
след ден 15: доза 801 mg, приложена три пъти на ден (2 403 mg/ден)
Препоръчителната поддържаща дневна доза Пирфенидон Viatris е 801 mg три пъти дневно с храна, което прави общо 2 403 mg/ден.
При никой пациент не се препоръчват дози над 2 403 mg/ден (вж. точка 4.9).
Пациенти, които пропуснат 14 последователни дни от лечението с Пирфенидон Viatris или повече, трябва да започнат терапията отначало, като преминат през първоначалния режим на титриране в продължение на 2 седмици, докато достигнат препоръчителната дневна доза.
Ако лечението е прекъснато за по-малко от 14 последователни дни, дозата остава същата като предишната препоръчителна дневна доза без нужда от титриране.
Коригиране на дозата и други съображения за безопасна употреба
Стомашно-чревни нежелани реакции
На пациентите, които развият непоносимост към терапията поради стомашно-чревни нежелани реакции, трябва да бъде припомнено да приемат лекарствения продукт с храна. Ако симптомите продължават, дозата пирфенидон може да се намали до 267 mg – 534 mg два до три пъти на ден с храна, с повторно повишаване на дозата до достигане на препоръчителната дневна доза, която се понася. Ако симптомите продължат, пациентите могат да бъдат инструктирани да прекъснат лечението за една до две седмици, за да отшумят симптомите.
Реакция на фоточувствителност или обрив
На пациентите, които получат лека до умерена реакция на фоточувствителност или обрив, трябва да се напомни да използват слънцезащитен крем ежедневно, както и да избягват излагане на слънце (вж. точка 4.4). Дозата пирфенидон може да бъде намалена на 801 mg всеки ден (267 mg три пъти на ден). Ако след 7 дни обривът продължава, приемът на Пирфенидон Viatris трябва да бъде прекратен за 15 дни, след което да се започне отново повишаване на дозата до препоръчителната дневна доза по същия начин като при нормалния период на повишаване на дозата.
Пациентите, които получат тежка реакция на фоточувствителност или обрив, трябва да бъдат инструктирани да прекратят приема и да потърсят медицинска помощ (вж. точка 4.4). След като обривът е отшумял, приемът на Пирфенидон Viatris може да се започне отново и дозата да се повиши до препоръчителната дневна доза по преценка на лекаря.
Чернодробна функция
В случай на значително повишение на аланин и/или аспартат аминотрансферазите (АЛАТ/АСАТ) със или без повишение на билирубин дозата пирфенидон трябва да се коригира или лечението да бъде спряно съгласно насоките, изброени в точка 4.4.
Специални популации
Старческа възраст
Няма нужда от корекция на дозата при пациенти на възраст 65 и повече години (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Няма нужда от корекция на дозата при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане (т.е. Child-Pugh клас A и B). Въпреки това, тъй като плазмените нива на пирфенидон може да се повишат при някои пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане, трябва да се подхожда с повишено внимание при лечение с Пирфенидон Viatris при тази популация. Лечение с Пирфенидон Viatris не трябва да се прилага при пациенти с тежко чернодробно увреждане или терминална чернодробна недостатъчност (вж. точка 4.3, 4.4 и 5.2).
Бъбречно увреждане
Няма нужда от корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане. Пирфенидон Viatris трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с умерено (креатининов клирънс 30-50 ml/min) бъбречно увреждане. Терапията с Пирфенидон Viatris не трябва да се прилага при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) или терминален стадий на бъбречна болест, изискващ диализа (вж. точки 4.3 и 5.2).
Педиатрична популация
Няма съответно приложение на Пирфенидон Viatris в педиатричната популация за показанието
IPF.
Начин на приложение
Пирфенидон Viatris е за перорална употреба. Таблетките трябва да се поглъщат цели с вода и да се приемат с храна, за да се намали вероятността от гадене и замайване (вж. точки 4.8 и 5.2).
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Анамнеза за ангиоедем при прием на пирфенидон (вж. точка 4.4).
-
Съпътстваща употреба на флувоксамин (вж. точка 4.5).
-
Тежко чернодробно увреждане или терминална чернодробна недостатъчност (вж. точки 4.2 и 4.4).
-
Тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност, изискваща диализа (вж. точки 4.2 и 5.2).
Чернодробна функция
Повишени трансаминази се съобщават често при пациенти, лекувани с пирфенидон. Чернодробни функционални тестове (AЛАТ, AСАТ и билирубин) трябва да се провеждат преди започване на лечението с Пирфенидон Viatris, както и след това ежемесечно за първите
6 месеца, след което на всеки 3 месеца (вж. точка 4.8).
Ако пациент има повишение на аминотрансферазите > 3 до < 5 x ГГН без повишение на билирубина и без симптоми или признаци на лекарство-индуцирано чернодробно увреждане след започване на терапията с Пирфенидон Viatris, трябва да се изключат други причини, както и пациентът да бъде следен внимателно. Трябва да се обмисли преустановяване на приема на други лекарства, свързани с чернодробна токсичност. Ако е подходящо от клинична гледна точка, дозата Пирфенидон Viatris трябва да се намали или да се прекрати приемът. Когато чернодробните функционални показатели влязат в нормални граници, дозата Пирфенидон Viatris може да се повишава отново до препоръчителната дневна доза, ако се понася.
Лекарство-индуцирано чернодробно увреждане
Нечесто повишенията в АСАТ и АЛАТ са свързани със съпътстващи повишения на билирубина. Случаи на тежко лекарство-индуцирано чернодробно увреждане, включително единични случаи с летален изход, се съобщават в постмаркетинговите условия (вж. точка 4.8).
В допълнение към препоръчителното редовно проследяване на чернодробните функционални показатели, своевременна клинична оценка и измерване на чернодробни функционални показатели трябва да се извършват при пациенти, които съобщават симптоми, които може да са показателни за чернодробно увреждане, включително умора, анорексия, дискомфорт в горната дясна част на коремната област, тъмна урина или жълтеница.
Ако пациент има повишение на аминотрансферазите > 3 до < 5 x ГГН, придружено от хипербилирубинемия или клинични признаци и симптоми, показателни за чернодробно увреждане, приемът на Пирфенидон Viatris трябва трайно да се прекрати и пациентът не трябва да започва повторно лечение.
Ако пациент има повишение на аминотрансферазите ≥ 5 x ГГН, приемът на Пирфенидон Viatris трябва трайно да се прекрати и пациентът не трябва да започва повторно лечение.
Чернодробно увреждане
При пациенти с умерено чернодробно увреждане (т.е. Child-Pugh клас B) експозицията на пирфенидон е увеличена с 60%. Пирфенидон Viatris трябва да се използва с повишено внимание при пациенти със съществуваща лека до умерена степен на чернодробно увреждане (т.е. Child-Pugh клас A и B), като се има предвид потенциалът за повишена експозиция на пирфенидон. Пациентите трябва внимателно да се наблюдават за признаци на токсичност, особено ако едновременно приемат известен инхибитор на CYP1A2 (вж. точки 4.5 и 5.2).
Пирфенидон не е проучен при пациенти с тежко чернодробно увреждане, затова Пирфенидон Viatris не трябва да се прилага при пациенти с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 4.3).
Реакция на фоточувствителност или обрив
По време на лечение с Пирфенидон Viatris експозицията на пряка слънчева светлина (включително кварцови лампи) трябва да се избягва или да се свежда до минимум. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да използват ежедневно слънцезащитен крем, да носят дрехи, които да ги защитават от излагане на слънце, както и да избягват други лекарствени продукти, за които се знае, че предизвикват фоточувствителност. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават симптомите на реакция на фоточувствителност или обрив на своя лекар. Тежки реакции на фоточувствителност не се срещат често. Може да са необходими корекции на дозата или временно прекратяване на лечението при леки до тежки случаи на реакция на фоточувствителност или обрив (вж. точка 4.2).
Тежки кожни реакции
Във връзка с лечение с Пирфенидон Viatris има постмаркетингови съобщения за синдром на Stevens-Johnson (SJS), токсична епидермална некролиза (TEN) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които може да бъдат животозастрашаващи или летални. При поява на признаци и симптоми, които предполагат тези реакции, лечението с Пирфенидон Viatris трябва незабавно да се прекрати. Ако пациентът развие SJS, TEN или DRESS при употреба на Пирфенидон Viatris, лечението с Пирфенидон Viatris не трябва да се подновява, а трябва окончателно да се преустанови.
Ангиоедем/анафилаксия
В постмаркетингови условия са получени съобщения (някои от които сериозни) за ангиоедем, например оток на лицето, устните и/или езика, които могат да бъдат свързани със затруднено
дишане или хрипове, във връзка с употребата на пирфенидон. Получени са също съобщения за анафилактични реакции. Поради това пациенти, които развиват признаци или симптоми на ангиоедем или тежки алергични реакции след приложение на Пирфенидон Viatris, трябва незабавно да прекратят лечението. Пациенти с ангиоедем или тежки алергични реакции трябва да се лекуват в съответствие със стандартната практика. Пирфенидон Viatris не трябва да се използва при пациенти с анамнеза за ангиоедем или свръхчувствителност, причинени от Пирфенидон Viatris (вж. точка 4.3).
Замайване
Съобщени са случаи на замайване при пациенти, приемащи пирфенидон. Затова пациентите трябва да знаят как реагират на лекарствения продукт, преди да се включат в дейности, изискващи повишено внимание или координация (вж. точка 4.7). В клиничните проучвания при повечето пациенти, които са получили замайване, събитието е било еднократно и повечето събития са отшумели с медиана на продължителност 22 дни. Ако замайването не се подобри или се влоши тежко, може да се наложи корекция на дозата или дори прекратяване на приема на Пирфенидон Viatris.
Умора
Съобщени са случаи на умора при пациенти, приемащи пирфенидон. Затова пациентите трябва да знаят как реагират на лекарствения продукт, преди да се включат в дейности, изискващи повишено внимание или координация (вж. точка 4.7).
Загуба на тегло
Съобщени са случаи на загуба на тегло при пациенти, лекувани с пирфенидон (вж. точка 4.8). Лекарите трябва да следят теглото на пациента и когато е подходящо да поощряват повишения прием на калории, ако се счита, че загубата на тегло има клинично значение.
Хипонатриемия
Хипонатриемия се съобщава при пациенти, лекувани с пирфенидон (вж. точка 4.8). Тъй като симптомите на хипонатриемия може да бъдат незабележими и маскирани от наличието на съпътстващи заболявания, се препоръчва редовно проследяване на съответните лабораторни показатели, особено в присъствието на свързани признаци и симптоми, като гадене, главоболие или замайване.
Помощни вещества
Този лекарствен продукт съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на филмирана таблетка, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Приблизително 70 – 80% от пирфенидон се метаболизират чрез CYP1A2 с незначителен принос на други CYP изоензими, включително CYP2C9, 2C19, 2D6 и 2E1.
Консумацията на сок от грейпфрут се свързва с инхибиране на CYP1A2 и трябва да се избягва по време на лечение с пирфенидон.
Флувоксамин и инхибитори на CYP1A2
В проучване фаза 1 едновременното прилагане на пирфенидон и флувоксамин (мощен инхибитор на CYP1A2 с инхибиторен ефект върху други CYP изоензими [CYP2C9, 2C19 и 2D6]) води до 4-кратно увеличение на експозицията на пирфенидон при непушачи.
Пирфенидон Viatris е противопоказан при пациенти, които приемат флувоксамин (вж. точка 4.3). Приемът на флувоксамин трябва да бъде спрян преди началото на терапията с Пирфенидон Viatris и да се избягва по време на терапията с Пирфенидон Viatris поради
понижения клирънс на пирфенидон. По време на лечение с пирфенидон трябва да се избягват други лекарства, които са инхибитори на CYP1A2 и на един или повече други CYP изоензими, участващи в метаболизма на пирфенидон (напр. CYP2C9, 2C19 и 2D6).
In vitro и in vivo екстраполации показват, че силни и селективни инхибитори на CYP1A2 (напр. еноксацин) имат потенциала да увеличат експозицията на пирфенидон с приблизително
2 до 4 пъти. Ако не може да се избегне съпътстващата употреба на Пирфенидон Viatris със силен и селективен инхибитор на CYP1A2, дозата пирфенидон трябва да се намали до 801 mg дневно (267 mg, три пъти на ден). Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно за поява на нежелани реакции, свързани с терапията с Пирфенидон Viatris. Прекратете приема на Пирфенидон Viatris, ако е необходимо (вж. точки 4.2 и 4.4).
Едновременното приложение на пирфенидон и 750 mg ципрофлоксацин (умерен инхибитор на CYP1A2) повишава експозицията на пирфенидон с 81%. Ако не може да се избегне приложение на ципрофлоксацин с доза 750 mg два пъти на ден, дозировката на пирфенидон трябва да се намали на 1 602 mg дневно (534 mg три пъти дневно). Пирфенидон Viatris трябва да се използва с повишено внимание, когато се употребява ципрофлоксацин в дози от 250 mg или 500 mg веднъж или два пъти на ден.
Пирфенидон Viatris трябва да се употребява с повишено внимание при пациенти, които се лекуват с други умерени инхибитори на CYP1A2 (напр. амиодарон, пропафенон).
Трябва да се обръща особено внимание, ако се използват инхибитори на CYP1A2 едновременно с мощни инхибитори на един или повече други CYP изоензими, участващи в метаболизма на пирфенидон, като CYP2C9 (напр. амиодарон, флуконазол), 2C19 (напр. хлорамфеникол) и 2D6 (напр. флуоксетин, пароксетин).
Тютюнопушене и индуктори на CYP1A2
Фаза 1 проучване за взаимодействията оценява ефекта на тютюнопушенето (индуктор на CYP1A2) върху фармакокинетиката на пирфенидон. Експозицията на пирфенидон при пушачи е 50% от тази, наблюдавана при непушачи. Тютюнопушенето има потенциала да индуцира производството на чернодробни ензими и по този начин да повишава клирънса на лекарствени продукти и да понижава експозицията. Съпътстващата употреба на мощни индуктори на CYP1A2, включително тютюнопушене, трябва да се избягва по време на лечение с Пирфенидон Viatris, тъй като се наблюдава връзка между тютюнопушенето и неговия потенциал да индуцира CYP1A2. Пациентите трябва да бъдат насърчавани да преустановят употребата на мощни индуктори на CYP1A2, както и да спрат тютюнопушенето преди и по време на лечението с пирфенидон.
В случая с умерени индуктори на CYP1A2 (напр. омепразол), теоретично, съпътстващата употреба може да доведе до намаляване на плазмените нива на пирфенидон.
Едновременното приложение на лекарствени продукти, които действат като мощни индуктори на CYP1A2 и на други CYP изоензими, включени в метаболизма на пирфенидон (напр. рифампицин), може да доведе до значително намаляване на плазмените нива на пирфенидон. Тези лекарствени продукти трябва да се избягват, когато е възможно.
Бременност
Няма данни от употребата на пирфенидон при бременни жени.
При животни настъпва преминаване на пирфенидон и/или негови метаболити през плацентата и е налице потенциал за кумулиране на пирфенидон и/или негови метаболити в амниотичната течност.
При високи дози (≥ 1 000 mg/kg/ден) плъховете показват удължаване на бременността и намаляване на жизнеспособността на плода.
Като предпазна мярка за предпочитане е да се избягва употребата на Пирфенидон Viatris по време на бременност.
Кърмене
Не е ясно дали пирфенидон или неговите метаболити се екскретират в кърмата при човека. Наличните фармакокинетични данни при животни показват екскреция на пирфенидон и/или негови метаболити в млякото с потенциал за кумулиране на пирфенидон и/или негови метаболити в млякото (вж. точка 5.3). Не може да се изключи риск за кърмачето.
Трябва да се вземе решение дали да се прекрати кърменето, или да се преустанови терапията с Пирфенидон Viatris, като се има предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с Пирфенидон Viatris за майката.
Фертилитет
Не са наблюдавани нежелани реакции по отношение на фертилитета по време на предклиничните проучвания (вж. точка 5.3).
Пирфенидон Viatris може да предизвика замайване и умора, които да повлияят в умерена степен способността за шофиране и работа с машини, поради това пациентите трябва да са предпазливи, ако почувстват тези симптоми, когато шофират или работят с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-често съобщаваните нежелани реакции от опита с пирфенидон с доза от 2 403 mg/ден, в сравнение с плацебо по време на клиничното проучване, са съответно гадене (32,4% спрямо 12,2%), обрив (26,2% спрямо 7,7%), диария (18,8% спрямо 14,4%), умора (18,5% спрямо 10,4%),
диспепсия (16,1% спрямо 5,0%), намален апетит (20,7% спрямо 8,0%), главоболие (10,1%
спрямо 7,7%) и реакция на фоточувствителност (9,3% спрямо 1,1%). Табличен списък на нежеланите реакции
Безопасността на пирфенидон е оценена в клинични проучвания, включващи 1 650 доброволци и пациенти. Повече от 170 пациенти са изследвани в отворени проучвания в продължение на повече от пет години, а някои и до 10 години.
Таблица 1 показва нежеланите реакции, съобщени с честота ≥ 2% при 623 пациенти, приемащи пирфенидон в препоръчителната доза от 2 403 mg/ден, в три сборни основни проучвания
фаза 3. Нежеланите реакции от постмаркетинговия опит също са изброени в таблица 1. Нежеланите реакции са изброени по системо-органен клас (СОК) и при всяко групиране в зависимост от честотата [много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до
< 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)] нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 1 Нежелани реакции по СОК и честота по MedDRA
| Инфекции и инфестации | |
| Много чести | Инфекция на горните дихателни пътища |
| Чести | Инфекция на пикочните пътища |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | |
| Нечести | Агранулоцитоза1 |
| Нарушения на имунната система | |
| Нечести | Ангиоедем1 |
| С неизвестна честота | Анафилаксия1 |
| Нарушения на метаболизма и храненето | |
| Много чести | Намалено тегло; намален апетит |
| Нечести | Хипонатриемия1 |
| Психични нарушения | |
| Много чести | Безсъние |
| Нарушения на нервната система | |
| Много чести | Главоболие; замайване |
| Чести | Сънливост; дисгеузия; летаргия |
| Съдови нарушения | |
| Чести | Горещи вълни |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | |
| Много чести | Диспнея; кашлица |
| Чести | Продуктивна кашлица |
| Стомашно-чревни нарушения | |
| Много чести | Диспепсия; гадене; диария; гастроезофагеална рефлуксна болест; повръщане; констипация |
| Чести | Абдоминална дистензия; дискомфорт в корема; коремни болки; болки в горната част на корема; стомашен дискомфорт; гастрит; флатуленция |
| Хепатобилиарни нарушения | |
| Чести | Повишени нива на AЛАТ; повишени нива на AСАТ; повишени нива на гама-глутамил трансфераза |
| Нечести | Повишен общ серумен билирубин в комбинация с повишени нива на АЛАТ и АСАТ1; лекарство-индуцирано чернодробно увреждане2 |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |
| Много чести | Обрив |
| Чести | Реакция на фоточувствителност; пруритус; еритем; суха кожа; еритематозен обрив; макуларен обрив; пруритичен обрив |
| С неизвестна честота | Синдром на Stevens-Johnson1; токсична епидермална некролиза1; лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS)1 |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | |
| Много чести | Артралгия |
| Чести | Миалгия |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | |
| Много чести | Умора |
| Чести | Астения; болка в гърдите, която не е от сърдечен произход |
| Наранявания, отравяния и усложнения, възникнали в резултат на интервенции | |
| Чести | Слънчево изгаряне |
1 Идентифицирани чрез постмаркетингово наблюдение (вж. точка 4.4)
2 Случаи на тежко лекарство-индуцирано чернодробно увреждане, включително съобщения с летален изход, са установени по време на постмаркетинговото наблюдение (вж. точки 4.3, 4.4).
Коригирани според експозицията анализи на сборните клинични изпитвания при ИБФ потвърждават, че профилът на безопасност и поносимост на пирфенидон при пациенти с ИБФ с авансирало заболяване (n = 366) съответства на профила при пациенти с ИБФ, чието заболяване не е авансирало (n = 942).
Описание на избрани нежелани реакции
Намален апетит
По време на основните клинични изпитвания случаите на намален апетит се овладяват лесно и като цяло не са свързани със значими последствия. Нечесто, случаи на намален апетит са свързани със значителна загуба на тегло и се налага медицинска намеса.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Има ограничен клиничен опит при предозиране. Приложени са многократно дози пирфенидон до обща доза от 4 806 mg/ден под формата на шест капсули от 267 mg три пъти дневно на здрави възрастни доброволци в продължение на 12-дневен период на увеличаване на дозата. Нежеланите реакции са леки, преходни и отговарят на най-често съобщаваните нежелани реакции за пирфенидон.
В случай на подозирано предозиране трябва да се осигури поддържаща медицинска помощ, включително проследяване на жизнените показатели и внимателно наблюдаване на клиничния статус на пациента.
Фармакологични свойства - Pirfenidone 534 mg
Фармакотерапевтична група: Имуносупресори, други имуносупресори, АТС код: L04AX05
Механизмът на действие на пирфенидон не е напълно установен. Съществуващите данни обаче предполагат, че пирфенидон има антифиброзни и противовъзпалителни свойства в различни in vitro системи и животински модели на белодробна фиброза (фиброза, индуцирана от блеомицин и трансплантация).
IPF е хронично фиброзно и възпалително белодробно заболяване, което се влияе от синтезата и освобождаването на провъзпалителни цитокини, включително тумор-некротичен фактор алфа
(TNF-α) и интерлевкин-1-бета (IL-1β), а е доказано, че пирфенидон намалява натрупването на възпалителни клетки в отговор на различни стимули.
Пирфенидон намалява пролиферацията на фибробластите, производството на свързани с фиброзата протеини и цитокини, както и повишения биосинтез и натрупване на екстрацелуларен матрикс в отговор на цитокинни растежни фактори, например трансформиращия растежен фактор бета (TGF-β) и тромбоцитния растежен фактор (PDGF).
Клинична ефикасност
Клиничната ефикасност на пирфенидон е проучена в четири многоцентрови, рандомизирани, двойно слепи, плацебо-контролирани фаза 3 проучвания при пациенти с IPF. Три от фаза 3 проучванията (PIPF-004, PIPF-006 и PIPF-016) са мултинационални, а едно (SP3) е проведено в Япония.
PIPF-004 и PIPF-006 сравняват лечението с пирфенидон 2 403 mg/ден с плацебо. Проучванията са почти идентични по дизайн, с малки изключения, като групата с междинна доза
(1 197 mg/ден) при PIPF-004. В двете проучвания лекарството се прилага три пъти дневно за минимум 72 седмици. Първичната крайна точка при двете проучвания е промяната от изходната точка до седмица 72 в процентно предвидения форсиран витален капацитет (FVC). В комбинираната популация на PIPF-004 и PIPF-006, лекувана с дозата 2 403 mg/ден, състояща се от общо 692 пациенти, медианата на предвидените стойности на FVC в проценти на изходно ниво е 73,9% в групата с пирфенидон и 72,0% в групата с плацебо (диапазон: съответно 50-123% и 48-138%), а медианата на предвидения дифузионен капацитет на белите дробове за въглероден монооксид (DLco) на изходно ниво в процент е 45,1% в групата с пирфенидон и 45,6% в групата с плацебо (диапазон: съответно 25-81% и 21-94%). При PIPF-004 2,4% в групата с пирфенидон и 2,1% в групата с плацебо имат предвиден FVC в проценти под 50% и/или предвиден DLco в проценти под 35% на изходно ниво. При PIPF-006 1,0% в групата с пирфенидон и 1,4% в групата с плацебо имат предвиден FVC в проценти под 50% и/или предвиден DLco в проценти под 35% на изходно ниво.
В проучване PIPF-004 влошаването на предвидения FVC, спрямо изходно ниво на седмица 72 от лечението е значимо намалено при пациенти, приемащи пирфенидон (N = 174), в сравнение с пациенти, приемащи плацебо (N = 174; p = 0,001, ранг ANCOVA). Също така лечението с пирфенидон значително намалява влошаването на предвидения FVC, спрямо изходно ниво на седмици 24 (p = 0,014), 36 (p < 0,001), 48 (p < 0,001) и 60 (p < 0,001). На седмица 72 влошаване спрямо изходно ниво на предвидения FVC, в проценти, ≥ 10% (праг, показателен за риска от смъртност при IPF) се наблюдава при 20% от пациентите, приемащи пирфенидон, в сравнение с 35% от приемащите плацебо (Таблица 2).
Таблица 2. Категорийна оценка на промените от изходното ниво до седмица 72 в прогнозирания FVC в проценти в хода на проучването PIPF-004
| Пирфенидон2 403 mg/ден(N = 174) | Плацебо(N = 174) | |
| Влошаване с ≥ 10% или смърт или белодробна трансплантация | 35 (20%) | 60 (34%) |
| Влошаване с по-малко от 10% | 97 (56%) | 90 (52%) |
| Без влошаване (промяна на FVC > 0%) | 42 (24%) | 24 (14%) |
Въпреки че няма разлика между пациентите, приемащи пирфенидон, в сравнение с плацебо, спрямо изходно ниво на седмица 72 по отношение на разстоянието, което се изминава по време на шестминутен тест за ходене (6MWT) с предварително зададен ранг ANCOVA, в ad hoc анализ 37% от пациентите, получаващи пирфенидон, показват намаляване ≥ 50 m в разстоянието при 6MWT в сравнение с 47% от пациентите, приемащи плацебо в PIPF-004.
В проучване PIPF-006 влошаването на предвидения FVC в проценти от изходно ниво на седмица 72 от лечението не е намалено при пациенти, приемащи пирфенидон (N = 171), в сравнение с пациентите, приемащи плацебо (N = 173; p = 0,501). Въпреки това лечението с пирфенидон значително намалява влошаването на предвидения FVC в проценти спрямо изходно ниво на седмици 24 (p< 0,001), 36 (p = 0,011) и 48 (p = 0,005). На седмица 72 е наблюдавано влошаване при FVC от ≥ 10% при 23% от пациентите, приемащи пирфенидон, и 27% от приемащите плацебо (Таблица 3).
Таблица 3. Категорийна оценка на промените от изходното ниво до седмица 72 в прогнозирания FVC в проценти в хода на проучването PIPF-006
| Пирфенидон2 403 mg/ден(N = 171) | Плацебо(N = 173) | |
| Влошаване с ≥ 10% или смърт или белодробна трансплантация | 39 (23%) | 46 (27%) |
| Влошаване с по-малко от 10% | 88 (52%) | 89 (51%) |
| Без влошаване (промяна на FVC > 0%) | 44 (26%) | 38 (22%) |
Намаляването на изминатото разстояние при 6MWT спрямо изходно ниво на седмица 72 е значително редуцирано в сравнение с плацебо в проучване PIPF-006 (p < 0,001, ранг ANCOVA). Освен това в ad hoc анализ 33% от пациентите, приемащи пирфенидон, показва намаляване
≥ 50 m в разстоянието при 6MWT, в сравнение с 47% от пациентите, приемащи плацебо в PIPF-006.
В сборен анализ на преживяемостта при PIPF-004 и PIPF-006 смъртността при групата с пирфенидон 2 403 mg/ден е 7,8% в сравнение с 9,8% при плацебо (коефициент на риск (КР) 0,77 [95% доверителен интервал, 0,47–1,28]).
В PIPF-016 е сравнявано лечение с пирфенидон 2 403 mg/ден спрямо плацебо. Лечението е прилагано три пъти дневно за 52 седмици. Основната крайна точка е била промяната в предвидения FVC в проценти спрямо изходно ниво на седмица 52. При общо 555 пациенти медианата на предвидения FVC в проценти и %DLCO на изходно ниво са били съответно 68% (диапазон: 48–91%) и 42% (диапазон: 27–170%). Два процента от пациентите са имали предвиден FVC в проценти под 50% и 21% от пациентите са имали предвиден DLCO в проценти под 35% на изходно ниво.
В проучване PIPF-016 влошаването на предвидения FVC в проценти спрямо изходно ниво на седмица 52 на лечението е значимо редуцирано при пациентите, приемащи пирфенидон
(N = 278), в сравнение с пациентите, приемащи плацебо (N = 277; p < 0,000001, ранг ANCOVA). Освен това лечението с пирфенидон редуцира значимо влошаването на предвидения FVC в проценти спрямо изходно ниво на седмици 13 (p < 0,000001), 26 (p < 0,000001) и 39
(p = 0,000002). В седмица 52 влошаване на предвидения FVC в проценти спрямо изходно ниво с
≥ 10% или смърт се наблюдава при 17% от пациентите, приемащи пирфенидон, в сравнение с 32% от приемащите плацебо (Таблица 4).
Таблица 4. Категорийна оценка на промените от изходното ниво до седмица 52 в прогнозирания FVC в проценти в хода на проучването PIPF-016
| Пирфенидон2 403 mg/ден(N = 278) | Плацебо(N = 277) | |
| Влошаване с ≥ 10% или смърт | 46 (17%) | 88 (32%) |
| Влошаване с по-малко от 10% | 169 (61%) | 162 (58%) |
| Без влошаване (промяна на FVC > 0%) | 63 (23%) | 27 (10%) |
Намаляването на изминатото разстояние при 6MWT спрямо изходно ниво на седмица 52 е значително редуцирано при пациенти, приемащи пирфенидон, в сравнение с пациенти, приемащи плацебо в проучване PIPF-016 (p = 0,036, ранг ANCOVA); 26% от пациентите, приемащи пирфенидон, показват намаляване ≥ 50 m в разстоянието при 6MWT, в сравнение с 36% от пациентите, приемащи плацебо.
В предварително определен сборен анализ на проучванията PIPF-016, PIPF-004 и PIPF-006 в месец 12 смъртността по всякакви причини е значително по-ниска при групата с пирфенидон 2 403 mg/ден (3,5%, 22 от 623 пациенти) в сравнение с плацебо (6,7%, 42 от 624 пациенти), което води до редуциране с 48% на риска от смъртност по всякакви причини в рамките на първите 12 месеца (коефициент на риск 0,52 [95% доверителен интервал, 0,31 – 0,87],
p = 0,0107, лог-ранг тест).
Проучването (SP3) при японските пациенти сравнява пирфенидон 1 800 mg/ден (сравнимо с 2 403 mg/ден при американската и европейската популация на PIPF-004/006 на база нормализиране на теглото) с плацебо (съответно N = 110, N = 109). Лечението с пирфенидон
значимо намалява средното влошаване на виталния капацитет (VC) на седмица 52 (първичната крайна точка) в сравнение с плацебо (съответно -0,09 ± 0,02 l спрямо -0,16±0,02 l, p = 0,042).
Пациенти с ИБФ с напреднало нарушение на белодробната функция
В обобщени post-hoc анализи на проучвания PIPF-004, PIPF-006 и PIPF-016, в популацията с напреднала ИБФ (n = 170) с FVC < 50% на изходно ниво и/или DLco < 35% на изходно ниво, годишното намаление на FVC при пациентите, получаващи пирфенидон (n = 90), в сравнение с пациентите, получаващи плацебо (n = 80), е съответно -150,9 ml и -277,6 ml.
В MA29957, подкрепящо 52-седмично многоцентрово, рандомизирано, двойно сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване фаза IIb при пациенти с ИБФ с напреднало нарушение на белодробната функция (DLco < 40% от прогнозния) и с висок риск от белодробна хипертония степен 3, 89 пациенти, лекувани с монотерапия с пирфенидон, имат сходно намаление на FVC, с това при пациентите, лекувани с пирфенидон в post-hoc анализа на обобщените изпитвания фаза 3 PIPF-004, PIPF-006 и PIPF-016.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с референтния лекарствен продукт, съдържащ пирфенидон, във всички подгрупи на педиатричната популация при идиопатична белодробна фиброза.(вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Приемът на пирфенидон капсули с храна води до голямо намаление на Cmax (с 50%) и по-незначителен ефект върху AUC в сравнение с прием на гладно. След перорално приложение на еднократна доза от 801 mg на здрави по-възрастни доброволци (50 – 66 години) след хранене, скоростта на абсорбция на пирфенидон намалява, докато AUC след хранене е приблизително 80 – 85% от AUC на гладно. Доказана е биоеквивалентност на гладно при сравняване на таблетката от 801 mg с до три капсули от 267 mg. След хранене таблетката от 801 mg отговаря на критериите за биоеквивалентност въз основа на измерване на AUC в сравнение с капсулите, като 90% доверителни интервали за Cmax (108,26% – 125,60%) леко превишават горния праг на стандартната граница за биоеквивалентност (90% доверителен интервал: 80,00% – 125,00%).
Ефектът на храната върху AUC при перорално приложение на пирфенидон си съответства при лекарствените форми таблетка и капсула. В сравнение със състоянието на гладно приложението и на двете лекарствени форми с храна понижава Cmax на пирфенидон, като пирфенидон таблетки понижават Cmax малко по-малко (с 40%), отколкото пирфенидон капсули (с 50%).
Наблюдава се намалена честота на нежеланите събития (гадене и замайване) при пациенти, които са приели храна, в сравнение с групата, която не е приемала храна. Затова е препоръчително пирфенидон да се приема с храна, за да се намали честотата на гадене и замайване.
Абсолютната бионаличност на пирфенидон не е определена при хора. Разпределение
Пирфенидон се свързва с човешките плазмени протеини, главно със серумния албумин. Общото средно свързване варира от 50 до 58% при концентрации, наблюдавани при клинични проучвания (1 до 100 μg/ml). Средният привиден стационарен обем на разпределение при перорален прием е приблизително 70 l, което показва, че разпределението на пирфенидон в тъканите е умерено.
Биотрансформация
Приблизително 70 – 80% от пирфенидон се метаболизират чрез CYP1A2 с незначителен принос на други CYP изоензими, включително CYP2C9, 2C19, 2D6 и 2E1. Данните in vitro показват известна фармакологично значима активност на основния метаболит (5-карбокси-пирфенидон) в концентрации над максималните плазмени концентрации при пациенти с IPF. Това може да има клинично значение при пациенти с умерено бъбречно увреждане, при които плазмената експозиция на 5-карбокси-пирфенидон е повишена.
Елиминиране
Клирънсът при перорален прием на пирфенидон е умерено насищаем. В проучване с многократно прилагане с вариращи дози при здрави по-възрастни доброволци, на които са прилагани дози в диапазона от 267 mg до 1 335 mg три пъти дневно, средният клирънс намалява с приблизително 25% повече над доза от 801 mg три пъти дневно. След прилагане на еднократна доза пирфенидон при здрави по-възрастни доброволци средният привиден терминален елиминационен полуживот е приблизително 2,4 часа. Приблизително 80% от перорално прилаганата доза пирфенидон се елиминира с урината в рамките на 24 часа от прилагането. По-голямата част от пирфенидон се екскретира под формата на метаболита
5-карбокси-пирфенидон (> 95% от него се възстановяват), с по-малко от 1% пирфенидон, екскретиран непроменен в урината.
Специални популации
Чернодробно увреждане
Фармакокинетиката на пирфенидон и метаболита 5-карбокси-пирфенидон е сравнена при пациенти с умерено чернодробно увреждане (Child-Pugh клас B) и при пациенти с нормална чернодробна функция. Резултатите показват, че има средно повишение от 60% на експозицията на пирфенидон след еднократна доза от 801 mg (3 x 267 mg капсула) при пациенти с умерено чернодробно увреждане. Пирфенидон трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с лека до умерена степен на чернодробно увреждане и пациентите трябва внимателно да се проследяват за признаци на токсичност, особено ако едновременно приемат известен инхибитор на CYP1A2 (вж. точки 4.2 и 4.4). Пирфенидон е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане и терминална чернодробна недостатъчност (вж. точки 4.2 и 4.3).
Бъбречно увреждане
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на пирфенидон при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. Основното вещество се метаболизира главно до 5-карбокси-пирфенидон. Средната (SD) AUC0-∞ на 5-карбокси-пирфенидон е значително по-висока в групите с умерено (p = 0,009)
и с тежко (p < 0,0001) бъбречно увреждане, отколкото в групата с нормална бъбречна функция; 100 (26,3) mg•h/l и 168 (67,4) mg•h/l в сравнение съответно с 28,7 (4,99) mg•h/l.
| Група с бъбречноувреждане | Статистика | AUC0-∞ | |
| Пирфенидон | 5-карбокси-пирфенидон | ||
| Нормално n = 6 | Средно (SD) Медиана | 42,6 (17,9) | 28,7 (4,99) |
| (25-ти – 75-ти) | 42,0 (33,1 – 55,6) | 30,8 (24,1 – 32,1) | |
| Леко n = 6 | Средно (SD) Медиана | 59,1 (21,5) | 49,3a (14,6) |
| (25-ти – 75-ти) | 51,6 (43,7 – 80,3) | 43,0 (38,8 – 56,8) | |
| Умерено n = 6 | Средно (SD) Медиана | 63,5 (19,5) | 100б (26,3) |
| (25-ти – 75-ти) | 66,7 (47,7 – 76,7) | 96,3 (75,2 – 123) | |
| Тежко n = 6 | Средно (SD) Медиана | 46,7 (10,9) | 168в (67,4) |
| (25-ти – 75-ти) | 49,4 (40,7 – 55,8) | 150 (123 – 248) | |
AUC0-∞ = площ под кривата концентрация-време от нула до безкрайност.
a p-стойност спрямо нормата = 1,00 (сравнение по двойки с Bonferroni)
б p-стойност спрямо нормата = 0,009 (сравнение по двойки с Bonferroni)
в p-стойност спрямо нормата < 0,0001 (сравнение по двойки с Bonferroni)
Експозицията на 5-карбокси-пирфенидон се увеличава 3,5 пъти или повече при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Клинично значима фармакодинамична активност на метаболита при пациенти с умерено бъбречно увреждане не може да се изключи. Не се изисква корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане, които приемат пирфенидон. Пирфенидон трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с умерено бъбречно увреждане.
Употребата на пирфенидон е противопоказана при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 30 ml/min) или терминална бъбречна недостатъчност, която изисква диализа (вж. точки 4.2 и 4.3).
Популационните фармакокинетични анализи от 4 проучвания при здрави индивиди или пациенти с бъбречно увреждане и едно проучване при пациенти с IPF не са показали клинично значим ефект по отношение на възраст, пол или размера на тялото върху фармакокинетиката на пирфенидон.
Фармацевтични данни - Pirfenidone 534 mg
Ядро на таблетката
Целулоза, микрокристална (E 460) Кроскармелоза натрий (E 468) Повидон (E 1201)
Силициев диоксид, колоиден безводен (E 551) Магнезиев стеарат (E 572)
Филмово покритие
Поли(винилов алкохол) (E 1203) Титанов диоксид (E 171) Макрогол (E 1521)
Талк (E 553b)
267 mg филмирана таблетка
Железен оксид, жълт (E 172)
534 mg филмирана таблетка
Железен оксид, жълт (E 172) Железен оксид, червен (E 172)
801 mg филмирана таблетка
Железен оксид, черен (E 172) Железен оксид, червен (E 172)
Прозрачен блистер от PVC/PCTFE – алуминий 267 mg филмирани таблетки
Опаковки с блистери, съдържащи 63, 90 или 252 филмирани таблетки. Календарни опаковки с блистери, съдържащи 63 или 252 филмирани таблетки.
Опаковки с перфорирани блистери с единични дози 63 x 1 или 252 x 1 филмирани таблетки. 534 mg филмирани таблетки
Опаковки с блистери, съдържащи 21 или 84 филмирани таблетки.
Опаковки с перфорирани блистери с единични дози 21 x 1 филмирани таблетки. 801 mg филмирани таблетки
Опаковки с блистери, съдържащи 84, 90 или 252 филмирани таблетки. Календарни опаковки с блистери, съдържащи 84 филмирани таблетки. Опаковки с перфорирани блистери с единични дози 84 x 1 филмирани таблетки.
Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.