ROMVIMZA 20 mg - Capsule, hard
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - ROMVIMZA 20 mg
ROMVIMZA е показан за лечение на възрастни пациенти със симптоматичен теносиновиален гигантоклетъчен тумор (tenosynovial giant cell tumour, TGCT), свързан с клинично значимо влошаване на физическата функция, при които хирургичните опции са изчерпани или биха довели до неприемлива заболеваемост или инвалидност.
Терапията трябва да се започне от медицински специалист с опит в диагностицирането и лечението на заболяването, за което е показан ROMVIMZA.
Дозировка
Препоръчителна доза
Препоръчителната доза ROMVIMZA е 30 mg, приеман два пъти седмично на интервали от най-малко 72 часа дотогава, докато се наблюдава клинична полза, или до настъпване на неприемлива токсичност.
Ако пациентът пропусне доза ROMVIMZA с по-малко от 48 часа, той трябва да бъде инструктиран да приеме пропуснатата доза колкото е възможно по-скоро и след това да продължи по обичайната схема на прилагане. Ако пациентът пропусне доза ROMVIMZA с повече от 48 часа, той трябва да бъде инструктиран да не приема пропуснатата доза, а да продължи по обичайната схема на прилагане.
Намаляване на дозата
Може да се наложи прекъсване или намаляване на дозата в зависимост от индивидуалната безопасност и поносимост. Ако пациентът не може да понася доза 30 mg ROMVIMZA, лечението с ROMVIMZA трябва временно да се спре. Когато клиничното състояние на пациента се подобри, трябва да се дава намалена доза ROMVIMZA, както е описано в таблица 1.
Таблица 1: Препоръчително намаляване на дозата
| Намаляване на дозата | Доза два пъти седмично |
| Първо | 20 mg |
| Второ | 14 mg |
ROMVIMZA трябва да се преустанови при пациенти, които не могат да понасят 14 mg доза вимселтиниб.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Не се препоръчва адаптиране на дозата при пациенти с лека или умерена степен на бъбречно увреждане (вж. точка 5.2). Няма клинични данни при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане. По тази причина ROMVIMZA не трябва да се прилага при такива пациенти (вж. точка 5.2).
Чернодробно увреждане
Не се препоръчва адаптиране на дозата при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане (клас A по Child-Pugh). Не е правено намаляване на дозата до 14 mg два пъти седмично при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане и ефикасността не е установена. Няма клинични данни при пациенти с умерена и тежка степен на чернодробно увреждане. По тази причина ROMVIMZA не трябва да се прилага при такива пациенти (вж. точка 5.2).
Старческа възраст (≥ 65 години)
Не се налага адаптиране на дозата при пациенти на възраст ≥ 65 години (вж. точки 4.8, 5.1 и 5.2).
Телесно тегло
Не е правено намаляване на дозата до 14 mg два пъти седмично при пациенти с телесно тегло
≥115 kg и ефикасността не е установена.
Педиатрична популация
ROMVIMZA не трябва да се използва при деца на възраст от раждането до предпубертетна възраст поради съображения, свързани с безопасността, въз основа на предклинични данни за безопасност (вж. точка 5.3).
Безопасността и ефикасността на ROMVIMZA при деца след пубертетна възраст до под 18-годишна възраст все още не са установени (вж. точка 5.1). Липсват клинични данни.
Начин на приложение
ROMVIMZA трябва да се приема перорално, със или без храна.
Предписващите лекари трябва да инструктират пациентите да поглъщат твърдите капсули цели и да не ги отварят, чупят или дъвчат. Пациентите не бива да поглъщат твърдите капсули, ако те са счупени, спукани или целостта им е нарушена по друг начин, тъй като потенциалните ефекти от такива нарушения все още не са оценени.
Дългосрочна безопасност
Дългосрочната безопасност на ROMVIMZA не е установена. ROMVIMZA е с напълно нов механизъм на действие чрез инхибиране на рецептора за колониостимулиращия фактор 1 (colony stimulating factor 1 receptor, CSF1R). Дългосрочните последици от причиненото в резултат на това изчерпване на макрофагите, особено в органи като черния дроб, кожата, централната нервна система и костния мозък, понастоящем са неясни.
Артериална хипертония
Лечението с ROMVIMZA в клинични проучвания често е било свързано с повишаване на кръвното налягане.
Повишаване на креатинина
Лечението с ROMVIMZA в клинични проучвания често е било свързано с повишаване на креатинина. Основната причина за това към момента е неизвестна.
Ембриофетална токсичност
Въз основа на данни от проучвания при животни вимселтиниб може да причини фетално увреждане, ако се прилага при бременни жени (вж. точки 4.6 и 5.3). Жените трябва да бъдат съветвани да избягват забременяване, докато приемат вимселтиниб. Бременните жени трябва да
бъдат информирани относно потенциалния риск за фетуса. Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с вимселтиниб и за 30 дни след последната доза. Ефектите на вимселтиниб върху хормоналните контрацептиви не са проучвани. При употреба на системни контрацептиви трябва да се добави бариерен метод на контрацепция.
Пруритус
При пациенти, лекувани с вимселтиниб, е имало съобщения за пруритус. В сборната популация за безопасност пруритус е бил съобщен при 27% от пациентите (вж. точка 4.8). Пруритус е бил съобщен и след единични дози вимселтиниб при здрави участници. Може да се наложи прекъсване или намаляване на дозата в зависимост от индивидуалната безопасност и поносимост (вж. точка 4.2).
Повишени нива на серумните ензими
Вимселтиниб е свързан с повишени нива на серумни ензими, включително аспартат аминотрансфераза (AST), аланин аминотрансфераза (ALT), алкална фосфатаза и креатин фосфокиназа (CPK). Въпреки че понастоящем в клиничните проучвания тези повишения не са довели до случаи на чернодробно увреждане или рабдомиолиза, това не се изключва, тъй като опитът при това рядко клинично състояние е много ограничен. Следователно лечението с ROMVIMZA трябва да се избягва при пациенти с вече съществуващи повишени нива на серумни трансаминази, повишени нива на общия или директния билирубин или активно заболяване на черния дроб или жлъчните пътища.
При пациентите трябва да се проследява чернодробната функция преди започване на лечение с ROMVIMZA, веднъж месечно през първите два месеца и веднъж на всеки 3 месеца през първата година от терапията, а след това според клиничните показания.
Помощни вещества с известно действие
Лактоза
ROMVIMZA съдържа лактоза. Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
Сънсет жълто FCF (E110)
ROMVIMZA 14 mg и 20 mg твърди капсули съдържат сънсет жълто FCF (E110), което може да причини алергични реакции.
Тартразин (E102)
ROMVIMZA 14 mg и 20 mg твърди капсули съдържат тартразин FCF (E102), който може да причини алергични реакции.
Ефект на други лекарствени продукти върху вимселтиниб
Инхибитори на P-гликопротеина (P-gp)
Съпътстващото приложение на единична доза вимселтиниб с 200 mg итраконазол (P-gp инхибитор) веднъж дневно е показало, че пиковата експозиция (Cmax) на вимселтиниб е сравнима с тази при самостоятелно приложение. Общата експозиция на вимселтиниб (AUC0-t и AUC0-inf) е била приблизително 17% до 22% по-висока при присъствие на итраконазол. Не се налага адаптиране на дозата.
Инхибитори на протонната помпа
Съпътстващо приложение на вимселтиниб с рабепразол (инхибитор на протонната помпа)
20 mg веднъж дневно на гладно е намалила Cmax и AUC0-t и AUC0-inf на вимселтиниб с приблизително 21% до 26%, което не е клинично значимо. Не се налага адаптиране на дозата.
Ефекти на вимселтиниб върху други лекарствени продукти
Субстрати на протеина на резистентност на рак на гърдата (BCRP)
Вимселтиниб е инхибитор на BCRP in vitro. Съпътстващото приложение на вимселтиниб със субстрати на BCRP (напр. розувастатин) може да увеличи концентрациите на субстратите на BCRP и да увеличи риска от нежелани реакции, свързани с такива субстрати. Не са провеждани клинични проучвания със субстрати на BCRP.
Трябва да се избягва съпътстващо приложение на субстрати на BCRP. Ако не може да се избегне съпътстващо приложение, консултирайте се с кратката характеристика на продукта на субстрата на BCRP за модифициране на дозата.
Субстрати на транспортера на органични катиони 2 (OCT2)
Вимселтиниб е инхибитор на OCT2 in vitro. Съпътстващото приложение на вимселтиниб със субстрати на OCT2 (напр. метформин) може да увеличи концентрациите на субстратите на OCT2 и да увеличи риска от нежелани реакции, свързани с такива субстрати. Не са провеждани клинични проучвания със субстрати на OCT2.
Трябва да се избягва съпътстващо приложение на субстрати на OCT2. Ако не може да се избегне съпътстващо приложение, консултирайте се с кратката характеристика на продукта на субстрата на OCT2 за модифициране на дозата.
Субстрати на P-gp
Вимселтиниб е инхибитор на P-gp in vitro. Съпътстващото приложение на вимселтиниб със субстрати на P-gp (напр. дигоксин, дабигатран) може да увеличи концентрациите на субстратите на P-gp и да увеличи риска от нежелани реакции, свързани с такива субстрати. Не са провеждани клинични проучвания със субстрати на P-gp.
Трябва да се избягва съпътстващо приложение на субстрати на P-gp. Ако не може да се избегне съпътстващо приложение, консултирайте се с кратката характеристика на продукта на субстрата на P-gp за модифициране на дозата.
Ефекти на вимселтиниб върху други вещества
Хормонални контрацептиви
Не е известно дали вимселтиниб може да намали ефективността на хормоналните контрацептиви за системно приложение, затова жени, които използват хормонални контрацептиви за системно приложение, трябва да добавят и бариерен метод.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при жени
Жени с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с вимселтиниб и в продължение на 30 дни след последната доза. Статусът на бременност при жените с детероден потенциал трябва да бъде проверяван преди започване и по време на лечение с вимселтиниб.
Ефектите на вимселтиниб върху хормоналните контрацептиви не са проучвани. Затова при употреба на системни контрацептиви трябва да се добави бариерен метод на контрацепция.
Бременност
Липсват данни от употребата на вимселтиниб при бременни жени. Въз основа на данни от проучвания при животни вимселтиниб може да причини фетално увреждане, ако се прилага при бременни жени (вж. точки 4.4 и 5.3). Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (включително структурни аномалии и сърдечни малформации на фетуса, вж. точка 5.3). Вимселтиниб е противопоказан при бременни жени (вж. точка 4.3).
Кърмене
Не е известно дали вимселтиниб се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмачето. Жените не трябва да кърмят по време на лечение с вимселтиниб.
Фертилитет
Въз основа на данни от проучвания при животни ROMVIMZA може да увреди мъжкия фертилитет (вж. точка 5.3).
ROMVIMZA може да повлияе в малка степен способността за шофиране и работа с машини. След прилагане на ROMVIMZA е възможно да настъпи умора или да се получи замъглено зрение (вж. точка 4.8).
Обобщение на профила на безопасност
Профилът на безопасност на ROMVIMZA се основава на сборни данни от 184 пациенти с TGCT, получавали доза ROMVIMZA 30 mg два пъти седмично в 2 клинични проучвания. Проучването MOTION, двойносляпо, многоцентрово, рандомизирано (2:1), плацебо-контролирано проучване фаза 3, е включвало 122 възрастни пациенти, които са получавали вимселтиниб (n = 83) или плацебо (n = 39) по време на двойнослепия период; 35 пациенти са преминали от плацебо на вимселтиниб по време на открития период на проучването.
Проучването фаза 1/2 DCC-3014-01-001 е включвало общо 66 пациенти с TGCT, които са получавали вимселтиниб 30 mg два пъти седмично.
Медианата на продължителност на лечението при сборната популация за безопасност е била 13 месеца. Медианата на възрастта на пациентите, които са получавали вимселтиниб, е била 44 години (диапазон от 20 до 78 години), а популацията е била съставена от 60% жени и 72% представители на бялата раса.
Най-често наблюдаваните нежелани реакции са били повишена аспартат аминотрансфераза (AST) (92%), периорбитален едем (63%), повишен холестерол (53%), обрив (51%), повишен
креатинин (43%), понижен брой неутрофили (36%), умора (30%), оток на лицето (28%), повишена аланин аминотрансфераза (ALT) (27%), пруритус (27%), периферен едем (22%) и хипертония (21%).
Нежеланите реакции степен 3/4 са били хипертония (9%), обрив (3%), пруритус (3%), понижен брой неутрофили (3%), периорбитален едем (2%), умора (2%), повишен холестерол (1%),
невропатия (0,5%), оток на лицето (0,5%), генерализиран едем (0,5%) и повишена AST (0,5%). Сериозните нежелани лекарствени реакции са били периферен едем (0,5%) и повишена креатин фосфокиназа (CPK) (0,5%).
Окончателно прекратяване на приема поради нежелана реакция е имало при 7% от пациентите. Най-често наблюдаваните нежелани реакции, довели до окончателно прекратяване на приема, са били обрив (3%), периорбитален едем (2%), невропатия (1%) и пруритус (1%).
Намаляване на дозата или временно прекъсване на приема поради нежелана реакция е имало при 59% от пациентите. Най-често наблюдаваните нежелани реакции, довели до намаляване на дозата или временно прекъсване на приема, са били обрив (21%), периорбитален едем (18%), повишена креатин фосфокиназа (CPK) (17%), пруритус (10%), оток на лицето (7%), генерализиран едем (7%), умора (6%) и периферен едем (5%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Нежеланите реакции са изброени по-долу по системо-органен клас и честота в следните категории: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10), нечести (≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки (< 1/10 000), с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). В рамките на всяка категория по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на сериозността.
Таблица 2: Нежелани реакции, наблюдавани в проучванията MOTION и
DCC-3014-01-001
| Системо-органен клас | Категория по честота | Нежелана реакция |
| Нарушения на нервната система | Много чести | Невропатия1 |
| Нарушения на очите | Много чести | Периорбитален едем2, увеличеналакримация |
| Чести | Сухо око, замъглено зрение | |
| Съдови нарушения | Много чести | Хипертония |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Много чести | Обрив3, пруритус, суха кожа |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Много чести | Периферен едем, умора, оток на лицето, генерализиран едем |
| Изследвания4 | Много чести | Повишена креатин фосфокиназа в кръвта5, повишена аспартат аминотрансфераза, повишен холестерол в кръвта, повишен креатинин в кръвта, понижен брой неутрофили, повишена аланин аминотрансфераза,повишена алкална фосфатаза |
1 Невропатия включва периферна невропатия, парестезия, хипестезия, периферна сензорна невропатия.
2 Периорбитален едем включва оток на окото, оток на клепача, подуване на клепача, периорбитален едем, периорбитално подуване.
3 Обрив включва обрив, еритематозен обрив, макулозен обрив, макулопапулозен обрив, папулозен обрив, сърбящ обрив, акнеформен дерматит, еритем.
4 Термините се основават на лабораторни параметри.
5 Категорията по честота за повишена креатин фосфокиназа в кръвта се основава на лабораторни данни само от DCC-3014-01-001.
Описание на избрани нежелани реакции
Креатин фосфокиназа (CPK)
В съответствие с механизма на действие, по време на проучването MOTION при лекувани с вимселтиниб пациенти е наблюдавано повишаване на стойностите на CPK. Честотата на повишена CPK не може да бъде установена от проучването MOTION, тъй като CPK не е оценявана на изходно ниво. В проучването фаза 1/2, проведено при 66 пациенти, получавали вимселтиниб 30 mg два пъти седмично, повишена CPK е били наблюдавана при всички пациенти.
Други специални популации
Старческа възраст
Като цяло не са били наблюдавани различия в безопасността между пациенти на възраст
≥ 65 години и пациенти на възраст < 65 години. Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - ROMVIMZA 20 mg
Фармакотерапевтична група: Антинеопластични средства, инхибитори на протеинкиназата, ATC код: L01EX29
Механизъм на действие
Вимселтиниб е селективен нискомолекулен инхибитор на тирозинкиназата, който е насочен към рецептора на колониостимулиращ фактор 1 (CSF1R). Сигналната ос CSF1/CSF1R има критична роля в развитието на TGCT. In vitro ензимни и клетъчни анализи показват, че вимселтиниб инхибира автофосфорилирането на CSF1R и сигнализацията, индуцирана от CSF1 лигандното свързване, както и клетъчната функция и пролиферация на клетки, които експресират CSF1R. Вимселтиниб също така инхибира CSF1R експресиращите клетки и блокира низходящата сигнализация в предклинични модели in vivo.
Вимселтиниб осъществява антитуморните си ефекти чрез изчерпването на CSF1R-зависимите макрофаги и възпалителни клетки.
Намаляването на броя на чернодробните купферови клетки, поради инхибиране на CSF1R, води до понижен клирънс на серумни ензими, включващи AST, ALT и CPK. Това води до увеличаване на серумните нива на тези ензими.
Фармакодинамични ефекти
Връзка експозиция-отговор
Наблюдавана е положителна връзка експозиция-отговор между експозицията на вимселтиниб и всички степени на едем, пруритус и обрив и повишение на AST, ALT, CPK и креатинин.
Клинична ефективност
MOTION, двойносляпо, многоцентрово, рандомизирано (2:1), плацебо-контролирано проучване фаза 3,, оценява ефикасността и безопасността на вимселтиниб при пациенти със симптоматичен TGCT с най-малкото умерена болка или с най-малкото умерена скованост, при които хирургическа резекция би могла да причини влошаване на функционалното ограничение или тежка морбидност. Пациентите, отговарящи на критериите за включване, са имали
потвърдена диагноза TGCT с измеримо заболяване по Критериите за оценка на отговора при солидни тумори (Response Evaluation Criteria in Solid Tumours, RECIST v1.1) с най-малко една лезия с размер минимум 2 cm. Пациентите са били рандомизирани да получават плацебо или вимселтиниб 30 mg два пъти седмично за 24 седмици. На Седмица 25 пациентите, които са завършили двойносляпата, рандомизирана част от изпитването, са били подходящи да преминат в текущо, открито продължение на проучването, в което всички пациенти са получавали вимселтиниб.
Общо 123 пациенти са били рандомизирани: 40 пациенти са били рандомизирани да получават плацебо, а 83 са били рандомизирани да получават вимселтиниб по време на двойнослепия период на проучването. Медианата на възрастта е била 44 години (диапазон от 20 до 78 години, като 7% от пациентите са били на ≥ 65 години); 59% от пациентите са били жени; 65% са били представители на бялата раса.
Ефикасността е била установена въз основа на честота на общ отговор (overall response rate, ORR), оценена чрез заслепен независим радиологичен преглед (independent radiological review, IRR) по RECIST v1.1 на Седмица 25. Допълнителните резултати за ефикасност, измерени на Седмица 25, са включвали ORR според скора за обем на тумора (tumour volume score, TVS, дефиниран като изчисления обем на максимално разширение на засегнатата синовиална кухина или сухожилна обвивка, измерено на стъпки по 10%), активен обхват на движение на засегнатата става и съобщаваните от пациентите резултати. В проучването MOTION всички крайни точки за ефикасност са постигнали клинична значимост.
Честота на общ отговор (ORR)
Статистически значимо подобрение в ORR е било наблюдавано при пациентите, рандомизирани на вимселтиниб, в сравнение с тези на плацебо, според измерванията по RECIST v1.1 и TVS, въз основа на оценка чрез IRR. Резултатите за ORR от клиничното проучване MOTION са обобщени в таблица 3.
Други ключови вторични крайни точки
Активен обхват на движение
На Седмица 25 активният обхват на движение (range of motion, ROM) е бил измерван с помощта на гониометър, за да се определи средната промяна от изходното ниво спрямо референтен стандарт. Измерванията на ROM са показали клинично значимо и статистически значимо подобрение на Седмица 25 и са представени в таблица 3.
Резултати,съобщавани от пациентите
На Седмица 25 са били оценени допълнителни измерители за ефикасност, включващи физическа функция (с помощта на Информационна система за оценка на съобщаваните от пациентите резултати - физическа функция [Patient-Reported Outcomes Measurement Information System-Physical Function, PROMIS-PF]), най-лоша скованост (с помощта на Цифрова скала за оценка на най-лоша скованост [Worst Stiffness Numeric Rating Scale, NRS]), качество на живот (с помощта на Визуална аналогова скала (Visual Analogue Scale) EuroQol [EQ-VAS]) и самооценка за най-лоша болка (с помощта на Краткия въпросник за болката [Brief Pain Inventory, BPI]). Резултатите от оценката на съобщаваните от пациентите резултати са показали клинично значимо и статистически значимо подобрение на Седмица 25 при всички параметри за ефикасност и са представени в таблица 3.
Таблица 3: Резултати за ефикасност, оценени при Седмица 25
| Параметър за ефикасност | Вимселтиниб N = 83 | Плацебо N = 40 |
| Първична крайна точка | ||
| Честота на общ отговор според RECIST v1.1 | ||
| Средна сума (SD) на най-дългите диаметри на изходно ниво, mm | 69,1 (42,6) | 64,5 (30,8) |
| Параметър за ефикасност | Вимселтиниб N = 83 | Плацебо N = 40 |
| ORR (95% CI) | 40%(29%; 51%) | 0%(0%; 9%) |
| Пълен отговор | 5% | 0% |
| Частичен отговор | 35% | 0% |
| p-стойност | < 0,0001 | |
| Медиана на продължителност на отговора (диапазон), месеци1,2 | НД (2,5+; 30,9+) | неприложимо |
| Ключови вторични крайни точки | ||
| Честота на общ отговор според скора за обем на тумора3 | ||
| Среден (SD) скор за обем на тумора на изходно ниво | 10,4 (14,2) | 12,8 (17,7) |
| ORR (95% CI) | 67%(56%; 77%) | 0%(0%; 9%) |
| p-стойност | < 0,0001 | |
| Медиана на продължителност на отговора (диапазон), месеци1,2 | НД (2,5+; 33,1+) | неприложимо |
| Активен ROM4 | ||
| Средна стойност (SD) на активен ROM на изходно ниво, % точки5 | 63,0 (29,4) | 62,9 (32,2) |
| Промяна в средните LS стойности наактивния ROM спрямо изходното ниво (95% CI)5 | 18,4 (5,6; 31,2) | 3,8 (-10,5; 18,0) |
| Разлика в средните LS стойности (95% CI) | 14,6 (4,0; 25,3) | |
| p-стойност | 0,0077 | |
| PROMIS-PF | ||
| Средна стойност (SD) според PROMIS-PFна изходно ниво5 | 39,0 (6,1) | 38,5 (6,0) |
| Промяна в средните LS стойности в PROMIS-PF спрямо изходното ниво (95% CI)5 | 4,6 (2,7; 6,5) | 1,3 (-0,5; 3,0) |
| Разлика в средните LS стойности (95% CI) | 3,3 (1,4; 5,2) | |
| p-стойност | 0,0007 | |
| Най-лоша скованост според скалата NRS | ||
| Средна стойност (SD) за най-лоша скованост според скалата NRS на изходно ниво5 | 5,1 (2,0) | 5,2 (1,8) |
| Промяна в средните LS стойности в най-лошата скованост според скалата NRS спрямоизходното ниво (95% CI)5 | -2,1 (-2,5; -1,6) | -0,3 (-0,8; 0,3) |
| Разлика в средните LS стойности (95% CI) | -1,8 (-2,5; -1,1) | |
| p-стойност | < 0,0001 | |
| EQ-VAS | ||
| Изходна средна стойност (SD) според EQ-VAS5 | 61,4 (19,5) | 60,2 (20,6) |
| Промяна в средните LS стойности в EQ-VAS спрямо изходното ниво(95% CI)5 | 13,5(8,9; 18,2) | 6,1(0,5; 11,8) |
| Разлика в средните LS стойности (95% CI) | 7,4 (1,4; 13,4) | |
| p-стойност | 0,0155 | |
| BPI-30 отговор6 | ||
| Честота на отговор (95% CI) | 48,2%(37,1%; 59,4%) | 22,5%(10,8%; 38,5%) |
| Разлика в честотата на отговор (95% CI)7 | 26,2% (9,5%; 42,8%) | |
| Параметър за ефикасност | Вимселтиниб N = 83 | Плацебо N = 40 |
| p-стойност | 0,0056 | |
НД = недостигнат; BPI = Кратък въпросник за болката; CI = доверителен интервал; LS = стойност пометода на най-малките квадрати; N = размер на извадката; PROMIS-PF = Информационна система за оценка на съобщаваните от пациентите резултати - физическа функция; ROM = обхват на движение; SD = стандартно отклонение.
1 Медианата на продължителност на отговора (DOR) е изчислена по метода на Kaplan-Meier. “+” показва, че пациентът поддържа отговор към датата на заключване на данните. Резултатите за DOR се основават на допълнителни 18 месеца контролно проследяване от момента на ORR анализа.
2 Дата на заключване на данните: 22 февруари 2025 г.
3 TVS е дефиниран като изчисления обем на максимално разширяване на засегнатата синовиална кухина или сухожилна обвивка, измерено на стъпки по 10%.
4 Активният ROM е оценен чрез измерване с гониометър и е нормализиран спрямо референтен стандарт.
5 Средната промяна спрямо изходното ниво е изчислена с помощта на смесен модел на повтарящи се измервания (mixed model of repeated measures, MMRM) за всяка съответна крайна точка. Представените изходни средни стойности включват всички участници, а не само тези с данни на изходно ниво и на Седмица 25.
6 BPI отговорът за най-лоша болка е дефиниран като най-малко 30% подобрение в средния скор за най-лоша болка по скалата NRS на BPI, без 30% или по-голямо увеличаване на употребата на опиоидни аналгетици на Седмица 25.
7 95% CI за разликата в честотата на отговор въз основа на стратифицирания метод на Mantel-Haenszel.
В дескриптивен анализ, проведен на Седмица 97 от откритата фаза на проучването, 19 от
83 пациенти, рандомизирани да получават вимселтиниб (23%), са имали най-добър общ отговор – пълен отговор по RECIST v1.1, оценен чрез заслепен IRR, с медиана на времето до постигане на пълен отговор 11,5 месеца.
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с ROMVIMZA във всички подгрупи на педиатричната популация при лечението на теносиновиален гигантоклетъчен тумор (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Вимселтиниб достига пикови плазмени концентрации при медиана 1 час след перорално приложение на единична доза 30 mg вимселтиниб на гладно. Фармакокинетичните (PK) параметри на вимселтиниб, изчислени чрез популационен PK (popPK) модел и представени като средни геометрични а (коефициент на вариация [%], CV%), са определени след прилагане на единична перорална доза 30 mg или в стационарно състояние след многократни дози 30 mg два пъти седмично при пациенти с TGCT. Cmax на вимселтиниб е съответно 283 ng/ml (36%) или 747 ng/ml (39%) след единична доза или в стационарно състояние, AUC0-inf е 46,9 µg*h/ml (45%) след 30 mg единична доза, а AUC0-24hr е 13,4 µg*h/ml (45%) в стационарно състояние.
Коефициентът на кумулиране е 2,6.
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на вимселтиниб след приложение с храна с високо съдържание на мазнини, в сравнение с приложение на гладно.
Разпределение
Геометричният среден (CV%) привиден обем на разпределение на вимселтиниб (Vz/F) е 90 l
(16%). Вимселтиниб се свързва около 96,5% с човешките плазмени протеини in vitro.
Биотрансформация
Вимселтиниб няма основен циркулиращ метаболит. Основните метаболитни пътища са оксидиране, N-деметилиране и N-деалкилиране. Вторичните пътища на биотрансформация включват N-деметилиране, дехидрогениране и оксидиране.
Не се очаква CYP да играят главна роля в метаболизма на вимселтиниб. Елиминиране
Геометричният среден (геометричен CV%) привиден клирънс (CL/F) на вимселтиниб е 0,5 l/h (23%) с елиминационен полуживот приблизително 6 дни след прилагане на единична доза.
Приблизително 43% от дозата се откриват във фекалиите (9,1% непроменено вещество), а 38% в урината (5,1% непроменено вещество) след единична перорална радиоактивно белязана доза.
Пропорционалност на дозата
Фармакокинетиката на вимселтиниб е пропорционална на дозата. Специални популации
Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на вимселтиниб въз основа на възраст (20 до 91 години), пол, расова принадлежност (азиатци, чернокожи или афроамериканци, бели) и телесно тегло (43 до 150 kg).
Бъбречно увреждане
Въз основа на popPK анализ не са наблюдавани значими разлики във фармакокинетиката на вимселтиниб при участници с лека степен на бъбречно увреждане (eGFR ≥ 60 ml/мин) в сравнение с участници с нормална бъбречна функция. Въз основа на ограничени данни при popPK са изчислени съответно 8% и 27% по-високи Cmax,ss и Cavg,ss при пациентите с умерено бъбречно увреждане, но това увеличаване на експозицията не се счита за клинично значимо. Няма клинични данни при пациенти с тежка степен на бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
При участници с лека степен на чернодробно увреждане (Child-Pugh A) AUCinf е 24% по-ниска, а Cmax е 41,5% по-ниска отколкото при съответстващи здрави участници. Това намаляване на експозицията не се счита клинично значимо. PopPK и фармакокинетично/фармакодинамично моделиране (PKPD) показват, че намаляването на дозата до 14 mg два пъти седмично при пациенти с лека степен на чернодробно увреждане може да доведе до понижен отговор.
Липсват клинични данни. Ефектът на умерена до тежка степен на чернодробно увреждане (Child-Pugh B и C) върху фармакокинетиката на вимселтиниб не е известен.
Телесно тегло
PopPK и PKPD моделиране показват, че намаляване на дозата до 14 mg два пъти седмично при пациенти с телесно тегло ≥ 115 kg може да доведе до понижен отговор. Липсват клинични данни.
In vitro находки, свързани с метаболизма
In vitro данни при човешки хепатоцити показват, че вимселтиниб причинява зависимо от концентрацията намаляване на експресията на CYP1A2 mRNA с > 50%, което предполага феномен на низходяща регулация. Клиничната значимост на тази находка понастоящем не е известна.
Фармацевтични данни - ROMVIMZA 20 mg
Капсулно съдържимо Лактоза монохидрат Кросповидон (E1202) Магнезиев стеарат (E470b)
Състав на капсулата Желатин
Титанов диоксид (E171)
Брилянтно синьо FCF (E133) – 30 mg твърда капсула Еритрозин (E127) – 30 mg твърда капсула
Сънсет жълто FCF (E110) – 14 mg и 20 mg твърда капсула Тартразин (E102) – 20 mg твърда капсула
Печатно мастило Шеллак (E904) Пропиленгликол (E1520) Калиев хидроксид (E525)
Железен оксид, черен (E172)
Този лекарствен продукт не изисква специални температурни условия на съхранение. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от влага.
Блистер от OPA/алуминиево фолио/PVC филм, запечатан с алуминиево фолио, което се разкъсва чрез избутване; блистерът е запечатан в защитена от деца картонена опаковка тип
„портфейл“, съдържаща 8 твърди капсули.
Една картонена опаковка съдържа 1 опаковка тип „портфейл“.