Rovasta 20 mg film-coated tablets

Лечение на хиперхолестеролемия

Възрастни, младежи и деца на и над 6-годишна възраст с първична хиперхолестеролемия (тип IIа, включително хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия) или смесена дислипидемия (тип IIb) като добавка към диетата, когато резултатът от диетата и други нефармакологични мерки (иапр. физически упражнения, намаляване на теглото) не е задоволителен.

Възрастни, юноши и деца на възраст на и над 6 години с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия като добавка към диетата, както и с друго липидопонижаващо лечение (напр. LDL афереза) или когато това лечение не е подходящо.

Превенция на кардноваскуларнв събития

Превенция на сериозни кардиоваскуларни събития при пациенти, при които съществува висок риск от първо сърдечно-съдово събитие (вж. точка 5), като допълнение към коригиращите риска фактори.

Преди започване на лечението пациентите трябва да бъдат подложени на стандартна понижаваща холестерола диета, която трябва да продължи и по време на лечението. Дозата трябва да бъде индивидуализирана съобразно целите на лечението и отговора на пациента, като се използват консенсусни ръководства.

Лечение на хиперхолестеролемия

Препоръчителната начална доза е 5 mg или 10 mg веднъж дневно както при пациенти, които не са приемали статини, така и при пациенти, които преминават от друг HMG СоА редуктазен инхибитор. При избора на начална доза трябва да се вземат предвид нивото на холестерол на индивидуалните пациенти и риска от бъдещи кардиоваскуларни събития, както и потенциалния риск от нежелани реакции (вж. по-долу). Адаптиране на дозата към следващото дозово ниво може да се извърши след 4 седмици, ако е необходимо (вж. точка 5.1). Във връзка с повишената честота на съобщаване на нежелани реакции при дозата от 40 mg в сравнение с по- ниските дози (вж. точка 4.8), окончателно титриране на дозата до 40 mg трябва да се извършва само при пациенти с тежка хиперхолестеролемия с висок риск от кардиоваскуларни събития (в частност, при тези с фамилна хиперхолестеролемия), при които не са постигнати целите на лечението с доза от 20 mg и, при които ще се извършва рутинно проследяване (вж. точка 4.4). Препоръчва се лекарско наблюдение при започване на доза от 40 mg.

Превенция на кардиоваскуларни събития

В проучването за намаляване на кардиоваскуларния риск използваната доза е била 20 mg дневно (вж. Точка 5.1).

Педиатрична популапия

Употребата при деца трябва да се провежда само от специалисти.

Деца и младежи на възраст 6 до 17 години (стадий <II-Vпо Танер)

Хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия

При деца и младежи с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайната начална доза е 5 mg дневно.

• При деца на възраст 6 до 9 години с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайният дозов диапазон е 5 -10 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-високи от 10 mg не са проучвани при тази популация.

• При деца на възраст 10 до 17 години с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия обичайният дозов диапазон е 5 -20 mg перорално веднъж дневно. Безопасността и ефикасността на дози по-високи от 20 mg не са проучвани при тази популация.

Титрирането трябва да се провежда съгласно индивидуалния отговор и поносимост на педиатричните пациенти, както се препоръчва в препоръките за лечение на деца (вж. точка 4.4). Децата и младежите трябва да се подложат на стандартна холестероло-понижаваща диета преди да се започне лечение с розувастатин; диетата трябва да се продължи по време на лечението с розувастатин.

Хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия

При деца на възраст от 6 до 17 години с хомозиготна фамилна хиперхолестеролемия, препоръчителната максимална дозае20mgведнъж дневно.

Препоръчва се начална доза от 5 до 10 mg веднъж дневно в зависимост от възрастта, теглото и предишна употребата на статии. Титрирането до максималната доза от 20 mg веднъж дневно трябва да се извърши съгласно индивидуалния отговор и поносимостта на педиатричните пациенти, както е указано в препоръките за лечение на педиатрична популация (вижте точка 4.4). децата и юношите трябва да се подложат на стандартна холестероло-понижаваща диета преди да се започне лечение с розувастатин; диетата трябва да продължи по време на лечението с розувастатин.

Данните за дози, различни от 20 mg са ограничени при тази популация.

Таблетката от 40 mg не е подходяща за употреба при педиатрични пациенти.

Деца по-малки от 6 години

Безопасността и ефикасността на употребата при деца по-малки от 6 години не са проучвани. Следователно РОВАСТА не се препоръчва за употреба при деца по-малки от 6 години.

Употребаприпапиенти в старческа възраст

Начална доза от 5 mg се препоръчва при пациента >70 години (вж. точка 4.4). Не се налага допълнително адаптиране на дозата във връзка с възрастта.

Дозиране пои папиенти с бъбречна недостатъчност

Не се изисква адаптиране на дозата при пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане. Препоръчителната начална доза е 5 mg при пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс <60 ml/min). Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти с умерено бъбречно увреждане. Употребата на РОВАСТА при пациенти с тежко бъбречно увреждане е противопоказана за всички дози (вж. точка 43 и точка 5.2).

Дозиране при папиенти с чернодробна недостатъчност

Не е наблюдавано повишение в системната експозиция на розувастатин при пациенти с оценка по скалата Child-Pugh ≤ 7. Въпреки това, повишена експозиция е наблюдавана при пациенти с оценка по скалата Child-Pugh 8 и 9 (вж. точка 5.2). При тези пациенти трябва да се обмисли оценка на чернодробната функция (вж. точка 4.4). Няма наличен опит при пациенти с оценка по скалата Child-Pugh над 9. РОВАСТА е противопоказан при пациенти с активно чернодробно заболяване (вж. точка 4.3).

Раса

При пациенти от азиатски произход е наблюдавана повишена системна експозиция (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2). Препоръчителната начална доза при пациенти от азиатски произход е 5 mg. Доза от 40 mg е противопоказана при тези пациенти.

Генетичен полиморфизъм

Известно е, че определени типове генетичен полиморфизъм могат да доведат до повишение в експозицията на розувастатин (вж. точка 5.2). При пациентите, за които е известно, че имат такъв тип полиморфизъм се препоръчва по-ниска дневна доза РОВАСТА.

Дозиране прн пациенти, предразположени към миопатня

Препоръчителната начална доза при пациенти, предразположение към миопатия е 5 mg (вж. точка 4.4).

Доза от 40 mg е противопоказана при някои от тези пациенти (вж. точка 4.3).

Съпътстващо лечение

Розувастатин е субстрат на различни транспортерни протеини (като OATP1B1 и BCR).

Рискът от миопатия (включително рабдомиолиза) се повишава, когато РОВАСТА се прилага съвместно с определени лекарствени продукти, които могат да повишат плазмените концентрации на розувастатин поради взаимодействие с тези транспортерни протеини (напр.циклоспорин и определени протеазни инхибитори, включително комбинации на ритонавир с атазанавир, лопинавир и/ или типранавир; вж. точка 4.4 и 4.5). Когато е възможно трябва да бъдат взети предвид алтернативни лекарства, и, ако е необходимо, да се има предвид временно преустановяване на лечението с РОВАСТА. В случаите, когато съвместното приложение на тези лекарствени продукти с РОВАСТА е неизбежно, трябва внимателно да се обмислят ползата и рискът от съпътстващото лечение, както и адаптиране на дозата на РОВАСТА (вж. точка 4.5).

РОВАСТА може да се приема по всяко време на деня, с или без храна.

РОВАСТА е противопоказан:

• при пациенти със свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

• при пациенти с активно чернодробно заболяване, включително необясними, персистиращи елевации на серумните трансаминази и всяко повишаване на серумните трансаминази, превишаващо 3 пъти нормалните горни граници (ULN).

• при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min).

• при пациенти с миопатия.

• при пациенти, приемащи едновременно комбинация от софосбувир/ велпатасвир/ воксилапревир (вж. точка 4.5).

• при пациенти, конто приемат съвместно циклоспорин.

• при бременност и кърмене и при жени с детероден потенциал, които не използват подходящи методи за контрацепция.

Дозата от 40 mg е противопоказана при пациенти, предразположени към миопатия/ рабдомиолиза. Предразполагащите фактори включват:

• умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс < 60 ml/min)

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни разстройства

• предходна анамнеза за мускулна токсичност при употреба на друг HMG-CoA редуктазен инхибитор или фибрат

• злоупотреба с алкохол

• състояния, при които е възможно повишение на плазмените нива

• пациенти от азиатски произход

• съвместно приложение с фибрати. (вж. точки 4.4, 4.5 и 5.2)

Тежки кожни нежелани реакпии

При лечение с розувастатин се съобщава за тежки кожни нежелани реакции, включващи синдром на Stevens Johnson (SJS) и лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS), които може да са животозастрашаващи или с летален изход. При предписването на лекарствения продукт пациентите трябва да бъдат информирани за признаците и симптомите на тежки кожни реакции и да бъдат наблюдавани с повишено внимание. Ако се появят признаци и симптоми, показателни за тази реакция, приложението на розувастатин трябва незабавно да се преустанови и да се обмисли алтернативно лечение.

Ако пациентът е развил сериозна реакция, като например SJS или DRESS при употреба на розувастатин, лечението с розувастатин не трябва никога да се подновява при този пациенти

Бъбречни ефекти

При пациенти, лекувани с по-високи дози розувастатин, по-конкретно 40 mg, е наблюдавана протеинурия, установена чрез изследване с тест ленти, която има предимно тубулен произход и в повечето случаи е с преходен или интермитентен характер. Протеинурията не е показана да бъде предшестваща остро или прогресивно бъбречно заболяване (вж. точка 4.8). Честотата на докладване на сериозни бъбречни събития при постмаркетинговата употреба е по-висока при доза от 40 mg. Трябва да се обмисли проследяване на бъбречната функция при рутинното проследяване на пациентите, лекувани с доза от 40 mg.

Ефекти на скелетната мускулатура

Ефекти върху скелетната мускулатура като миалгия, миопатия и, рядко рабдомиолиза, са съобщавани при пациенти, лекувани с всички дози розувастатин и в частност с дози > 20 mg. Много рядко са докладвани случаи на рабдомиолиза при употреба на езигимиб в комбинация с HMG-CoA редуктазни инхибитори. Не може да бъде изключено фармакодинамично взаимодействие (вж. точка 4.5) и е необходимо внимание при тяхната съвместна употреба.

Както и при другите HMG-CoA редуктазни инхибитори, честотата на съобщаване на рабдомиолиза, асоциирана с розувастатин, е по-висока при доза от 40 mg.

Измерване на креатинин киназата

Креатинин киназата (СК) не трябва да бъде измервана след усилени упражнения или при наличие на друга основателна причина за повишаване на креатинин киназата, която може да затрудни тълкуването на резултатите. Ако нивата на креатинин киназата са съществено повишени спрямо изходните нива (>5xULN) трябва да бъде направено изследване за потвърждаване на резултата в рамките на следващите 5-7 дни. Ако повторното изследване потвърди изходно ниво на креатинин киназата >5xULN, не трябва да бъде започвано лечение.

Преди започване на лечение

Розувастатин, както и останалите HMG-CoA редуктазни инхибитори трябва да бъдат предписвани с внимание при пациенти с предразполагащи към миопатия/ рабдомиолиза фактори. Тези фактори включват:

• бъбречно увреждане

• хипотиреоидизъм

• лична или фамилна анамнеза за наследствени мускулни заболявания

• анамнеза за мускулна токсичност към други HMG-CoA редуктазни инхибитори или фибрата

• злоупотреба с алкохол

• пациенти на възраст над 70 години

• случаи, при които може да се появи повишение на плазмените нива (вж. точки 4.2, 4.5 и 5.2)

• съвместно приложение с фибрата.

При тези пациенти рискът от лечение трябва да се оцени във връзка с възможните ползи и се препоръчва клинично мониториране. Ако нивата на креатинин киназата са съществено завишени спрямо изходните стойности (>5xULN) не трябва да се започва лечение.

По време на лечението

Пациентите трябва да бъдат помолени да съобщят за необясними мускулни болки, слабост или крампи незабавно, особено ако са свързани с неразположение и температура. При тези пациенти нивата на креатинин киназата трябва да бъдат измервани. Терапията трябва да бъде преустановена ако нивата на креатинин киназата са отчетливо завишени (>5xULN) или ако мускулните симптоми са тежки и причиняват дискомфорт (дори и ако нивата на креатининкиназата са <5х ULN). Ако симптомите изчезнат и нивата на креатинин киназата са върнат към нормалните стойности, трябва да се обмисли повторно започване на РОВАСТА или алтернативен HMG-CoA редуктазен инхибитор с възможно най-ниската доза и под наблюдение. Рутинното мониториране на нивата на креатинин киназата при асимптоматични пациенти не е основателно.

Съобщавани са редки случаи на инуммно медиирана некротизираща миопатия (ИМНМ) по време на или след преустановяване на лечението със статини, включително розувастатин. ИМНМ клинично се характеризира с проксимална мускулна слабост и повишени нива на серумната креатинин киназа, които продължават независимо от преустановяването на лечението със статин.

При клиничните проучвания няма доказателства за повишени ефекти на скелетната мускулатура при малкия брой пациенти, приемали розувастатин съвместно с друга терапия. Въпреки това е наблюдавано увеличение на честотата на миозит и миопатия при пациенти, които са приемали други HMG-CoA редукгазни инхибитори съвместно с деривати на фибриновата киселина, включително гемфиброзил, циклоспорин, никотинова киселина, азолови антимикотици, протеазни инхибитори и макролидни антибиотици. Гемфиброзилът повишава риска от миопатия, когато се приема съвместно с някои HMG-CoA редукгазни инхибитори. Поради тази причина комбинацията от розувастатин и гемфиброзил не се препоръчва. Ползата от допълнителното понижаване на липидните нива при съвместна употреба на розувастатин и фибрата или ниацин трябва внимателно да се прецени спрямо потенциалния риск от подобни комбинации. Дозата от 40 mg е противопоказана за съвместна употреба с фибрата, (вж. точки 4.5 и 4.8)

Розувастатин не трябва да бъде приеман съвместно с форми за системно приложение на фузидова киселина или в рамките на 7 дни след преустановяване на лечение с фузидова киселина. При пациенти, при които приложението на фузидова киселина се счита за необходимо, лечението със статини трябва да бъде преустановено по време на лечението с фузидова киселина. Съобщавани са случаи на рабдомиолиза (включително и фатални) при пациенти, приемали фузидова киселина и статини в комбинация (вижте точка 4.5). Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ незабавно, ако почувстват някои от симптомите на мускулна слабост, болка или болезненост.

Лечението със статии може да бъде възобновено седем дни след последната доза фузидова киселина.

При извънредни обстоятелства, когато е необходимо продължително системно приложение на фузидова киселина, например за лечение на тежки инфекции, необходимостта от съвместно приложение на РОВАСТА и фузидова киселина трябва да бъде индивидуално оценена, а приложението трябва да се извършва под стриктно лекарско наблюдение.

РОВАСТА не трябва да се прилага при пациенти с остро, сериозно състояние, предполагащо миопатия или предразполагащо към развиване на бъбречна недостатъчност вследствие рабдомиолиза (напр., сепсис, хипотония, голяма операция, травма, тежки метаболитни, ендокринни и електролитни нарушения или неконтролирани гърчове).

Чернодробни ефекти

Както и другите HMG-CoA редукгазни инхибитори, РОВАСТА трябва да се прилага с внимание при пациенти, които употребяват големи количества алкохол и/ или имат анамнеза за чернодробно заболяване.

Препоръчително е провеждането на изследвания на чернодробната функция преди и 3 месеца след започване на лечението. Приемът на РОВАСТА трябва да бъде преустановен или дозата трябва да бъде намалена ако нивата на серумните трансаминази са по-високи от 2 пъти нормалните горни граници. Честотата на докладване на сериозни чернодробни ефекти (състоящи се предимно от повишени чернодробни трансаминази) в постмаркетинговата употреба е по-висока при доза от 40 mg.

При пациенти с вторична хиперхолестеролемия, причинена от хипотиреоидизъм или нефротичен синдром, основното заболяване трябва да се лекува преди започване на терапия с РОВАСТА.

Раса

Фармакокинетичните проучвания показват повишена експозиция при субекти от азиатски произход в сравнение с тези от кавказката (бялата) раса (вж. точки 4.2,4.3 и 5.2).

Протеазни инхибитори

Повишена системна експозиция на розувастатин е наблюдавана при пациенти, приемащи розувастатин съвместно с различни протеазни инхибитори в комбинация с ритонавир. Трябва да се обмислят внимателно както ползата от понижаване на липидите чрез употреба на РОВАСТА при пациенти с ХИВ, така и потенциалът за повишена концентрация на розувастатин при започване на лечението и повишаване на дозата РОВАСТА при пациенти, лекувани с протеазни инхибитори. Съвместното приложение с определени протеазни инхибитори не се препоръчва, освен ако дозата РОВАСТА не бъде адаптирана (вж. точки 4.2 и 4.5).

Непоносимост към лактоза

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, пълен лактазен дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.

Интерстициално белодробно заболяване

При някои статини са докладвани изолирани случаи на интерстициално белодробно заболяване, особено при дългосрочно лечение (вж. точка 4.8). Клиничните прояви могат да включват дисплея, непродуктивна кашлица и влошаване на общото здравословно състояние (умора, загуба на тегло и температура). Ако има подозрение, че пациентът е развил интерстициално белодробно заболяване, терапията със статии трябва да бъде преустановена.

Съществуват доказателства, които подсказват, че статините като клас могат да повишан кръвната глюкоза и при някои пациенти, изложени на висок риск от диабет, могат да предизвикат хипергликемия, когато е необходимо диабетно лечение. Този риск обаче се компенсира от понижаването на съдовия риск при употреба на статини и затова не бива да бъде причина за преустановяване на лечението със статини. Пациентите, изложени на риск (глюкоза на гладно 5.6 до 6.9mmol/L, BMI>30kg/m²,повишени триглицериди, хипертония) трябва да бъдат проследявани както клинично, така и биохимично в съответствие с националните ръководства.

В проучването JUPITER докладваната обща честота на захарен диабет е била 2.8% при розувастатин и 2.3% при плацебо, предимно при пациенти с глюкоза на гладно 5.6 до 5.9 mmol/L.

Педиатрична популация

Оценяването на линейното израстване (височина), тегло, BMI (индекс на телесната маса) и вторичните полови белези на половото съзряване по скалата на Tanner при педиатрични пациенти на възраст 6 до 17 години, приемащи розувастатин е ограничено до двугодишен период. След две години на третиране по време на проучването, не е забелязан никакъв ефект върху растежа, теглото, BMI или половото съзряване (вж. точка 5.1).

В клинично проучване при деца и младежи, които приемат розувастатин за 52 седмици повишаване на СК >10xULN и мускулните симптоми след упражнение или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в сравнение с наблюдения от клинични проучвания при възрастни (вж. точка 4.8).

Ефект на съвместно приложените лекарствени продукти върху розувастатин

Инхибитори на транспортерните протеини:Розувастатин е субстрат на определени транспортерни протеини, включително чернодробния ъптейк транспортер ОАТР1В1 и ефлукс транспортераBCRP.Съвместното приложение на розувастатин с лекарствени продукти, които са инхибитори на тези транспортерни протеини може да доведе до повишаване на плазмената концентрация на розувастатин и повишен риск от миопатия (вж. точки 4.2, 4.4 и 4.5 Таблица 1).

Циклоспорин:По време на съвместно лечение с розувастатин и циклоспорин,AUCстойностите на розувастатин са били средно 7 пъти по-високи от тези, наблюдавани при здрави доброволци (вж. Таблица 1). РОВАСТА е противопоказан при пациенти, които приемат съвместно циклоспорин (вж. точка 4.3).

Съвместното приложение не повлиява плазмените концентрации на циклоспорин.

Протеазни инхибитори:Въпреки, че точният механизъм на взаимодействие е неизвестен, съвместната употреба на протеазни инхибитори може рязко да повиши експозицията на розувастатин (вж. Таблица 1). Например, при фармакокинетично проучване, съвместното приложение на 10mgрозувастатин в комбинация с два протеазни инхибитора (300mgатазанавир/ 100mgритонавир) при здрави доброволци е свързано с приблизително трикратно и седемкратно повишение съответно наAUCи Сшах на розувастатин. Съвместно приложение на РОВАСТА и някои комбинации от протеазни инхибитори може да се обмисли след внимателна преценка за адаптиране на дозата РОВАСТА в зависимост от очакваното повишение в експозицията на розувастатин (вж. точки 4.2,4.4 и 4.5 Таблица 1).

Гемфиброзил и други понижаващи липиднте продукти: Съвместното приложение на РОВАСТА и гемфиброзил има за резултат двукратно повишение на Сmax и AUC на розувастатин (вж. точка 4.4).

Въз основа на данните от специфичните проучвания за взаимодействие не се очаква значимо фармакокинетично взаимодействие с фенофибрат, но въпреки това може да се прояви фармакодинамично взаимодействие. Гемфиброзилът, фенофибратът, другите фибрата и понижаващите липиднте дози (> или равни на 1 g/дневно) ниацин (никотинова киселина) повишават риска от миопатия, когато са приемани съвместно с HMG-CoA редуктазни инхибитори, вероятно поради факта, че те могат да провокират миопатия, когато са приемани самостоятелно. Дозата от 40 mg е противопоказана при съвместна употреба с фибрат (вж. точки 4.3 и 4.4). Тези пациенти трябва също да започнат лечение с доза от 5 mg.

Езитимиб:Съвместното приложение на 10mgРОВАСТА и 10mgезитимиб води до повишение наAUCна розувастатин 1.2 пъти при пациенти с хиперхолестеролемия (вж. Таблица 1). Фармакодинамично взаимодействие между РОВАСТА и езитимиб, което има за резултат нежелани реакции, не може да бъде изключено напълно (вж. точка 4.4).

Антиациди:Едновременното приложение на РОВАСТА и антиацидна суспензия съдържаща алуминиев и магнезиев хидроксид има за резултат понижени на плазмените концентрации на розувастатин с приблизително 50%. Този ефект е отслабен, когато антиацидъте приеман 2 часа след РОВАСТА. Клиничната значимост на това взаимодействие не е изследвана.

Еритромицин:Съвместното приложение на РОВАСТА и еритромицин има за резултат 20% понижение наAUCи 30% понижение на Сmaxна розувастатин. Това взаимодействие може да е причинено от повишения чревен мотилитет вследствие приема на еритромицин.

Цитохром Р450 ензими:Резултатите отin vitroиin vivoпроучванията показват, че розувастатин не е нито инхибитор, нито индуктор на цитохромР450изоензимите.Вдопълнение, розувастатин е слаб субстрат за тези езоензими. Поради тази причина лекарствени взаимодействия в резултат на метаболизъм, медииран от цитохром Р450 не се очакват. Не са наблюдавани никакви клинично значими взаимодействия между розувастатин и или флуконазол (инхибитор наCYP2C9иCYP3A4),или кетоконазол (инхибитор наCYP2A6иCYP3A4).

Тикагрелор:Тикагрелор може да причини бъбречна недостатъчност и може да повлияе бъбречната екскреция на розувастатин, увеличавайки риска от кумулиране на розувастатин. В някои случаи едновременното приложение на тикагрелор и розувастатин води до намаляване на бъбречната функция, повишено ниво на СРК и рабдомиолиза. Препоръчва се контрол на бъбречна функция и СРК при съпътстваща употреба на тикагрелор и розувастатин.

Взаимодействия, които изискват адаптиране на дозата на розувастатин (вж. също Таблица 1):Когато е необходимо да се прилага РОВАСТА съвместно с други лекарствени продукти, за които е известно, че повишават експозицията на розувастатин, дозите РОВАСТА трябва да се коригират. Ако очакваното повишение на експозицията(AUC)е приблизително двукратно или по-голямо, трябва да се започне с доза РОВАСТА 5mgведнъж дневно. Максималната дневна доза РОВАСТА трябва да се адаптира така, че да не е вероятно очакваната експозиция на розувастатин да превиши тази на 40mgдневна доза РОВАСТА, приета без взаимодействащи лекарствени продукти, например доза от 20mgРОВАСТА с гемфиброзил (1.9 пъти повишение) и доза от 10mgРОВАСТА в комбинация с ригонавир/ атазанавир (3.1 пъти повишение).

Ако се наблюдава, че лекарственият продукт повишава AUC на розувастатин по-малко от 2 пъти, началната доза не трябва да се намалява, но трябва да се подхожда с внимание, ако дозата на розувастатин се повиши над 20 mg.

Таблица 1 Ефект на съвместно прилаганите лекарствени продукти върху експозицията на розувастатин(AUC:в низходящ ред) от публикувани клинични проучвания

Следните лекарственипродукти/комбинации не оказват клинично значим ефект върхуAUCна розувастатин при едновременно приложение: Алеглитазар 0.3mgприложение за 7 дни: ФеноФибоат 67mg7 дни приложение три пъти дневно: Флуконазол 200mg11 дни приложение веднъж дневно: Фозампренавир 700те/ритонавир 100mg8 дни приложение два пъти дневно: Кетоконазол 200me7 дни приложение два пъти дневно: Рифампин 450 тя 7 дни приложение веднъж дневно: Силимаоин 140mg5 дни приложение три пъти дневно.

Ефект на розувастатин върху съвместно приеманите лекарствени продукти

Антагонисти на витамин К:Кактои придругитеHMG-CoAредуктазни инхибитори, започването на лечение или титрирането на дозата розувастатин при пациенти, които приемат съвместно антагонисти на витамин К (като варфарин или други кумаринови антикоагуланти) може да има за резултат повишение наINR.Преустановяването или намаляването на дозата РОВАСТА може да има за резултат понижаване наINR.В подобни ситуации е необходимо подходящо проследяване наINR.

Перорални контрацептиви/ хормонозаместителна терапия:Съвместното приложение на розувастатин и перорални контрацептиви има за резултат повишение наAUCна етинил естрадиол и норгестрел съответно с 26% и 34%. Тези повишени плазмени нива трябва да се вземат предвид, когато се избира дозата на пероралния конрацептив. Няма налични фармакокинетични данни при субекти, които приемат съвместно розувастатин и хормонозаместителна терапия и поради тази причина, подобни ефекти не могат да бъдат изключени. Въпреки това, комбинацията е била широко използвана при жени при клиничните проучвания и е толерирана добре.

Други лекарствени продукти:

Дигоксин:Въз основа на данните от специфични проучвания за взаимодействие не се очаква клинично значимо взаимодействие с дигоксин.

Фузидова киселина:Рискът от миопатия, включително рабдомиолиза, може да бъде повишен при съвместна употреба на фузидова киселина за системно приложение и статини. Механизмът на това взаимодействие (независимо дали е фармакокинетично, фармакодинамично или и двете) все още не е известен. Съобщавани са случаи на рабдомиолиза (включително и фатални) при пациенти, приемали комбинацията.

Ако приемът на фузидова киселина за системно приложение е необходим, лечението Медостатин трябва да бъде преустановено по време на лечението с фузидова киселина. Вижте също точка 4.4.

Педиатрична популапия

Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни. Степента на взаимодействия в педиатричната популация не е известна.

РОВАСТА е противопоказан при бременност и кърмене.

Жените с детероден потенциал трябва да използват подходящи методи за контрацепция.

Тъй като холестеролът и другите продукти на холестерол биосинтеза са важни за развитието на фетуса, потенциалният риск от инхибиране на HMG-CoA редуктазата е по-голям от предимствата на лечението по време на бременността. Проучванията при животни предоставят ограничени данни за репродуктивната токсичност (вж. точка 5.3). Ако пациент забременее по време на лечението с този продукт, лечението трябва да бъде преустановено незабавно.

Розувастатин се екскретира в млякото при плъхове. Няма налични данни по отношение на екскрецията в кърмата при хора (вж. точка 4.3).

Не са провеждани проучвания, които да установят ефекта на розувастатин върху способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, въз основа на фармакодинамичните свойства е малко вероятно розувастатин да повлияе тази способност. При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид, че по време на лечението може да се появи замаяност.

Нежеланите лекарствени реакции при розувастатин са като цяло леки и преходни. При контролирани клинични проучвания при по-малко от 4% от пациентите, лекувани с розувастатин, лечението е преустановено поради нежелани лекарствени реакции.

Табличен списък на нежеланите лекарствени реакции

Въз основа на данните от клиничните проучвания и обширния постмаркегингов опит, следната таблица представя профила на нежелани лекарствени реакции при розувастатин. Нежеланите лекарствени реакции, посочени по-долу са класифицирани според честотата и по система орган клас (СОК).

Честотата на нежеланите реакции е определена по следната класификация: Чести (>1/100, но <1/10); Нечести (>1/1 000, но <1/100); Редки (>1/10 000, но <1/1 000); Много редки (<1/10 000); С неизвестна честота (честотата не може да бъде установена от наличните данни).

Таблица 2. Нежелани лекарствени реакции въз основа на данните от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит

Както и при другите HMG-CoA редуктазни инхибитори честотата на нежеланите реакции е дозозависима.

Бъбречни ефекти: При пациенти, лекувани с розувастатин е наблюдавана протеинурия, установена чрез изследване с тест ленти, която има предимно тубулен произход . Промени в изследванията за протеин в урината от отрицателен резултат или следи до ++ или повече са наблюдавани при <1% от пациентите на определен етап от лечението с 10 mg и 20 mg, и приблизително 3% от пациентите, лекувани с 40 mg. Незначително отклонение в посока от отрицателен резултат или следи към + е наблюдавано при доза от 20 mg. В повечето случаи протеинурията намалява или изчезва спонтанно в процеса на лечение. Прегледът на данните от клиничните проучвания и постмаркетинговия опит не е показал причинна връзка между протеинурията и острото или прогресивно бъбречно заболяване.

Хематурия е наблюдавана при пациенти, лекувани с розувастатин, но данните от клиничните проучвания показват, че честотата й е ниска.

Ефекти на скелетната мускулатура: Ефекти върху скелетната мускулатура, като миалгия, миопатия (включително миозит) и, рядко, рабдомиолиза с или без остра бъбречна недостатъчност са докладвани при пациенти, лекувани с розувастатин, при всички дози и особено при дози > 20 mg.

Дозозависимо повишение на нивата на креатинин киназата са наблюдавани при пациенти, които приемат розувастатин; повечето случаи са били леки, асимптоматични и преходни. Ако нивата на креатинин киназата се повишат (>5xULN), лечението трябва да бъде преустановено (вж. точка 4.4).

Чернодробни ефекти: Както и при другите HMG-CoA редуктазни инхибитори, дозозависимо повишение на транаминазите е наблюдавано при малък брой пациенти, които приемат розувастатин; повечето случаи са били леки, асимптоматични и преходни.

Следните нежелани лекарствени реакции са наблюдавани при някои статини:

• Сексуална дисфункция.

• Изолирани случаи на интерстициално белодробно заболяване, особено при дългосрочно лечение (вж. Точка 4.4).

Честотата на съобщаване на рабдомиолиза, тежки бъбречни събития и тежки чернодробни събития (състоящи се предимно от повишени чернодробни трансаминазни) e по- висока при доза от 40 mg.

Педиатрична популация: Повишени нива на креатинин киназата >10xULN и мускулни симптоми след упражнения или повишена физическа активност са наблюдавани по-често в 52- седмично клинично проучване при деца и юноши в сравнение с възрастни (вж. точка 4.4). От друга гледна точка, профилът на безопасност на розувастатин е бил сходен при деца и юноши в сравнение с възрастни.

Съобщаване на подозирани нежелани реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/ риск на лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез националната система за съобщаване:

Изпълнителна агенция по лекарствата

ул.,Дамян Груев” № 8

1303 София

Тел.:+359 2 8903417

уебсайт:www.bda.bg

Няма специфично лечение в случай на предозиране. В случай на предозиране на пациента трябва да бъдат приложени симптоматични и поддържащи мерки според нуждата. Чернодробната функция и нивата на креатинин киназата трябва да бъдат проследявани. Малко вероятно е хемодиализата да бъде от полза.