Zavicefta 2000 mg + 500 mg - Powder for concentrate for solution for infusion

Фармакотерапевтична група: Антибактериални средства за системно приложение, други бета- лактамни антибактериални средства, цефалоспорини от трето поколение, ATC код: J01DD52

Механизъм на действие

Цефтазидим инхибира синтеза на пептидогликан в бактериалната клетъчна стена след свързване с пеницилин-свързващите протеини (ПСП), което води до лизис на бактериалната клетка и смърт. Авибактам е не β-лактамен инхибитор на β-лактамазата, действащ чрез образуване на ковалентен аддукт с ензима, който е стабилен на хидролиза. Той инхибира

β-лактамази и от Ambler клас A, и от клас C, както и някои ензими от клас D, включително

β-лактамази с разширен спектър, KPC и OXA-48 карбапенемази и AmpC ензими. Авибактам не инхибира ензими от клас B (метало-β-лактамази) и не може да инхибира много ензими от

клас D.

Резистентност

Механизмите на бактериална резистентност, които потенциално биха могли да засегнат цефтазидим-авибактам, включват мутантни или придобити пеницилин-свързващи протеини, понижен пермеабилитет на външната мембрана за всяко от съединенията, активен ефлукс на всяко от съединенията и β-лактамазни ензими, рефрактерни към инхибиране от авибактам и способни да хидролизират цефтазидим.

Антибактериална активност в комбинация с други антибактериални средства

Не е доказан синергизъм или антагонизъм при проучванията in vitro на лекарствените комбинации с цефтазидим/авибактам и метронидазол, тобрамицин, левофлоксацин, ванкомицин, линезолид, колистин и тигециклин.

Гранични стойности за изпитване за чувствителност

Граничните стойности на минималната инхибираща концентрация (MIC), установени от Европейския комитет за изследване на антимикробната чувствителност (European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing, EUCAST) за цефтазидим/авибактам може да намерите на следния уебсайт:

https://www.ema.europa.eu/documents/other/minimum-inhibitory-concentration-mic- breakpoints_en.xlsx

Връзка(и) фармакокинетика-фармакодинамика

Доказано е, че антимикробната активност на цефтазидим срещу специфични патогени най- добре корелира с процентното време на задържане на концентрацията на свободното лекарство над минималната инхибиторна концентрация на цефтазидим/авибактам в дозовия интервал (%fT >MIC на цефтазидим/авибактам). За авибактам индексът ФК-ФД е процентното време на концентрацията на свободното лекарство над праговата концентрация в дозовия интервал

(%fT >CT).

Клинична ефикасност срещу специфични патогени

В клиничните проучвания е доказана ефикасност срещу следните патогени, които са чувствителни към цефтазидим-авибактам in vitro.

Усложнени интраабдоминални инфекции

Грам-отрицателни микроорганизми

• Citrobacter freundii

• Enterobacter cloacae

• Escherichia coli

• Klebsiella oxytoca

• Klebsiella pneumoniae

• Pseudomonas aeruginosa

  Усложнени инфекции на пикочните пътища

  Грам-отрицателни микроорганизми

• Escherichia coli

• Klebsiella pneumoniae

• Proteus mirabilis

• Enterobacter cloacae

• Pseudomonas aeruginosa

  Вътреболнична пневмония, включително пневмония, свързана с изкуствена белодробна вентилация

  Грам-отрицателни микроорганизми

• Enterobacter cloacae

• Escherichia coli

• Klebsiella pneumoniae

• Proteus mirabilis

• Serratia marcescens

• Pseudomonas aeruginosa

  Не е установена клинична ефикасност срещу следните патогени, които са значими за одобрените показания, въпреки че in vitro проучванията показват, че те ще са чувствителни към цефтазидим/авибактам при липса на придобити механизми на резистентност.

  Грам-отрицателни микроорганизми

• Citrobacter koseri

• Enterobacter aerogenes

• Morganella morganii

• Proteus vulgaris

• Providencia rettgeri

  Данни in vitro показват, че следните видове не са чувствителни към цефтазидим/авибактам:

• Staphylococcus aureus (метицилин-чувствителни и метицилин-резистентни)

• Анаероби

• Enterococcus spp.

• Stenotrophomonas maltophilia

• Acinetobacter spp.

Педиатрична популация

На възраст от раждането до по-малко от 3 месеца

Zavicefta е оценен при педиатрични пациенти на възраст от раждането до по-малко от 3 месеца в открито, нерандомизирано клинично проучване фаза 2a с 2 части (част А и Б) при пациенти с подозирани или потвърдени инфекции, причинени от Грам-отрицателни патогени. В част А се прилага единична доза за оценка на фармакокинетичния (ФК) профил (първична цел) и оценка на безопасността и поносимостта (вторична цел) на цефтазидим/авибактам. В част Б се използват многократни дози за оценка на безопасността и поносимостта (първична цел), докато ФК профил и ефикасността са вторични цели. Ефикасността е само описателна крайна точка.

Честотата на клинично излекуване или клинично подобрение в част Б са 81,0% (17/21) при TOC (ITT) и 75,0% (12/16) при TOC (модифицирана-ITT). Честотата на микробиологична ерадикация или предполагаема ерадикация при TOC (микро-ITT) е 80% (8/10).

На възраст 3 месеца и по-големи

Zavicefta е оценен при педиатрични пациенти на възраст 3 месеца до <18 години в две единично заслепени, рандомизирани, сравнителни клинични проучвания фаза 2 – едно при пациенти с уИАИ и едно при пациенти с уИПП. Първичната цел на всяко проучване е да се оцени безопасността и поносимостта на цефтазидим/авибактам (+/- метронидазол). Вторичните цели включват оценка на фармакокинетиката и ефикасността; ефикасността е описателна крайна точка при двете проучвания. Честотата на клинично излекуване при TOC (ITT) е

91,8% (56/61) за Zavicefta в сравнение с 95,5% (21/22) за меропенем при педиатрични пациенти с уИАИ. Честотата на микробиологична ерадикация при TOC (микро-ITT) е 79,6% (43/54) за Zavicefta в сравнение с 60,9% (14/23) за цефепим при педиатрични пациенти с уИПП.

Разпределение

Свързването и на цефтазидим, и на авибактам с човешките протеини е съответно приблизително 10% и 8%. Обемите на разпределение на цефтазидим и авибактам в стационарно състояние са съответно около 17 l и 22 l, при здрави възрастни след многократни дози от 2 g/0,5 g цефтазидим/авибактам, прилагани чрез инфузия в продължение на 2 часа на всеки 8 часа. И цефтазидим, и авибактам проникват в течността, покриваща бронхиалния епител при човека в еднаква степен с концентрации около 30% от тези в плазмата. Профилите концентрация-време са подобни при бронхиалния епител и плазмата.

Проникването на цефтазидим през интактна кръвно-мозъчна бариера е слабо. Когато менингите са възпалени, в ГМТ се достигат концентрации на цефтазидим от 4 до 20 mg/l или повече.

Проникването на авибактам през кръвно-мозъчната бариера не е проучено клинично; при зайци с възпалени менинги обаче ГМТ експозиции на цефтазидим и авибактам са съответно 43% и 38% от плазмената AUC. Цефтазидим преминава лесно през плацентата и се екскретира в кърмата.

Биотрансформация

Цефтазидим не се метаболизира. Не се наблюдава метаболизъм на авибактам в препарати от човешки черен дроб (микрозоми и хепатоцити). Непромененият авибактам е основният свързан с лекарството компонент в човешката плазма и в урината след приложние на с [¹⁴C]-авибактам.

Елиминиране

Терминалният полуживот (t½) и на цефтазидим, и на авибактам е около 2 часа след интравенозно приложение. Цефтазидим се екскретира непроменен в урината чрез гломерулна филтрация; приблизително 80-90% от дозата се открива в урината до 24 часа. Авибактам се екскретира непроменен в урината с бъбречен клирънс приблизително 158 ml/min, което показва активна тубулна секреция в допълнение към гломерулната филтрация. Приблизително 97% от дозата на авибактам се открива в урината, 95% до 12 часа. Под 1 % от цефтазидим се екскретира чрез жлъчката и под 0,25% от авибактам се екскретира във фекалиите.

Линейност/нелинейност

Фармакокинетиката и на цефтазидим, и на авибактам е приблизително линейна в проучените дозов диапазон (0,5 g до 2 g за цефтазидим и 0,05 g до 2 g за авибактам) при еднократно интравенозно приложение. Не се наблюдава значително кумулиране на цефтазидим или авибактам след многократни интравенозни инфузии на 2 g/0,5 g цефтазидим/авибактам, прилагани на всеки 8 часа в продължение на до 11 дни при здрави възрастни с нормална бъбречна функция.

Специални популации

Бъбречно увреждане

Елиминирането на цефтазидим и авибактам се понижава при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане. Средното повишение на AUC на авибактам е съответно 3,8 пъти и 7 пъти при лица с умерена и тежка степен на бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).

Чернодробно увреждане

Ако бъбречната функция не е увредена, лека до умерена степен на чернодробно увреждане не оказва ефект върху фармакокинетиката на цефтазидим при лица, на които са прилагани 2 g интравенозно на всеки 8 часа в продължение на 5 дни. Фармакокинетиката на цефтазидим при пациенти с тежка степен на чернодробно увреждане не е установена. Фармакокинетиката на авибактам при пациенти с всякаква степен на чернодробно увреждане не е проучена.

Тъй като цефтазидим и авибактам изглежда не претърпяват значим чернодробен метаболизъм, не се очаква системният клирънс на всяко активно вещество да бъде значително променен при чернодробно увреждане.

Пациенти в старческа възраст (≥65 години)

Понижен клирънс на цефтазидим е наблюдаван при пациенти в старческа възраст, което се дължи предимно на свързано с възрастта намаление на бъбречния клирънс на цефтазидим. Средният полуживот на елиминиране на цефтазидим варира от 3,5 до 4 часа след интравенозно болус приложение на 2 g на всеки 12 часа при пациенти в старческа възраст на 80 години или по-възрастни.

След еднократно интравенозно приложение на доза 500 mg авибактам под формата на

30-минутна интравенозна инфузия, при лицата в старческа възраст има по-бавен терминален полуживот на авибактам, което може да се отдаде на свързано с възрастта понижение на бъбречния клирънс.

Педиатрична популация

Фармакокинетиката на цефтазидим и авибактам е оценена при педиатрични пациенти на възраст от 3 месеца до <18 години с подозирани или потвърдени инфекции след единична доза цефтазидим 50 mg/kg и авибактам 12,5 mg/kg за пациенти с тегло <40 kg или Zavicefta 2 g/0,5 g (цефтазидим 2 грама и авибактам 0,5 грама) за пациенти с тегло ≥40 kg. Плазмените концентрации на цефтазидим и авибактам са сходни при всичките четири възрастови кохорти в проучването (3 месеца до <2 години, 2 до <6 години, 6 до <12 години и 12 до <18 години).

Стойностите на AUC0-t и Cmax на цефтазидим и авибактам в двете по-възрастни кохорти (педиатрични пациенти от 6 до <18 години), при които има по-разширено вземане на проби за фармакокинетика, са сходни със стойностите, наблюдавани при здрави възрастни участници с нормална бъбречна функция, които получават Zavicefta 2 g/0,5 g. Данните от това проучване и двете педиатрични проучвания фаза 2 с уИАИ и уИПП са събрани с ФК данни от възрастни (фаза 1 до фаза 3) за актуализиране на популационния ФК модел, който е използван за симулиране на оценката на постигането на таргетни ФК/ФД параметри. Резултатите от тези симулации демонстрират, че препоръчителните схеми на дозиране при педиатрични пациенти с уИАИ, уИПП и ВБП/VAP включват корекции на дозата за пациентите с бъбречно увреждане, водещо до системна експозиция и постигнати стойности на таргетни ФК/ФД параметри, които са сходни с тези при възрастни при одобрената доза Zavicefta от 2 g/0,5 g , приложена в продължение на 2 часа, на всеки 8 часа.

Има ограничен опит с употребата на цефтазидим плюс авибактам в педиатричните групи от 3 месеца до <6 месеца. Препоръчителните схеми на дозиране се основават на симулации,

проведени с използване на окончателни популационни ФК модели. Симулациите показват, че препоръчителните схеми на дозиране водят до сравними експозиции с другите възрастови групи с постигане на таргетни ФК/ФД параметри >90%. Въз основа на данните от завършените педиатрични клинични изпитвания при препоръчителните схеми на дозиране няма доказателства за твърде ниска или висока експозиция при участниците на възраст 3 месеца до

<6 месеца.

В допълнение, има много ограничени данни при педиатрични пациенти на възраст 3 месеца до

<2 години с увредена бъбречна функция (CrCl ≤50 ml/min/1,73 m²), без данни при тежко бъбречно увреждане от завършените педиатрични клинични изпитвания. Популационни ФК модели за цефтазидим и авибактам са използвани за извършване на симулации при пациентите с увредена бъбречна функция.

Фармакокинетиката на цефтазидим и авибактам е оценена при 45 педиатрични пациенти на възраст от раждането до по-малко от 3 месеца с подозирани или потвърдени инфекции след единични или многократни дози цефтазидим 20 mg/kg и авибактам 5 mg/kg при пациенти на възраст от раждането до 28 дни (включително недоносени новородени) или цефтазидим

30 mg/kg и авибактам 7,5 mg/kg при пациенти на възраст от един месец до по-малко от

3 месеца. Плазмените концентрации на цефтазидим и авибактам са сходни в рамките на всички възрастови кохорти. Данните от това проучване са използвани за актуализиране на предходния популационен ФК модел и за симулации за оценка на постигането на таргетни ФК/ФД параметри. Тези симулации демонстрират, че препоръчителните схеми на прилагане за доносени (гестационна възраст [ГВ] ≥37 седмици), недоносени (ГВ от 26 седмици

до <31 седмици и ГВ 31 до <37 седмици) и деца на възраст 28 дни до <3 месеца водят до системна експозиция и постигане на таргетни ФК/ФД параметри, които са сходни с тези при възрастни при одобрената доза Zavicefta 2 g/0,5 g на всеки 8 часа като 2-часова инфузия.

Липсват данни при недоносени деца под 31 седмици ГВ от завършените педиатрични клинични

изпитвания и препоръките за дозата в тази възрастова група са базирани изключително на фармакокинетично моделиране.

Пол и раса

Фармакокинетиката на цефтазидим/авибактам не се повлиява значимо от пола или расата.

Натриев карбонат (безводен)

Съвместимостта на Zavicefta с други лекарства не е установена. Zavicefta не трябва да се смесва или физически да се добавя към разтвори, съдържащи други лекарствени продукти.

Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.

Сух прах:

3 години

След реконституиране:

Флаконът с разтвореният прах трябва да се използва незабавно. След разреждане:

Инфузионни сакове

Ако интравенозният разтвор е приготвен с разредителите, изброени в точка 6.6 (концентрация на цефтазидим 8 mg/ml), e доказана химична и физична стабилност при употреба (от първоначалното пробиване на флакона) до 12 часа при 2-8°C, последвано от до 4 часа при не повече от 25°С.

Ако интравенозният разтвор е приготвен с разредителите, изброени в точка 6.6 (концентрация на цефтазидим >8 mg/ml до 40 mg/ml), e доказана химична и физична стабилност при употреба (от първоначалното пробиване на флакона) до 4 часа при не повече от 25°С.

От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва веднага, освен ако реконституирането и разреждането не са извършени при контролирани и валидирани асептични условия. Ако не се използва незабавно, времето и условията на съхранение до момента на употреба са отговорност на потребителя и не трябва да превишават горепосочените.

Инфузионни спринцовки

Ако интравенозният разтвор е приготвен с разредителите, изброени в точка 6.6 (концентрация на цефтазидим ≥8 mg/ml до 40 mg/ml), химическата и физическата стабилност по време на употреба (от първоначалното пробиване на флакона) са доказани за период до 6 часа при не повече от 25°C.

От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва незабавно, освен ако реконституирането и разреждането не са извършени при контролирани и валидирани асептични условия. Ако не се използва незабавно, времето и условията на съхранение след разтваряне до момента на употреба са отговорност на потребителя и не трябва да превишава

6 часа при не повече от 25°C.

Този лекарствен продукт не изисква специални условия на съхранение. Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина.

За условията на съхранение на реконституирания и разреден лекарствен продукт вижте точка 6.3.

Флакон от 20 ml от стъкло (тип 1), затворен с гумена (халобутилова) запушалка и алуминиева обкатка с чупеща се капачка.

Лекарственият продукт се доставя в опаковки от 10 флакона.

Прахът трябва да се реконституира (разтвори) с вода за инжекции и полученият концентрат трябва след това да се разреди непосредствено преди употребата. Реконституираният разтвор е бледо жълт и не съдържа твърди частици.

Zavicefta (цефтазидим/авибактам) е комбиниран продукт; всеки флакон съдържа 2 g цефтазидим и 0,5 g авибактам във фиксирано съотношение 4:1. Препоръките за дозиране са базирани само на компонента цефтазидим.

При приготвяне и приложение на разтвора трябва да се използват стандартни асептични техники. Дозите може да се приготвят в инфузионен сак или инфузионна спринцовка с подходящ размер.

Лекарствените продукти за парентерално приложение трябва да бъдат проверявани визуално преди приложение за наличие на частици.

Всеки флакон е само за еднократна употреба.

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.

Общият интервал от време между започването на разтварянето и завършването на подготовката на интравенозната инфузия не трябва да превишава 30 минути.

Указания за приготвяне на дози за възрастни и педиатрични пациенти в ИНФУЗИОНЕН САК или в ИНФУЗИОННА СПРИНЦОВКА

ЗАБЕЛЕЖКА: Следната процедура описва стъпките за приготвяне на инфузионен разтвор с крайна концентрация от 8-40 mg/ml цефтазидим. Всички изчисления трябва да бъдат завършени преди започване на тези стъпки.

• За педиатрични пациенти на възраст 3 до 12 месеца по-долу са предоставени подробни стъпки за приготвяне на 20 mg/ml концентрат (достатъчен в повечето случаи).

• За педиатрични пациенти на възраст от раждането (включително недоносени) до

<3 месеца по-долу са предоставени подробни стъпки за приготвяне на 10 mg/ml концентрат (достатъчен в повечето случаи).

1. Пригответе реконституирания разтвор (167,3 mg/ml цефтазидим):

   а) Въведете иглата на спринцовката през запушалката на флакона и инжектирайте 10 ml стерилна вода за инжекции.

   б) Изтеглете иглата и разклатете флакона, за да се получи бистър разтвор.

   в) Въведете игла за отстраняване на въздуха през запушалката на флакона, след като продуктът се разтвори, за да намалите вътрешното налягане (това е важно за запазване на стерилността на продукта).

2. Пригответе крайния инфозионен разтвор (крайната концентрация трябва да е 8-40 mg/ml

цефтазидим):

a) Инфузионен сак: допълнително разредете реконституирания разтвор чрез прехвърляне на подходящо изчислен обем от реконституирания разтвор в инфузионен сак, съдържащ някой от следните: натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор, декстроза

50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор или рингер лактат разтвор.

б) Инфузионна спринцовка: допълнително разредете реконституирания разтвор чрез прехвърляне на подходящо изчислен обем от реконституирания разтвор, комбиниран с достатъчен обем разредител (натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор) в инфузионна спринцовка.

Вижте Таблица 8 по-долу.

Таблица 8: Приготвяне на дозите Zavicefta за възрастни и педиатрични пациенти в ИНФУЗИОНЕН САК или в ИНФУЗИОННА СПРИНЦОВКА

1 На базата само на компонента цефтазидим.

² Разредете до крайна концентрация на цефтазидим 8 mg/ml за стабилност при употреба до 12 часа при 2-8°C, последвано от до 4 часа при не повече от 25°С (т.е. разредете доза 2 g цефтазидим в 250 ml, доза 1 g цефтазидим в 125 ml, доза 0,75 g цефтазидим в 93 ml и т.н.). Всички други концентрации на цефтазидим (>8 mg/ml до 40 mg/ml) са със стабилност при употреба до 4 часа при не повече от 25°С.

3 Разредете до крайна концентрация на цефтазидим ≥8 mg/ml до 40 mg/ml със стабилност при употреба до 6 часа при не повече от 25°C.

Педиатрични пациенти на възраст 3 до 12 месеца

ЗАБЕЛЕЖКА: Следната процедура описва стъпките за приготвяне на инфузионен разтвор с крайна концентрация 20 mg/ml цефтазидим (достатъчна в повечето случаи). Могат да бъдат приготвени алтернативни концентрации, но трябва да имат крайна концентрация в диапазона 8-40 mg/ml цефтазидим.

1. Пригответе реконституирания разтвор (167,3 mg/ml цефтазидим):

   а) Въведете иглата на спринцовката през запушалката на флакона и инжектирайте 10 ml стерилна вода за инжекции.

   б) Изтеглете иглата и разклатете флакона, за да се получи бистър разтвор.

   в) Въведете игла за отстраняване на въздуха през запушалката на флакона, след като продуктът се разтвори, за да намалите вътрешното налягане (това е важно за запазване на стерилността на продукта).

2. Пригответе крайния инфузионен разтвор до крайна концентрация 20 mg/ml цефтазидим: а) Разредете допълнително реконституирания разтвор, като прехвърлите подходящо

изчислен обем от реконституирания разтвор, комбиниран с достатъчен обем разредител (натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор) в инфузионна спринцовка.

б) Вижте Таблица 9, 10 или 11 по-долу за потвърждаване на изчисленията. Показаните стойности са приблизителни, тъй като може да е необходимо да бъдат закръглени до най- близкото деление на спринцовка с подходящ размер. Обърнете внимание, че таблиците НЕ включват всички възможни изчислени дози, но могат да се използват за изчисляване на приблизителния обем за проверка на изчислението.

Таблица 9: Приготвяне на Zavicefta (крайна концентрация 20 mg/ml цефтазидим) при педиатрични пациенти на възраст 3 до 12 месеца с креатининов клирънс (CrCl) >50 ml/min/1,73 m²

1 На базата само на компонента цефтазидим.

Таблица 10: Приготвяне на Zavicefta (крайна концентрация от 20 mg/ml цефтазидим) при педиатрични пациенти на възраст 3 до 12 месеца с CrCl 31 до 50 ml/min/1,73 m²

1 На базата само на компонента цефтазидим.

Таблица 11: Приготвяне на Zavicefta (крайна концентрация 20 mg/ml цефтазидим) при педиатрични пациенти на възраст 3 до 12 месеца с CrCl 16 до 30 ml/min/1,73 m²

1 На базата само на компонента цефтазидим.

Педиатрични пациенти на възраст от раждането (включително недоносени) до <3 месеца

ЗАБЕЛЕЖКА: Следната процедура описва стъпките за приготвяне на основния инфузионен разтвор с крайна концентрация 10 mg/ml цефтазидим, подходяща за прилагане на дози под 250 mg при педиатрични пациенти на възраст от раждането (включително недоносени) до

<3 месеца. Могат да бъдат приготвени алтернативни концентрации, но трябва да имат крайна концентрация в диапазона 8-40 mg/ml цефтазидим.

1. Пригответе реконституирания разтвор (167,3 mg/ml цефтазидим):

   а) Въведете иглата на спринцовката през запушалката на флакона и инжектирайте 10 ml стерилна вода за инжекции.

   б) Изтеглете иглата и разклатете флакона, за да се получи бистър разтвор.

   в) Въведете игла за отстраняване на въздуха през запушалката на флакона, след като продуктът се разтвори, за да намалите вътрешното налягане (това е важно за запазване на стерилността на продукта).

2. Пригответе крайния основен инфузионен разтвор до крайна концентрация 10 mg/ml

цефтазидим:

а) Разредете допълнително реконституирания разтвор, като прехвърлите 3 ml от реконституирания разтвор в инфузионен сак или спринцовка с 47 ml разредител (натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%) инжекционен разтвор или декстроза 50 mg/ml (5%) инжекционен разтвор) за получаване на краен обем 50 ml.

б) Смесете старателно (напр. обърнете внимателно инфузионния сак или, като използвате конектор за спринцовка, внимателно въведете и изтеглете разтвора най-малко 5 пъти между 2 спринцовки).

в) Прехвърлете подходящ обем от основния разтвор цефтазидим 10 mg/ml в спринцовка за инфузия. Вижте Таблица 12 по-долу за обема на основния разтвор, който да се прехвърли в инфузионната спринцовка за приложение. Показаните стойности са приблизителни, тъй като може да е необходимо да бъдат закръглени до най-близкото деление на спринцовка с подходящ размер.

Обърнете внимание, че таблиците НЕ включват всички възможни изчислени дози, но могат да се използват за изчисляване на приблизителния обем за проверка на изчислението.

Таблица 12: Дозиране на Zavicefta при педиатрични пациенти на възраст от раждането (включително недоносени) до <3 месеца с използване на 50 ml основен разтвор Zavicefta (крайна концентрация 10 mg/ml цефтазидим), приготвен с 3 ml реконституиран разтвор, изтеглен от флакона и добавен към 47 ml разредител.

1 На базата само на компонента цефтазидим.