Симптоматично лечение на инконтиненция на урина и/или увеличена честота и неотложност на уринирането, които могат да се появят при пациенти със синдром на свръхактивен пикочен мехур.

Възрастни, включително пациенти в старческа възраст

Препоръчителната доза е 5 mg Везизол един път дневно. Ако е необходимо, дозата може да се увеличи до 10 mg солифенацинов суксинат един път дневно.

Педиатрична популация

Безопасността и ефикасността на солифенацин при деца все още не са установени. Поради тази причина Везизол не трябва да се прилага при деца.

Пациенти с бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко до умерен бъбречно увреждане (креатининов клирънс >30 ml/min). При пациенти с тежко бъбречно увреждане креатининов клирънс ≤30 ml/min) лекарството трябва да се прилага внимателно и пациентът не трябва да

приема повече от 5 mg един път дневно (вж. точка 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на дозата при пациенти с леко чернодробно увреждане. При пациенти с умерени чернодробно увреждане (скор по Child-Pugh от 7 до 9) лекарството трябва да се прилага внимателно и пациентът не трябва да приема повече от 5 mg един път дневно (вж.точка 5.2).

Мощни инхибитори на цитохром Р450 ЗА4

Максималната доза Везизол трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато се приема заедно с кетоконазол или с терапевтични дози от други мощни инхибитори на CYP3A4, напр. ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.5).

Везизол трябва да се приема перорално и таблетките да се поглъщат цели с течности. Може да се приема със или без храна.

Солифенацин е противопоказан при пациенти:

• със задържане на урина, тежко стомашно-чревно заболяване (включително токсичен мегаколон), миастения гравис или тясноъгълна глаукома и при пациенти с риск от тези заболявалия;

• със свръхчувствителни към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1;.

• подложени на хемодиализа (вж. точка 5.2);

• с тежко чернодробно увреждане (вж. точка 5.2)

• с тежко бъбречно увреждане или умерено чернодробно увреждане и които са на лечение с мощен CYP3A4 инхибитор, напр. кетоконазол (вж. точка 4.5).

Преди лечението със солифенацин трябва да се направи оценка на другите причини за често уриниране (сърдечна недостатъчност или бъбречно заболяване). При наличие на инфекция на пикочните пътища трябва да се започне подходяща антибактериална терапия.

Солифенацин трябва да се прилага внимателно при пациенти с:

• клинично значима обструкция на оттичането на пикочния мехур, с риск от задържане на урина;

• обструкгивни стомашно-чревни нарушения;

• риск от понижен стомашно-чревен мотилитет;.

• тежки бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min; вж. точки 4.2 и 5.2), като дозите за тезите пациенти не трябва да надвишават 5 mg;

• умерено чернодробно увреждане (скор по Child-Pugh от 7 до 9; вжлочки 4.2 и 5.2), като дозите за тези пациенти не трябва да надвишава 5 mg;

• едновременна употреба на мощен CYP3A4 инхибитор, напр. кетоконазол (вж. точки 4.2 и 4.5);

• Хиатусова херния/гастроезофагеален рефлукс и/или пациенти, приемащи едновременно лекарствени продукти (като бифосфонати), които могат да причинят или да обострят езофагит;

• автономна невропатия.

Удължаване на QT интервала и Torsade de Pointes са наблюдавани при пациенти с рискови фактори като съществуващ отпреди синдром на удължен QT интервал и хипокалиемия,

Безопасността и ефикасността при пациенти с неврогенна причина за свръхактивност на детрузора все още не са установени.

Пациенти с редки наследствени проблеми на галактозна непоносимост, Lapp лактазен

дефицит или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство

Има съобщения за ангиоедем с обструкция на дихателните пътища при някои пациенти приемащи солифенацин. При поява на ангиоедем, лечението със солифенацин трябва да се преустанови и да се предприемат подходяща терапия и/или мерки.

Има съобщения за анафилактична реакция при някои пациенти, лекувани със солифенацинов суксинат. При пациентите, развили анафилактични реакции, лечението със солифенацинов суксинат трябва да се преустанови и да се предприемат подходяща терапия и/или мерки.

Фармакологични взаимодействия

Едновременното лечение с други лекарствени продукти с антихолинергични свойства може да доведе до по-изразени терапевтични ефекти и нежелани реакции. След спиране на лечението със солифенацин е необходим интервал от приблизително една седмица преди да се започне лечение с друго антихолинергично средство. Терапевтичният ефект на солифенацин може да бъде понижен при едновременно приложение на агонисти на холинергичните рецептори.

Солифенацин може да понижи ефекта на лекарствените продукти, които стимулират мотилитета на стомашно-чревния тракт като метоклопрамид и цизаприд.

Фармакокинетични взаимодействия

In vitro проучвания показват, че при терапевтични концентрации солифенацин не инхибира СYP1А1/2, 2С9, 2С19, 2D6, или 3А4 получени от човешки чернодробни микрозоми. Следователно, малко вероятно е солифенацин да промени клирънса на лекарства метаболизирани от тези CYP ензими.

Ефекти на други лекарствени продукти върху фармакокинетнчните свойства на солифенацин

Солифенацин се метаболизира от CYP3A4. Едновременното приложение на кетоконазол (200mg/ден), мощен CYP3A4 инхибитор, води до двукратно увеличаване на AUC на солифенацин, докато едновременното приложение на кетоконазол в доза 400mg/ден води до трикратно увеличаване на AUC на солифенацин. Следователно, максималната доза солифенацин трябва да бъде ограничена до 5 mg, когато се използва едновременно с кетоконазол или терапевтични дози на други мощни CYP3A4 инхибитори (напр. ритонавир, нелфинавир, итраконазол (вж. точка 4.2). Едновременното лечение със солифенацин и мощни CYP3A4 инхибитори е противопоказано при пациенти с тежко бъбречно или умерено чернодробно увреждане.

Не се проучени ефектите на ензимната индукция върху фармакокинетиката на солифенацин и неговите метаболити, както и ефектите на CYP3A4 субстратите с по-висок афинитет върху експозицията на солифенацин. Тъй като солифенацин се метаболизира от CYP3 А4, възможни са фармакокинетични взаимодействия с други CYP3A4 субстрати с по-висок афинитет (напр. верапамил, дилтиазем) и CYP3A4 индуктори (напр. рифампицин, фенитоин, карбамазепин).

Ефекти на солифенацин върху фармакокинетиката на други лекарствени продукти

Орални контрацептиви

Приемът на солифенацин не показва фармакокинетично взаимодействие на солифенацин с комбинирани орални контрацептиви (етинилестрадиол/левоноргестрел).

Варфарин

Приемът на солифенацин не променя фармакокинетиката на R-варфарин или S-варфарин или техния ефект върху протромбиновото време.

Дигоксин

Приемът на солифенацин не показва ефект върху фармакокинетиката на дигоксин.

Няма налични клинични данни за жени, които са забременели, докато са приемали солифенацин. Изследванията върху животни не показват преки вредни ефекти върху фертилитета, ембрионалното/феталното развитие или раждането (вж. точка 5.3). Потенциалният риск за хора не е известен. Трябва да се внимава, когато се предписва на бременни жени.

Няма налични данни за екскрецията на солифенацин в човешката кърма. При мишки солифенацин и/или неговите метаболити се екскретират в млякото и причиняват дозозависима забавяне на растежа на новородени мишки (вж. Точка 5.3). Следователно, употребата на Везизол трябва да се избягва по време на кърмене.

Тъй като солифенацин, подобно на други антихолинергични средства може да причини замъглено виждане и, нечесто, сънливост и умора (вж. точка 4.8), способността за шофиране и работа с машини може да бъде повлияна отрицателно.

Поради фармакологичния ефект на солифенацин, Везизол може да причини (най-общо) леки до умерени антихолинергични нежелани реакции. Честотата на антихолинергичните нежелани реакции е свързана с дозата.

Най-често съобщаваната нежелана реакция при прием на солифенацин е сухота в устата. Тя се появява при 11% от пациентите, лекувани с 5 mg един път дневно, 22% от пациентите, лекувани с 10 mg един път дневно и 4% от пациентите, лекувани с плацебо. Тежестта на сухотата в устата обикновено е умерена и само в редки случаи води до спиране на лечението. Като цяло, съгласието за прием на лекарствения продукт е било много високо (приблизително 99%) като приблизително 90% от пациентите лекувани със солифенацин са завършили целия период на проучването с 12- седмично лечение.

* наблюдавани в постмаркетинговия период

Съобщаване на подозирани лекарствени реакции

Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез Изпълнителна агенция по лекарствата, ул.,,Дамян Груев" № 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg.

Предозирането на солифенацинов сукцинат може потенциално да доведе до тежки антихолинергични ефекти. Най-високата доза солифенацинов сукцинат, приложена случайно на един пациент е била 280 mg за период от 5 часа и е довела до промени на менталния статус, неизискващи хоспитализация.

В случай на предозиране на солифенацинов сукцинат трябва да се даде активен въглен на пациента. Стомашната промивка е от полза, ако се направи до 1 час след, но не трябва да се предизвиква повръщане.

Както и при други антихолинергични средства, симптомите могат да бъдат лекувани както следва:

• Остри централни антихолинергични ефекти като халюцинации или изразена възбуда: провежда се лечение с физостигмин или карбахол.

• Конвулсии или изразена възбуда: провежда се лечение с бензодиазепини.

• Дихателна недостатъчност: провежда се изкуствена респирация.

• Тахикардия: провежда се лечение с бета-блокери.

• Задържане на урина: прави се катетъризация.

• Мидриаза: провежда се лечение с пилокарпин капки за очи или пациентът се поставя в тъмна стая.

Както и при други антимускаринови средства, в случай на предозиране, трябва да се обърне специално внимание на пациенти с известен риск от удължаване на QT-интервала (напр. хипокалиемия, брадикардия и едновременно прилагане на лекарствени продукти, за които е известно, че удължават QT-интервала) и съответно предшестващи сърдечни заболявания (напр. миокардна исхемия, аритмия, конгестивна сърдечна недостатъчност).