Cubicin 500 mg - Powder for solution for injection or infusion

Фармакотерапевтична група: Антибактериален лекарствен продукт за системна употреба, Други антибактериални средства, ATC код: J01XX09

Механизъм на действие

Даптомицин е цикличен липопептиден естествен продукт, активен само срещу Грам-положителни бактерии.

Механизмът на действие включва свързване (в присъствието на калциеви йони) към мембраните на бактериалните клетки както във фаза на растеж, така и в стационарна фаза, предизвикващо деполяризация и водещо до бързо инхибиране на синтеза на протеини, ДНК и РНК. Това води до смърт на бактериалната клетка с незначително клетъчно лизиране.

PK/PD съотношение

Даптомицин проявява бърза, зависима от концентрацията бактерицидна активност срещу Грам положителните микроорганизми in vitro и при животински модели in vivo. При модели на ^{животни,AUC/MICиC}max^{/MICкорелират с ефикасността и предвидената бактерицидностin} vivo в единични дози, еквивалентни на дозите при възрастен човек от 4 mg/kg и 6 mg/kg веднъж дневно.

Механизми на резистентност

Щамове с намалена чувствителност към даптомицин са били докладвани особено при лечението на пациенти с трудни за лечение инфекции и/или след употреба за продължителни периоди. В частност се съобщава за пациенти, инфектирани със Staphylococcus aureus, Enterococcus faecalis или Enterococcus faecium, включително пациенти с бактериемия, при които лечението е било неуспешно и е било свързано с изолиране на микроорганизми, показали намалена чувствителност или изявена резистентност към даптомицин по време на лечението.

Механизмът(ите) на резистентност към даптомицин все още не е (са) напълно изяснени.

Минималната инхибиторна концентрация (MIC)

Минималната инхибиторна концентрация (MIC) определена от (Европейският Комитет за Изследване на Антимикробна Чувствителност) the European Committee on Antimicrobial Susceptibility Testing (EUCAST) за Staphylococci и Streptococci (с изключение на S. pneumoniae) са Чувствителни ≤1 mg/l и Резистентни >1 mg/l.

Чувствителност

Разпределението на резистентността може да се променя в зависимост от географското разположение и с течение на времето за определени видове и по тази причина е желателно наличието на местна информация за резистентността, особено при лекуване на тежки инфекции. При необходимост трябва да бъде потърсено експертно мнение, когато местното разпределение на резистентността е такова, че ползата от лекарственото средство е поставена под въпрос при поне няколко вида инфекции.

Клинична ефикасност при възрастни

В две клинични проучвания при усложнени кожни и мекотъканни инфекции при възрастни, 36 % от пациентите лекувани с Cubicin отговарят на критериите за синдром на системния

възпалителен отговор (SIRS). Най-честият вид лекувани инфекции са раневите инфекции (38 % от пациентите), докато 21 % имат обширни абсцеси. Тези ограничения на лекуваните групи пациенти трябва да се имат предвид при вземане на решение за употреба на Cubicin.

В хода на рандомизирано, контролирано отворено проучване при 235 възрастни пациенти с бактериемия, причинена от Staphylococcus aureus (т.е., поне една позитивна кръвна култура със

Staphylococcus aureus преди прилагане на първата доза) 19 от 120 пациенти, лекувани с Cubicin

отговарят на критериите за ДИЕ. От тези 19 пациенти, 11 са били заразени с метицилин-чувствителни и 8 с метицилин-резистентни Staphylococcus aureus. Различните степени на успех от лечението при пациентите с ДИЕ са показани по-долу.

Неуспех от лечението поради персистиращи или рецидивиращи инфекции със Staphylococcus aureus се наблюдава при 19/120 (15,8 %) пациенти, лекувани с Cubicin, 9/53 (16,7 %) пациенти,

лекувани с ванкомицин и 2/62 (3,2 %) пациенти, лекувани с антистафилококов полусинтетичен пеницилин. Сред тези случаи на неуспех, шест пациенти, лекувани с Cubicin и един пациент, лекуван с ванкомицин са имали инфекция със Staphylococcus aureus, при която се развиват нарастващи МИК на даптомицин по време на или след лечението (вижте “Механизми на резистентност” по-горе). Повечето пациенти, при които се наблюдава неуспех поради персистираща или рецидивираща инфекция със Staphylococcus aureus са имали дълбока инфекция и не са получили хирургична интервенция.

Клинична ефикасност при педиатрични пациенти

Безопасността и ефикасността на даптомицин е оценена при педиатрични пациенти на възраст от 1 до 17 години (Изпитване DAP-PEDS-07-03) с уИКМТ, причинена от Грам-положителни патогени. Пациентите са включени в изпитването поетапно в добре дефинирани възрастови групи и са им прилагани дози в зависимост от възрастта, веднъж дневно в продължение на

14 дни, както следва:

• Възрастова група 1 (n=113): 12 до 17 години, лекувани с даптомицин с доза 5 mg/kg или стандартно сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

• Възрастова група 2 (n=113): 7 до 11 години, лекувани с даптомицин с доза 7 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

• Възрастова група 3 (n-125): 2 до 6 години, лекувани с даптомицин с доза 9 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

• Възрастова група 4 (n=45): 1 до < 2 години, лекувани с даптомицин с доза 10 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение.

  Първичната цел на Изпитване DAP-PEDS-07-03 е да оцени безопасността на лечението. Вторичните цели включват оценка на ефикасността на различните дози интравенозен даптомицин в зависимост от възрастта спрямо стандартно лечение. Основната крайна точка за ефикасност е определен от спонсора клиничен резултат на тест, потвърждаващ излекуване (test-of-cure - TOC), оценен от заслепен медицински директор. Общо 389 пациенти са лекувани в изпитването, включително 256 пациенти, при които е прилаган даптомицин и 133 пациенти, при които е прилагано стандартно лечение. Във всички популации процентите на клиничен успех са сравними между рамената на даптомицин и на стандартно лечение, в подкрепа на основния анализ на ефикасността в ITT популацията.

  Обобщение на определения от спонсора клиничен резултат на TOC:

  Клиничен успех при педиатрични пациенти с уИКМТ

  	Даптомицин	Сравнително лекарство
  	n/N (%)	n/N (%)	% разлика
  Intent-to-treat	227/257 (88,3 %)	114/132 (86,4 %)	2,0
  Модифицирана intent-to-treat	186/210 (88,6 %)	92/105 (87,6 %)	0,9
  Клинично оценима	204/207 (98,6 %)	99/99 (100 %)	-1,5
  Микробиологично оценима (МО)	164/167 (98,2 %)	78/78 (100 %)	-1,8

  Процентът на общ терапевтичен отговор по отношение на инфекции, причинени от MRSA, MSSA и Streptococcus pyogenes също е подобен между терапевтичните рамена на даптомицин и стандартно лечение (вж. таблицата по-долу; МО популация); процентът на отговор е > 94 % при двете терапевтични рамена спрямо тези често срещани патогени.

  Обобщение на общия терапевтичен отговор според вида на изходния патоген (микробиологична оценка):

  Патоген	Общ процент на успех a при педиатрични пациенти с уИКМТn/N (%)
  	Даптомицин	Сравнително лекарство
  Метицилин-чувствителен Staphylococcus aureus(MSSA)	68/69 (99 %)	28/29 (97 %)
  Метицилин-резистентен Staphylococcus aureus(MRSA)	63/66 (96 %)	34/34 (100 %)
  Streptococcus pyogenes	17/18 (94 %)	5/5 (100 %)

  a Пациентите, постигнали клиничен успех (клиничен отговор, дефиниран като „Излекуван“ или

  „Подобрен“) и микробиологичен успех (ниво на патоген, дефинирано като „Ерадикиран“ или

  „Предполагаемо ерадикиран“) са класифицирани, като постигнат общ терапевтичен успех.

  Безопасността и ефикасността на даптомицин е оценена при педиатрични пациенти на възраст от 1 до 17 години (Изпитване DAP-PEDBAC-11-02) с бактериемия, причинена от Staphylococcus aureus. Пациентите са рандомизирани в съотношение 2:1 в следните възрастови групи и са им прилагани дози в зависимост от възрастта, веднъж дневно в продължение на 42 дни, както следва:

• Възрастова група 1 (n=21): 12 до 17 години, лекувани с даптомицин с доза 7 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

• Възрастова група 2 (n=28): 7 до 11 години, лекувани с даптомицин с доза 9 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

• Възрастова група 3 (n=32): 1 до 6 години, лекувани с даптомицин с доза 12 mg/kg или сравнително лекарство съгласно стандартно лечение;

Първичната цел на Изпитване DAP-PEDBAC-11-02 е да оцени безопасността на интравенозен даптомицин спрямо стандартно антибиотично лечение. Вторичните цели включват: клиничен резултат въз основа на оценката на заслепен оценител на клиничните отговори (успех [излекуване, подобрение], неуспех или неоценяемо) при TOC визитата, и микробиологичен отговор (успех, неуспех или неоценяемо), основан на оценка на изходния инфектиращ патоген при TOC.

Общо 81 участници са лекувани в проучването, включително 55 участници, при които е прилаган даптомицин, и 26 участници, при които е прилагано стандартно лечение. В проучването не са включени пациенти на възраст от 1 до < 2 години. Във всички популации процентите на клиничен успех са сравними между рамената на даптомицин и на стандартно лечение.

Обобщение на клиничния резултат, определен от заслепен оценител при TOC:

Клиничен успех при педиатрични пациенти със SAB

Сравнително

Микробиологичният изход при TOC за даптомицин и рамената на стандартно лечение за инфекции, причинени от MRSA и MSSA, са представени в долната таблица (mMITT популация).

Фармакокинетиката на даптомицин като цяло е линеарна независима от времето в дози от 4 до 12 mg/kg, приложени като еднократна дневна доза чрез 30-минутна интравенозна инфузия за период до 14 дни на здрави възрастни доброволци. Стационарните концентрации се постигат при третата дневна доза.

Даптомицин, приложен като 2-минутна интравенозна инжекция също показва пропорционална на дозата фармакокинетика в одобрения терапевтичен диапазон от 4 до 6 mg/kg. При здрави ^{възрастни индивиди се наблюдава сравнима експозиция(AUCиC}max^{) след прилагане на} даптомицин като 30-минутна интравенозна инфузия или като 2-минутна интравенозна инжекция.

Проучвания при животни показват, че даптомицин няма значима степен на абсорбция след перорално приложение.

Разпределение

Обемът на разпределение на даптомицин при стационално състояние при здрави възрастни доброволци е приблизително 0,1 l/kg и не зависи от дозата. Проучвания за разпределение в тъканите при плъхове показват, че даптомицин преминава в минимална степен през кръвно-мозъчната бариера и плацентарната бариера след еднократни и многократни дози.

Даптомицин се свързва обратимо с човешките плазмени протеини по концентрационно независим начин. При здрави възрастни доброволци и възрастни пациенти, лекувани с даптомицин, свързването с протеините е общо около 90 % включително при лицата с бъбречно увреждане.

Биотрансформация

In vitro проучванията показват, че даптомицин не се метаболизира от човешките чернодробни микрозоми. In vitro проучванията с човешки хепатоцити показват, че даптомицин не инхибира и не идуцира активността на следните човешки изоформи на цитохром Р450: 1A2, 2A6, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4. Малко вероятно е даптомицин да инхибира или индуцира метаболизма на лекарствени продукти, метаболизиращи се от системата на Р450.

След инфузия на 14С-даптомицин при здрави възрастни, плазмената радиоактивност е подобна на концентрацията, определена в хода на микробиологичните изследвания. В урината се откриват неактивни метаболити, които се определят чрез разликата между общата радиоактивна концентрация и микробиологичната активна концентрация. При друго, отделно проучване, в плазмата не се откриват метаболити, а в урината се установяват минимални количества от три оксидативни метаболита и едно неопределено вещество. Мястото на метаболизиране не е установено.

Елиминиране

Даптомицин се екскретира предимно чрез бъбреците. Едновременното приложение на пробенецид и даптомицин няма ефект върху фармакокинетиката на даптомицин при хора, което предполага липсата или наличието на минимална активна тубулна секреция на даптомицин.

След интравенозно приложение, плазменият клирънс на даптомицин е приблизително 7 до

9 ml/hr/kg, а бъбречният клирънс 4 до 7 ml/hr/kg.

При проучване за масов баланс, използващо радиомаркиран материал, 78 % от приложената доза се открива в урината въз основа на обща радиоактивност, докато възстановяването от урината на непроменен даптомицин е приблизително 50 % от дозата. Приблизително 5 % от приложения радиомаркер се екскретират във фецеса.

Специални групи пациенти

Пациенти в старческа възраст

След еднократно интравенозно прилагане за период от 30 минути на Cubicin в доза от 4 mg/kg при пациенти в старческа възраст (≥ 75 години), средният общ клирънс на даптомицин е бил ^{приблизително 35} % ^по-^{нисък, а средната} AUC0-∞ ^{е била приблизително 58} % ^по-^{висока в} сравнение с тези при млади здрави доброволци (на възраст от 18 до 30 години). Няма разлика в Cmax. ^{Наблюдаваните различия най}-^{вероятно се дължат на обичайното намаляване на} бъбречната функция, което се среща при гериатричната популация.

Не е необходимо коригиране на дозата основано само на възрастта. Въпреки това, бъбречната функция трябва да бъде определена и дозата трябва да бъде намалена, ако има доказателства за тежко бъбречно увреждане.

Деца и юноши (1- до 17-годишна възраст)

Фармакокинетиката на даптомицин при педиатрични участници се оценява в

3 фармакокинетични проучвания с единична доза. След единична доза Cubicin 4 mg/kg, общият клирънс, нормализиран според теглото и елиминационния полуживот на даптомицин при юноши (на възраст 12-17 години) с Грам положителна инфекция, е подобен на този при възрастни. След единична доза Cubicin 4 mg/kg, общият клирънс на даптомицин при деца на възраст 7-11 години с Грам положителна инфекция е по-висок, отколкото този при юноши, докато елиминационният полуживот е по-кратък. След единична доза Cubicin 4, 8 или 10 mg/kg, общият клирънс и елиминационния полуживот на даптомицин при деца на възраст 2-6 години е сходен при различните дози; общият клирънс е по-висок, а елиминационния полуживот е по-кратък от този при юноши. След единична доза Cubicin 6 mg/kg, общият клирънс и елиминационния полуживот на даптомицин при деца на възраст 13-24 месеца е подобен на този при деца на възраст 2-6 години, получавали единична доза 4-10 mg/kg. Резултатите от тези проучвания показват, че експозицията (AUC) при педиатрични пациенти при всички дози са като цяло по-ниски в сравнение с тези при възрастни в съответните дози.

Педиатрични пациенти с уИКМТ

Проведено е проучване фаза 4 (DAP-PEDS-07-03), което да оцени безопасността, ефикасността и фармакокинетиката на даптомицин при педиатрични пациенти (на възраст от 1- до 17 години включително) с уИКМТ, причинена от Грам-положителни патогени. Фармакокинетичните показатели на даптомицин при пациентите в това проучване са обобщени в Таблица 2. При многократно прилагане на дозите, експозицията на даптомицин е сходна при различните възрастови групи, след коригиране на дозата въз основа на телесното тегло и възрастта.

Плазмените експозиции, достигнати с тези дози съответстват на тези, достигнати при проучването при възрастни с уИКМТ (след прилагане на 4 mg/kg веднъж дневно при възрастни).

Таблица 2 Средни стойности (стандартно отклонение) на фармакокинетичните

показатели на даптомицин при педиатрични пациенти с уИКМТ (1- до 17-годишна възраст) в Проучване DAP-PEDS-07-03

Стойности на фармакокинетичните параметри, изчислени чрез некомпартиментен анализ

^aСъобщени са индивидуални стойности, тъй като само двама пациенти в тази група са дали фармакокинетични проби, за да се извърши фармакокинетичен анализ; AUC, привиден t1/2 и CL/wt е било възможно да се определят само за един от двамата пациенти.

bФармакокинетичен анализ, извършен върху сборния фармакокинетичен профил със средни концентрации при участниците във всяка времева точка

Педиатрични пациенти със SAB

Проведено е проучване фаза 4 (DAP-PEDBAC-11-02), което да оцени безопасността, ефикасността и фармакокинетиката на даптомици при педиатрични пациенти (на възраст от 1-до 17 години включително) със SAB. Фармакокинетичните показатели на даптомицин при пациентите в това проучване са обобщени в Таблица 3. При многократно прилагане на дозите, експозицията на даптомицин е сходна при различните възрастови групи, след коригиране на дозата въз основа на телесното тегло и възрастта. Плазмените експозиции, достигнати с тези дози съответстват на тези, достигнати при проучването при възрастни със SAB (след прилагане на 6 mg/kg веднъж дневно при възрастни).

Таблица 3 Средни стойности (стандартно отклонение) на фармакокинетичните показатели на даптомицин при педиатрични пациенти със SAB (1- до 17-годишна възраст) в Проучване DAP-PEDBAC-11-02

Стойности на фармакокинетичните параметри, изчислени чрез подход, базиран върху модел със събрани единични фармакокинетични проби от отделни пациенти в проучването.

*Средни стойности (стандартно отклонение) са изчислени за пациенти на възраст от 2 до 6 години, тъй като в проучването не са включени пациенти на възраст от 1 до < 2 години. Симулация с използване на популационен фармакокинетичен модел показва, че AUCss (площ под кривата концентрация - време в стационарно състояние) на даптомицин при педиатрични пациенти на възраст от 1 до < 2 години, приемащи 12 mg/kg веднъж дневно, би била сравнима с тази при възрастни пациенти, приемащи 6 mg/kg веднъж дневно.

Наднормено тегло

В сравнение с лицата без наднормено тегло, системното разпределение на даптомицин определено чрез AUC е приблизително 28 % по-високо при лицата с умерена степен на наднормено тегло (Body Mass Index от 25-40 kg/m²) и 42 % по-високо при лицата с екстремно наднормено тегло (Body Mass Index от > 40 kg/m²). Въпреки това, не се обсъжда необходимост от коригиране на дозата, основано само на наднорменото тегло.

Пол

Не са наблюдавани клинично значими, свързани с пола разлики във фармакокинетиката на даптомицин.

Раса

Не са наблюдавани клинично значими разлики във фармакокинетиката на даптомицин при чернокожи или лица от японски произход в сравнение с лица от бялата раса.

Бъбречно увреждане

След интравенозно прилагане за период от 30 минути на единична доза от 4 mg/kg или 6 mg/kg даптомицин, на възрастни лица с различна степен бъбречно увреждане, общият клирънс на даптомицин (CL) се понижава, а системната експозиция (AUC) се увеличава в резултат на намалената бъбречна функция (креатининов клирънс).

Въз основа на фармакокинетичните данни и моделиране AUC на даптомицин, през първия ден след прилагане в доза от 6 mg/kg при възрастни пациенти на ХД или ПАПД, е 2-пъти по-висока от наблюдаваната при възрастни пациенти с нормална бъбречна функция, при които е приложен в същата доза. На втория ден след прилагането му в доза от 6 mg/kg при възрастни пациенти на ХД или ПАПД AUC на даптомицин е приблизително 1,3-пъти по-висока, от наблюдаваната при възрастни пациенти с нормална бъбречна функция, при които е приложена втора доза от 6 mg/kg. Въз основа на това се препоръчва при възрастни пациенти на ХД или ПАПД даптомицин да се прилага веднъж на 48 часа в препоръчваната за лечение на съответния вид инфекция доза (вж. точка 4.2).

Схемата на прилагане на Cubicin при педиатрични пациенти с бъбречно увреждане не е установена.

Чернодробно увреждане

Фармакокинетиката на даптомицин не е променена при лица с умерено по степен чернодробно увреждане (Child-Pugh B класификация на чернодробно увреждане) в сравнение със здрави доброволци, съгласувани по пол, възраст и телесно тегло, след единична доза от 4 mg/kg. Не е необходимо коригиране на дозата при прилагане на даптомицин при пациенти с умерено по степен чернодробно увреждане. Фармакокинетиката на даптомицин при пациенти с тежко чернодробно увреждане (Child-Pugh C класификация) не e оценявана.

Натриев хидроксид

Cubicin не е физически или химически съвместим с разтвори, съдържащи глюкоза. Този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на посочените в точка 6.6.

3 години

След реконституиране: Химическата и физическа стабилност при употреба на приготвения разтвор във флакон е доказана за 12 часа при 25°C и до 48 часа при 2°C – 8°C. Химичната и физична стабилност на разредения разтвор в инфузионен сак е установена като 12 часа при

25°C или 24 часа при 2°C – 8°C.

При 30-минутна интравенозна инфузия комбинираното време за съхранение (приготвен разтвор във флакон и разреден разтвор в инфузионен сак; вж. точка 6.6) при 25°C не трябва да надвишава 12 часа (или 24 при 2°C – 8°C).

При 2-минутна интравенозна инжекция времето на съхранение на приготвения разтвор във флакона (вж. точка 6.6) при 25°С не трябва да надвишава 12 часа (или 48 часа при 2°C – 8°C).

Независимо от това, от микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва незабавно. Продуктът не съдържа консерванти или бактериостатични средства. Ако не се използва незабавно, времето за съхранение при употреба е отговорност на потребителя и не трябва да бъде по-дълго от 24 часа при 2°C - 8°C, освен ако реконституирането/разреждането не се осъществяват в контролирани и валидирани асептични условия.

Да се съхранява в хладилник (2°C – 8°C).

За условията на съхранение след реконституиране и след реконституиране и разреждане на лекарствения продукт вижте точка 6.3.

Cubicin 350 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

Флакони от 10 ml за еднократна употреба от тип I прозрачно стъкло с тип I гумени запушалки и алуминиеви покрития с жълти пластмасови отчупващи се капачки.

Cubicin 500 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

Флакони от 10 ml за еднократна употреба от тип I прозрачно стъкло с тип I гумени запушалки и алуминиеви покрития със сини пластмасови отчупващи се капачки.

Предлага се в опаковки, съдържащи 1 флакон или 5 флакона. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.

При възрастни даптомицин може да се прилага интавенозно под формата на инфузия за период от 30 минути или под формата на инжекция в продължение на 2 минути. Даптомицин не трябва да се прилага под формата на 2-минутна инжекция при педиатрични пациенти. Педиатричните пациенти от 7- до 17-годишна възраст трябва да получават даптомицин под формата на инфузия за период от 30 минути. При педиатрични пациенти под 7-годишна възраст, получаващи доза от 9-12 mg/kg, даптомицин трябва да се прилага за период от 60 минути (вж.

точки 4.2 и 5.2). Приготвянето на инфузионния разтвор изисква една допълнителна стъпка на разреждане, както подробно е обяснено по-долу.

Cubicin приложен като 30 или 60-минутна интравенозна инфузия

Концентрация от 50 mg/ml Cubicin 350 mg прах за инфузия може да се постигне чрез реконституиране на лиофилизирания продукт със 7 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор.

Концентрация от 50 mg/ml Cubicin 500 mg прах за инфузия може да се постигне чрез реконституиране на лиофилизирания продукт с 10 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор.

Лиофилизираният продукт изисква приблизително 15 минути за разтваряне. Напълно реконституираният продукт ще изглежда бистър и може да има няколко малки мехурчета или пяна по ръба на флакона.

Cubicin 350 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

За да приготвите Cubicin за интравенозна инфузия, моля придържайте се към следните инструкции:

При реконституирането или разреждането на лиофилизирания Cubicin, трябва да се използва през цялото време асептична техника.

За реконституиране:

1. Полипропиленовата отчупваща се капачка трябва да се отстрани, за да се открият централните части на гумената запушалка. Почистете горната част на гумената запушалка с тампон, напоен със спирт или друг антисептичен разтвор и изчакайте да изсъхне. След като сте я почистили, не докосвайте гумената запушалка и не позволявайте да се допре до друга повърхност. Изтеглете 7 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор в спринцовка, използвайки стерилна трансферна игла 21 G или с по-малък диаметър, или безиглено устройство, след което бавно ги инжектирайте през средата на гумената запушалка във флакона, като насочвате иглата към стената на флакона.

2. Флаконът трябва внимателно да се завърти, за да се осигури пълното овлажняване на продукта, и да се остави да престои 10 минути.

3. Накрая флаконът трябва внимателно да се върти в продължение на няколко минути, което е необходимо, за да се получи бистър разтвор. Трябва да се избягва силното разклащане, за да се предотврати разпенването на продукта.

4. Реконституираният разтвор трябва да бъде проверен внимателно, за да е сигурно, че продуктът е в разтворено състояние и преди употреба трябва визуално да се провери за наличие на видими частици. Реконституираният разтвор на Cubicin варира по цвят от бледожълт до светлокафяв.

5. Реконституираният разтвор след това трябва да се разреди с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор (обичаен обем 50 ml).

За разреждане:

1. Бавно изтеглете реконституирания разтвор (50 mg даптомицин/ml) от флакона, като използвате нова стерилна игла 21 G или с по-малък диаметър, като обърнете флакона, за да може разтворът да се стече към запушалката. Като използвате спринцовка, въведете иглата в обърнатия флакон. Дръжте флакона в обърнато положение и върха на иглата в долната част на разтвора във флакона, докато изтегляте разтвора в спринцовката. Преди да отстраните иглата от флакона, изтеглете буталото назад до края на тялото на спринцовката, за да изтеглите необходимия разтвор от обърнатия флакон.

2. Изгонете въздуха, големите мехурчета и излишния разтвор, за да получите нужната доза.

3. Прехвърлете необходимата приготвена доза в 50 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %).

4. Реконституираният и разреден разтвор се прилага като интравенозна инфузия в продължение на 30 или 60 минути, както е показано в точка 4.2.

Cubicin 500 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

За да приготвите Cubicin за интравенозна инфузия, моля придържайте се към следните инструкции:

При реконституирането и разреждането на лиофилизирания Cubicin, трябва да се използва през цялото време асептична техника.

За реконституиране:

1. Полипропиленовата отчупваща се капачка трябва да се отстрани, за да се открият централните части на гумената запушалка. Почистете горната част на гумената запушалка с тампон, напоен със спирт или друг антисептичен разтвор, и изчакайте да изсъхне. След като сте я почистили, не докосвайте гумената запушалка и не позволявайте да се допре до друга повърхност. Изтеглете 10 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор в спринцовка, използвайки стерилна трансферна игла 21 G или с по-малък диаметър, или безиглено устройство, след което бавно ги инжектирайте през средата на гумената запушалка във флакона, като насочвате иглата към стената на флакона.

2. Флаконът трябва внимателно да се завърти, за да се осигури пълното овлажняване на продукта, и да се остави да престои 10 минути.

3. Накрая флаконът трябва внимателно да се върти в продължение на няколко минути, колкото е необходимо, за да се получи бистър разтвор. Трябва да се избягва силното разклащане, за да се предотврати разпенването на продукта.

4. Реконституираният разтвор трябва да бъде проверен внимателно, за да е сигурно, че продуктът е в разтворено състояние, и преди употреба трябва визуално да се провери за наличие на видими частици. Реконституираният разтвор Cubicin варира по цвят от бледожълт до светлокафяв.

5. Реконституираният разтвор след това трябва да се разреди с натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор (обичаен обем 50 ml).

За разреждане:

1. Бавно изтеглете реконституирания разтвор (50 mg даптомицин/ml) от флакона, като използвате нова стерилна игла 21 G или с по-малък диаметър, като обърнете флакона, за да може разтворът да се стече към запушалката. Като използвате спринцовка, въведете иглата в обърнатия флакон. Дръжте флакона в обърнато положение и върха на иглата в долната част на разтвора във флакона, докато изтегляте разтвора в спринцовката. Преди да отстраните иглата от флакона, изтеглете буталото назад до края на тялото на спринцовката, за да изтеглите необходимия разтвор от обърнатия флакон.

2. Изгонете въздуха, големите мехурчета и излишния разтвор, за да получите нужната доза.

3. Прехвърлете необходимата приготвена доза в 50 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %).

4. Реконституираният и разреден разтвор се прилага като интравенозна инфузия в продължение на 30 или 60 минути, както е показано в точка 4.2.

Следните лекарства са показали съвместимост с Cubicin, когато се добавят към негови разтвори: азтреонам, цефтазидим, цефтриаксон, гентамицин, флуконазол, левофлоксацин, допамин, хепарин и лидокаин.

Cubicin приложен като 2-минутна интравенозна инжекция (само при възрастни пациенти) Не използвайте вода за реконституиране на Cubicin за интравенозна инжекция. Cubicin се разтваря само с разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %).

Концентрация от 50 mg/ml Cubicin 350 mg прах за инжекционен разтвор може да се постигне чрез реконституиране на лиофилизирания продукт със 7 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор.

Концентрация от 50 mg/ml Cubicin 500 mg прах инжекционен разтвор може да се постигне чрез реконституиране на лиофилизирания продукт с 10 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор.

Лиофилизираният продукт изисква приблизително 15 минути за разтваряне. Напълно реконституираният продукт ще изглежда бистър и може да има няколко малки мехурчета или пяна по ръба на флакона.

Cubicin 350 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

За да приготвите Cubicin за интравенозна инжекция, моля придържайте се към следните инструкции:

При реконституирането на лиофилизирания Cubicin трябва да се използва през цялото време асептична техника.

1. Полипропиленовата отчупваща се капачка трябва да се отстрани, за да се открият централните части на гумената запушалка. Почистете горната част на гумената запушалка с тампон, напоен със спирт или друг антисептичен разтвор, и изчакайте да изсъхне. След като сте я почистили, не докосвайте гумената запушалка и не позволявайте да се допре до друга повърхност. Изтеглете 7 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор в спринцовка, използвайки стерилна трансферна игла 21 G или с по-малък диаметър, или безиглено устройство, след което бавно ги инжектирайте през средата на гумената запушалка във флакона, като насочвате иглата към стената на флакона.

2. Флаконът трябва внимателно да се завърти, за да се осигури пълното овлажняване на продукта, и да се остави да престои 10 минути.

3. Накрая флаконът трябва внимателно да се върти в продължение на няколко минути, колкото е необходимо, за да се получи бистър разтвор. Трябва да се избягва силното разклащане, за да се предотврати разпенването на продукта.

4. Реконституираният разтвор трябва да бъде проверен внимателно, за да е сигурно, че продуктът е в разтворено състояние и преди употреба трябва визуално да се провери за наличие на видими частици. Реконституираният разтвор Cubicin варира по цвят от бледожълт до светлокафяв.

5. Бавно изтеглете реконституирания разтвор (50 mg даптомицин/ml) от флакона, като използвате стерилна игла 21 G или с по-малък диаметър.

6. Обърнете флакона, за да може разтворът да се стече към запушалката. Като използвате нова спринцовка, въведете иглата в обърнатия флакон. Дръжте флакона в обърнато положение и върха на иглата в долната част на разтвора във флакона, докато изтегляте разтвора. Преди да отстраните иглата от флакона, изтеглете буталото назад до края на тялото на спринцовката, за да изтеглите целия разтвор от обърнатия флакон.

7. Заменете иглата с нова игла за интравенозна инжекция.

8. Изгонете въздуха, големите мехурчета и излишния разтвор, за да получите нужната доза.

9. Реконституираният разтвор се прилага като интравенозна инжекция бавно в продължение на 2 минути, както е показано в точка 4.2.

Cubicin 500 mg прах за инжекционен или инфузионен разтвор

За да приготвите Cubicin за интравенозна инжекция, моля придържайте се към следните инструкции:

При реконституирането на лиофилизирания Cubicin, трябва да се използва през цялото време асептична техника.

1. Полипропиленовата отчупваща се капачка трябва да се отстрани, за да се открият централните части на гумената запушалка. Почистете горната част на гумената запушалка с тампон, напоен със спирт или друг антисептичен разтвор, и изчакайте да изсъхне. След като сте я почистили, не докосвайте гумената запушалка и не позволявайте да се допре до друга повърхност. Изтеглете 10 ml натриев хлорид 9 mg/ml (0,9 %) инжекционен разтвор в спринцовка, използвайки стерилна трансферна игла 21 G или с по-малък диаметър, или безиглено устройство, след което бавно ги инжектирайте през средата на гумената запушалка във флакона, като насочвате иглата към стената на флакона.

2. Флаконът трябва внимателно да се завърти, за да се осигури пълното овлажняване на продукта, и да се остави да престои 10 минути.

3. Накрая флаконът трябва внимателно да се върти в продължение на няколко минути, колкото е необходимо, за да се получи бистър разтвор. Трябва да се избягва силното разклащане, за да се предотврати разпенването на продукта.

4. Реконституираният разтвор трябва да бъде проверен внимателно, за да е сигурно, че продуктът е в разтворено състояние, и преди употреба трябва визуално да се провери за

   наличие на видими частици. Реконституираният разтвор Cubicin варира по цвят от бледожълт до светлокафяв.

5. Бавно изтеглете реконституирания разтвор (50 mg даптомицин/ml) от флакона, като използвате стерилна игла 21 G или с по-малък диаметър.

6. Обърнете флакона, за да може разтворът да се стече към запушалката. Като използвате нова спринцовка, въведете иглата в обърнатия флакон. Дръжте флакона в обърнато положение и върха на иглата в долната част на разтвора във флакона, докато изтегляте разтвора. Преди да отстраните иглата от флакона, изтеглете буталото назад до края на тялото на спринцовката, за да изтеглите целия разтвор от обърнатия флакон.

7. Заменете иглата с нова игла за интравенозна инжекция.

8. Изгонете въздуха, големите мехурчета и излишния разтвор, за да получите нужната доза.

9. Реконституираният разтвор се прилага като интравенозна инжекция в продължение на

2 минути, както е показано в точка 4.2.

Флаконите с Cubicin са само за еднократна употреба.

От микробиологична гледна точка, продуктът трябва да се използва незабавно след реконституирането (вж. точка 6.3).

Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.