Vipdomet 12.5 mg + 850 mg - Film-coated tablet
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Vipdomet 12.5 mg / 850 mg
Vipdomet е показан при лечението на възрастни пациенти и над 18 години със захарен диабет тип 2:
-
като допълнение към диета и физически упражнения за подобряване на гликемичния контрол при възрастни пациенти, неадекватно контролирани само с максималната поносима за тях доза метформин, или при онези, които вече се лекуват с комбинацията от алоглиптин и метформин.
-
в комбинация с пиоглитазон (т.е. тройна комбинирана терапия) като допълнение към диета и упражнения при възрастни пациенти, неадекватно контролирани с максималните поносими за тях дози метформин и пиоглитазон.
-
в комбинация с инсулин (т.е. тройна комбинирана терапия) като допълнение към диета и упражнения за подобряване на гликемичния контрол при пациенти в случаите, когато само инсулин в стабилна доза и метформин не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
Дозировка
За различните схеми на прилагане Vipdomet се предлага като филмирани таблетки с количества на активното вещество 12,5 mg/850 mg и 12,5 mg/1000 mg.
Възрастни (≥18 години) с нормална бъбречна функция (скорост на гломерулна филтрация (GFR) ≥ 90 ml/мин)
Дозата трябва да бъде индивидуализирана на базата на текущата схема на лечение на пациента.
При пациенти, неадекватно контролирани само с максималната поносима доза метформинов хидрохлорид, препоръчителната доза е една таблетка от 12,5 mg/850 mg или 12,5 mg/1000 mg два пъти дневно, съответстващо на 25 mg алоглиптин плюс 1700 mg или 2000 mg метформинов хидрохлорид дневно, в зависимост от дозата метформинов хидрохлорид, която вече е приемана.
При пациенти, недостатъчно контролирани с двойна терапия с максималната поносима доза метформин и пиоглитазон, дозата на пиоглитазон трябва да бъде поддържана, а Vipdomet се прилага едновременно; дозата на алоглиптин трябва да бъде 12,5 mg два пъти дневно (25 mg обща дневна доза) и се прилага метформинов хидрохлорид в доза, подобна на вече приеманата (850 mg или 1000 mg два пъти дневно).
Необходимо е повишено внимание, когато алоглиптин се използва в комбинация с метформин и тиазолидиндион, тъй като при тази тройна терапия е наблюдаван повишен риск от хипогликемия (вж. точка 4.4). В случай на хипогликемия може да се обмисли по-ниска доза на тиазолидиндиона или на метформин.
При пациенти, които преминават от прием на отделни таблетки алоглиптин и метформин (като двойна терапия или като част от тройна терапия с инсулин), се прилагат общите дневни дози на алоглиптин и метформин, които вече са приемани; дозата на алоглиптин трябва да се раздели наполовина, тъй като ще се приема два пъти дневно, докато дозата на метформин трябва да остане непроменена.
При пациенти, недостатъчно контролирани с двойна комбинирана терапия с инсулин и максималната поносима доза метформин, дозата на Vipdomet следва да осигури алоглиптин в доза 12,5 mg два пъти дневно (25 mg обща дневна доза) и метформин в доза, подобна на вече приеманата.
Може да се обмисли по-ниска доза инсулин с цел намаляване на риска от хипогликемия.
Максимална дневна доза
Максималната препоръчителна дневна доза от 25 mg алоглиптин не трябва да се надвишава.
Специални популации
Старческа възраст (≥65 години)
Не е необходима корекция на дозата въз основа на възрастта. Въпреки това дозирането на алоглиптин трябва да бъде консервативно при пациенти в напреднала възраст поради възможността за намалена бъбречна функция при тази популация.
Бъбречно увреждане
Преди започване на лечение с лекарствени продукти, съдържащи метформин, трябва да се направи оценка на GFR стойностите, а след това – поне веднъж годишно. При пациенти с повишен риск от по-нататъшно прогресиране на бъбречно увреждане и при пациенти в
старческа възраст трябва по-често да се прави оценка на бъбречната функция, например на всеки 3-6 месеца.
За предпочитане е максималната дневна доза метформин да бъде разделена на 2-3 дневни дози. Фактори, които могат да увеличат риска от лактатна ацидоза (вж. точка 4.4), трябва да бъдат преразгледани, преди да се обмисли започването на лечение с метформин при пациенти с
GFR < 60 ml/мин.
Ако не е достъпна дозова форма на Vipdomet в адекватно количество на активното вещество, вместо комбинация с фиксирани дози трябва да се използват отделните монокомпоненти.
| GFR ml/мин | Метформин | алоглиптин* |
| 60-89 | Максималната дневна доза е 3 000 mgМоже да се обмисли понижаване надозата във връзка с намаляването на бъбречната функция. | Без корекция на дозата Максималната дневна доза е 25 mg. |
| 45-59 | Максималната дневна доза е 2 000 mgНачалната доза е най-много половината от максималната доза. | Максималната дневна доза е 12,5 mg |
| 30-44 | Максималната дневна доза е 1 000 mgНачалната доза е най-многополовината от максималната доза. | Максималната дневна доза е 12,5 mg |
| <30 | Метформин е противопоказан | Максималната дневна доза е 6,25 mg |
* Корекцията на дозата алоглиптин се основава на фармакокинетично проучване, където бъбречната функция е оценена с помощта на нивата на креатининов клирънс (CrCl), изчислени по уравнението на Cockcroft-Gault.
Чернодробно увреждане
Vipdomet не трябва да се използва при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точки 4.3, 4.4 и 5.2).
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Vipdomet при деца и юноши на възраст < 18 години все още не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Перорално приложение.
Vipdomet трябва да се приема два пъти дневно поради фармакокинетиката на метформиновата си съставка. Трябва да се приема също така по време на хранене с цел да се намалят гастроинтестиналните нежелани реакции, свързани с метформин. Таблетките трябва да се гълтат цели с вода.
При пропускане на доза тя трябва да се приеме веднага след като пациентът си спомни. Не трябва да се приема двойна доза по същото време. В такъв случай пропуснатата доза не трябва да се приема.
-
Свръхчувствителност към активните вещества или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или анамнеза за сериозни реакции на свръхчувствителност, включително анафилактична реакция, анафилактичен шок и ангиоедем, към който и да е инхибитор на дипептидил пептидаза 4 (dipeptidyl-peptidase-4, DPP-4) (вж. точки 4.4 и 4.8)
-
Всеки тип остра метаболитна ацидоза (като лактатна ацидоза, диабетна кетоацидоза)
-
Диабетна прекома
-
Тежка бъбречна недостатъчност (GFR < 30 ml/мин)
-
Остри заболявания с потенциал да променят бъбречната функция, например:
-
дехидратация
-
тежка инфекция
-
шок
-
-
Остро или хронично заболяване, което може да причини тъканна хипоксия (вж. точка 4.4), например:
-
сърдечна или дихателна недостатъчност
-
скорошен инфаркт на миокарда
-
шок
-
-
Чернодробно увреждане (вж. точка 4.4)
-
Остра алкохолна интоксикация, алкохолизъм (вж. точки 4.4 и 4.5).
Общи
Vipdomet не трябва да се използва при пациенти със захарен диабет тип 1. Vipdomet не е заместител на инсулина за инсулин-зависими пациенти.
Лактатна ацидоза
Лактатната ацидоза, много рядко, но сериозно метаболитно усложнение, най-често настъпва при остро влошаване на бъбречната функция, кардио-респираторно заболяване или сепсис. Натрупването на метформин настъпва при остро влошаване на бъбречната функция и увеличава риска от лактатна ацидоза.
В случай на дехидратация (тежка диария или повръщане, треска или намален прием на течности) трябва временно да се спре приема на Vipdomet и е препоръчително да се установи връзка с медицински специалист.
Приемът на лекарствени продукти, които могат остро да увредят бъбречната функция (като антихипертензивни средства, диуретици и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС)) трябва да се започне с повишено внимание при пациенти, лекувани с метформин. Други рискови фактори за лактатна ацидоза са прекомерен прием на алкохол, чернодробна недостатъчност, недостатъчно контролиран диабет, кетоза, продължително гладуване и всякакви състояния, свързани с хипоксия, както и едновременната употреба на лекарствени продукти, които могат да причинят лактатна ацидоза (вж. точки 4.3 и 4.5).
Пациентите и/или болногледачите трябва да бъдат информирани за риска от лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза се характеризира с ацидозна диспнея, коремна болка, мускулни крампи, астения и хипотермия, последвани от кома. В случай на съмнение за симптоми пациентът трябва да спре приема на Vipdomet и незабавно да потърси лекарска помощ. Диагностичните лабораторни находки са понижено кръвно рН (<7,35), повишени нива на плазмения лактат
(>5 mmol/l) и повишена анионна разлика и съотношение лактат/пируват.
Пациенти с известни или подозирани митохондриални заболявания
При пациенти с установени митохондриални заболявания като синдрома на митохондриална енцефалопатия с лактатна ацидоза и инсултоподобни епизоди (Mitochondrial Encephalopathy with Lactic Acidosis, and Stroke-like episodes, MELAS) и наследствен диабет и глухота по майчина линия (Maternal inherited diabetes and deafness, MIDD), метформин не се препоръчва поради риска от обостряне на лактатната ацидоза и неврологични усложнения, които може да доведат до влошаване на заболяването.
В случай на признаци и симптоми, показателни за MELAS синдром или MIDD, след приема на метформин, лечението с метформин трябва да се спре веднага и да се направи бърза диагностична оценка.
Приложение на йодирани контрастни вещества
Вътресъдовото приложение на йодирани контрастни вещества може да доведе до
контраст-индуцирана нефропатия, водеща до натрупването на метформин и повишен риск от лактатна ацидоза. Vipdomet трябва да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява най-малко до 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна (вж. точки 4.2 и 4.5).
Бъбречна функция
Преди започване на лечението трябва да се направи оценка на стойностите на GFR и редовно след това (вж. точка 4.2). Метформин е противопоказан при пациенти с GFR < 30 ml/мин и трябва да бъде временно спрян при наличие на състояния, които променят бъбречната функция (вж. точка 4.3).
При пациенти в старческа възраст намалената бъбречна функция е честа и асимптомна. Повишено внимание е особено необходимо в случаите, когато бъбречната функция може да бъде нарушена, например при започване на антихипертензивна или диуретична терапия, или когато се започва лечение с нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС).
Операция
Тъй като Vipdomet съдържа метформин трябва да се спре по време на операция под обща, спинална или епидурална анестезия. Лечението може да бъде възобновено не по-рано от 48 часа след операцията или възобновяването на храненето през уста, и при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна.
Чернодробно увреждане
Алоглиптин не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (общ сбор > 9 точки по скалата на Child-Pugh) и поради това употребата му при такива пациенти не се препоръчва (вж. точки 4.2, 4.3 и 5.2).
Употреба с други антихипергликемични лекарствени продукти и хипогликемия
Известно е, че инсулинът причинява хипогликемия. Поради това може да обмисли по-ниска доза на инсулина, за да се намали рискът от хипогликемия, когато този лекарствен продукт се използва в комбинация с Vipdomet (вж. точка 4.2).
Поради повишения риск от хипогликемия в комбинация с пиоглитазон, може да се обмисли по-ниска доза пиоглитазон, за да се намали рискът от хипогликемия, когато този лекарствен продукт се използва в комбинация с Vipdomet (вж. точка 4.2).
Непроучени комбинации
Vipdomet не трябва да се използва в комбинация със сулфанилурейно производно, тъй като безопасността и ефикасността на тази комбинация не са напълно установени.
Промяна в клиничния статус на пациенти с контролиран преди това захарен диабет тип 2
Тъй като Vipdomet съдържа метформин, всеки пациент със захарен диабет тип 2, преди това добре контролиран с Vipdomet, при когото се появят отклонения в лабораторните показатели или се развие клинично проявено заболяване (особено неясно или не добре уточнено
заболяване), трябва незабавно да се изследва за наличие на кетоацидоза или лактатна ацидоза. Изследването трябва да включва серумни електролити и кетони, кръвна захар и – при наличие на показания – рН на кръвта, лактат, пируват и нива на метформин. При поява на ацидоза в каквато и да е форма приемът на Vipdomet трябва се преустанови незабавно и да се предприемат други подходящи корективни мерки.
Реакции на свръхчувствителност
Реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, ангиоедем и ексфолиативни кожни заболявания, включително синдром на Stevens-Johnson и erythema multiforme, са наблюдавани за инхибитори на DPP-4 и са съобщавани спонтанно за алоглиптин в постмаркетинговия период. При клинични проучвания на алоглиптин са съобщавани анафилактични реакции с ниска честота.
Остър панкреатит
Употребата на инхибитори на DPP-4 е свързвана с риск от развитие на остър панкреатит. В сборен анализ на данните от 13 проучвания общата честота на съобщенията за панкреатит при пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин, 12,5 mg алоглиптин, активна контрола или плацебо, е съответно 2, 1, 1 или 0 събития на 1 000 пациентогодини. В проучването за сърдечно-съдови резултати честотата на съобщенията за панкреатит при пациенти, лекувани с алоглиптин или плацебо, са съответно 3 или 2 събития на 1000 пациентогодини. В постмаркетинговия период има спонтанни съобщения за нежелани реакции на остър панкреатит. Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на остър панкреатит: персистираща, много силна коремна болка, която може да ирадиира към гърба. При съмнение за панкреатит приемът на Vipdomet трябва да се преустанови; ако диагнозата остър панкреатит се потвърди, приемът на Vipdomet не трябва да се подновява. Не е известно дали пациенти с анамнеза за панкреатит са с повишен риск за развитие на панкреатит по време на употребата на Vipdomet. Необходимо е повишено внимание при пациенти с анамнеза за панкреатит.
Чернодробни ефекти
Получени са постмаркетингови съобщения за чернодробна дисфункция, включително чернодробна недостатъчност. Причинно-следствена връзка не е установена. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно за възможни чернодробни аномалии. Необходимо е своевременно да се получат резултати от изследвания на чернодробната функция при пациенти със симптоми, предполагащи увреждане на черния дроб. Ако се открие аномалия и не се установи алтернативна етиология, да се обмисли прекратяване на лечението с алоглиптин.
Булозен пемфигоид
Има постмаркетингови съобщения за булозен пемфигоид при пациенти, приемащи инхибитори на DPP-4, включително алоглиптин. Ако има съмнения за булозен пемфигоид, приемът на алоглиптин трябва да се преустанови.
Дефицит на витамин В12
Метформин може да намали серумните нива на витамин B12. Рискът нивата на витамин B12 да станат ниски нараства с увеличаване на дозата на метформин, продължителността на лечението и/или при пациенти с рискови фактори, за които е известно, че водят до дефицит на витамин B12. Ако се подозира дефицит на витамин B12 (като анемия или невропатия), трябва да се проследяват серумните нива на витамин B12. Може да се наложи периодично проследяване на витамин В12 при пациенти с рискови фактори за дефицит на витамин В12. Терапията с метформин трябва да продължи, докато се понася и не е противопоказана, с подходящо коригиращо лечение за дефицит на витамин В12, предписано в съответствие с настоящите клинични указания.
Едновременното приложение на 100 mg алоглиптин веднъж дневно и 1 000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно в продължение на 6 дни при здрави индивиди няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на алоглиптин или метформин.
Конкретни фармакокинетични проучвания за лекарствени взаимодействия не са провеждани с Vipdomet. В тази точка са изложени накратко наблюдаваните взаимодействия с отделните съставки на Vipdomet (алоглиптин/метформин), както са посочени в съответната им Кратка характеристика на продукта.
Взаимодействия с метформин
Не се препоръчва съпътстваща употреба
Алкохол
Алкохолната интоксикация се свързва с повишен риск от лактатна ацидоза, особено в случаи на гладуване, недохранване или чернодробна недостатъчност.
Йодирани контрастни вещества
Vipdomet трябва задължително да се спре преди или по време на процедурата за образна диагностика и не трябва да се възобновява до най-малко 48 часа след това, при условие че бъбречната функция е оценена отново и е установено, че е стабилна (вж. точки 4.2 и 4.4).
Катионни лекарствени продукти
Катионни вещества, които се елиминират чрез тубулна бъбречна секреция (напр. циметидин), могат да взаимодействат с метформин чрез конкуриране за общи транспортни системи в бъбречните тубули. Проучване, проведено при седем здрави доброволци, показва, че циметидин (400 mg два пъти дневно) повишава системната експозиция на метформин (площ под кривата, AUC) с 50% и Cmax с 81%. Поради това трябва да се обмисли стриктно проследяване на гликемичния контрол, коригиране на дозата в рамките на препоръчителната дозировка и промени в лечението на диабета при едновременно приложение на катионни лекарствени продукти, които се елиминират чрез тубулна бъбречна секреция.
Комбинации, изискващи предпазни мерки при употреба
Някои лекарствени продукти могат да се отразят неблагоприятно на бъбречната функция, което може да увеличи риска от лактатна ацидоза, например НСПВС, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа (СОХ) II, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ), ангиотензин II рецепторни антагонисти и диуретици, особено бримкови диуретици. При започването или употребата на такива продукти в комбинация с метформин е необходимо внимателно проследяване на бъбречната функция.
Лекарствени продукти с присъща хипергликемична активност
Глюкокортикоидите (приложени системно или локално), бета-2 aгонистите и диуретиците (вж. също точка 4.4) имат присъща хипергликемична активност. Пациентът трябва да бъде информиран и да се извършва по-често проследяване на кръвната захар, особено в началото на лечението с подобни лекарствени продукти. Ако е необходимо, дозата на Vipdomet трябва да се коригира по време на терапията с другия лекарствен продукт и при нейното преустановяване.
ACE-инхибитори
ACE инхибиторите могат да понижат нивата на кръвната захар. Ако е необходимо, дозата на Vipdomet трябва да се коригира по време на терапията с другия лекарствен продукт и при нейното преустановяване.
Ефекти на други лекарствени продукти върху алоглиптин
Алоглиптин се екскретира основно в непроменен вид в урината и метаболизмът от ензимната система на цитохром (CYP) Р450 е незначителен (вж. точка 5.2). Взаимодействия с CYP инхибитори следователно не се очакват и не са доказани.
Резултати от клинични проучвания за взаимодействия също не показват клинично значими ефекти на гемфиброзил (инхибитор на CYP2C8/9), флуконазол (инхибитор на CYP2C9), кетоконазол (инхибитор на CYP3A4), циклоспорин (инхибитор на p-гликопротеин), воглибоза (алфа-глюкозидазен инхибитор), дигоксин, метформин, циметидин, пиоглитазон или аторвастатин върху фармакокинетиката на алоглиптин.
Ефекти на алоглиптин върху други лекарствени продукти
In vitro проучвания показват, че алоглиптин не инхибира и не индуцира изоформите на CYP 450 в концентрации, постигнати с препоръчителната доза от 25 mg алоглиптин (вж. Точка 5.2). Взаимодействия със субстрати на изоформи на CYP 450 следователно не се очакват и не са доказани. При проучвания in vitro е установено, че алоглиптин не е нито субстрат, нито инхибитор на ключовите транспортери, свързани с разпределението на активното вещество в бъбреците: транспортер на органични аниони -1, транспортер на органични аниони -3 или транспортер на органични катиони -2 (ОСТ2). Освен това клиничните данни не предполагат взаимодействие с инхибитори или субстрати на p-гликопротеин.
При клинични проучвания алоглиптин не показва клинично значим ефект върху фармакокинетиката на кофеин, (R)-варфарин, пиоглитазон, глибурид, толбутамид, (S)-варфарин, декстрометорфан, аторвастатин, мидазолам, перорален контрацептив
(норетиндрон и етинилестрадиол), дигоксин, фексофенадин, метформин или циметидин; като по този начин се предоставят in vivo данни, че тенденцията за предизвикване на взаимодействия със субстрати на CYP1A2, CYP3A4, CYP2D6, CYP2C9, p-гликопротеин и ОСТ2, е слаба.
При здрави индивиди алоглиптин няма ефект върху протромбиновото време или международното нормализирано съотношение (INR) при съпътстващо приложение с варфарин.
Комбинация на алоглиптин с други антидиабетни лекарствени продукти
Резултатите от проучвания с метформин, пиоглитазон (тиазолидиндион), воглибоза (алфа-глюкозидазен инхибитор) и глибурид (сулфанилурейно производно) не показват клинично значими фармакокинетични взаимодействия.
Бременност
Липсват данни от употребата на Vipdomet при бременни жени. Проучванията при бременни плъхове на комбинирано лечение с алоглиптин плюс метформин показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3) при експозиция 5-20 пъти по-висока (съответно за метформин и алоглиптин) от експозицията при хора при препоръчителната доза.
Vipdomet не трябва да се прилага по време на бременност.
Риск, свързан с алоглиптин
Липсват данни от употребата на алоглиптин при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3).
Риск, свързан с метформин
Ограничени данни от употребата на метформин при бременни жени не показват повишен риск от вродени аномалии. Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни ефекти, свързани с репродуктивна токсичност, при клинично значими дози (вж. Точка 5.3).
Кърмене
Не са провеждани проучвания при плъхове с лактация с комбинираните активни вещества на Vipdomet. При проучвания, проведени с отделните активни вещества, както алоглиптин, така и метформин се екскретират в млякото на лактиращи плъхове. Не е известно дали алоглиптин се екскретира в кърмата. Малки количества метформин се екскретират в кърмата. Не може да се изключи риск за кърмачетo.
Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови терапията с Vipdomet, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с Vipdomet за жената.
Фертилитет
Ефектът на Vipdomet върху фертилитета при хора не е проучен. Не са наблюдавани нежелани ефекти върху фертилитета в проучванията при животни, проведени с алоглиптин или с метформин (вж. Точка 5.3).
Vipdomet не повлиява или повлиява пренебрежимо способността за шофиране и работа с машини. Въпреки това, пациентите трябва да бъдат предупредени за риска от хипогликемия, особено, когато се използва в комбинация с инсулин или пиоглитазон.
Резюме на профила на безопасност
Остър панкреатит е сериозна нежелана реакция и се дължи на алоглиптиновия компонент на Vipdomet (вж. Точка 4.4). Реакциите на свръхчувствителност, включително синдром на Stevens-Johnson, анафилактични реакции и ангиоедем, са сериозни и се дължат на алоглиптиновия компонент на Vipdomet (вж. Точка 4.4). Лактатната ацидоза е сериозна нежелана реакция, която може да се развие много рядко (<1/10 000) и се дължи на метформиновия компонент на Vipdomet (вж. Точка 4.4). Други реакции като инфекции на горните дихателни пътища, назофарингит, главоболие, гастроентерит, коремна болка, диария, повръщане, гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест, сърбеж, обрив, хипогликемия могат да се развият често (≥1/100 до <1/10) (вж. Точка 4.4), които се дължат на Vipdomet.
Клиничните проучвания, проведени в подкрепа на ефикасността и безопасността на Vipdomet, включват едновременното приложение на алоглиптин и метформин като отделни таблетки.
Резултатите от проучвания за биоеквивалентност обаче показват, че филмираните таблетки Vipdomet са биоеквивалентни на съответстващите дози алоглиптин и метформин, прилагани едновременно като отделни таблетки.
Предоставената информация се основава на общо 7150 пациенти със захарен диабет тип 2, включително 4 201 пациенти, лекувани с алоглиптин и метформин, които участват в 7 фаза 3 двойнослепи, плацебо- или активно контролирани клинични проучвания. Тези проучвания оценяват ефектите на едновременното приложение на алоглиптин и метформин върху
гликемичния контрол и тяхната безопасност като начална комбинирана терапия, като двойна терапия при пациенти, лекувани първоначално само с метформин, и като допълваща терапия към тиазолидиндион или инсулин.
Табличен списък на нежелани реакции
Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и честота. Честотите са определени по следния начин: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до <1/10); нечести (≥1/1000 до
<1/100); редки (≥1/10 000 до <1/1 000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка).
Таблица 1: Нежелани реакции
| Системо-органни класове Нежелана реакция | Честота на нежеланите реакции | ||
| Алоглиптин | Метформин | Випдомет | |
| Инфекции и инфестации | |||
| инфекции на горните дихателни пътища | чести | чести | |
| назофарингит | чести | чести | |
| Нарушения на имунната система | |||
| свръхчувствителност* | с неизвестна честота | ||
| Нарушения на метаболизма и храненето | |||
| лактатна ацидоза* | много редки | ||
| Намаляване/дефицит на витамин B12* | чести | ||
| хипогликемия* | чести | чести | |
| Нарушения на нервната система | |||
| главоболие | чести | чести | |
| метален вкус | чести | ||
| Стомашно-чревни нарушения | |||
| гастроентерит | чести | ||
| коремна болка* | чести | много чести | чести |
| диария* | чести | много чести | чести |
| повръщане* | много чести | чести | |
| гастрит | чести | ||
| гастроезофагеална рефлуксна болест | чести | чести | |
| загуба на апетит | много чести | ||
| гадене | много чести | ||
| остър панкреатит* | с неизвестна честота | ||
| Хепатобилиарни нарушения | |||
| xепатит | много редки | ||
| oтклонения в показателите на чернодробните функционални тестове* | много редки | ||
| чернодробна дисфункция, включителночернодробна недостатъчност* | с неизвестначестота | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | |||
| сърбеж | чести | много редки | чести |
| обрив | чести | чести | |
| еритема | много редки | ||
| ексфолиативни кожни заболявания, включително синдром наStevens-Johnson* | с неизвестна честота | ||
| еритема мултиформe* | с неизвестна честота | ||
| ангиоедем* | с неизвестначестота | ||
| Системо-органни класове Нежелана реакция | Честота на нежеланите реакции | ||
| Алоглиптин | Метформин | Випдомет | |
| уртикария | с неизвестна честота | много редки | |
| булозен пемфигоид* | с неизвестначестота | ||
| Нарушения на бъбреците и пикочните пътища | |||
| интерстициален нефрит | с неизвестначестота | ||
| *вж. точка 4.4 за допълнителна информация | |||
Описание на избрани нежелани реакции
Лактатна ацидоза: 0,03 случая/1000 пациентогодини (вж. точка 4.4).
Стомашно-чревни нарушения се появяват най-често при започване на лечението и изчезват спонтанно в повечето случаи. Тези нарушения може да се предотвратят чрез прием на метформин 2 пъти дневно по време на хранене или след нахранване.
Съобщава се за отделни случаи на хепатит или абнормни стойности на чернодробните функционални изследвания, които отзвучават след преустановяване на лечението с метформин.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Липсват данни по отношение на предозирането на Vipdomet. Алоглиптин
Най-високите дози алоглиптин, прилагани в клинични проучвания, са единични дози от 800 mg при здрави индивиди и дози от 400 mg веднъж дневно в продължение на 14 дни при пациенти със захарен диабет тип 2 (еквивалентни съответно на 32 пъти и 16 пъти повече от препоръчителната обща дневна доза от 25 mg алоглиптин).
Метформин
Значително предозиране на метформин или съпътстващи рискове могат да доведат до лактатна ацидоза. Лактатната ацидоза представлява спешен медицински проблем и трябва да се лекува в болница.
Лечение
В случай на предозиране трябва да се прилагат подходящи поддържащи мерки, както се налага от клиничния статус на пациента.
Минимални количества алоглиптин се отстраняват чрез хемодиализа (приблизително 7% от веществото се отстранява по време на 3-часова сесия за хемодиализа). Следователно
хемодиализата е от малка клинична полза за отстраняване на алоглиптин при предозиране. Не е известно дали алоглиптин се отстранява чрез перитонеална диализа.
Най-ефикасният метод за отстраняване на лактат и метформин е хемодиализата.
Фармакологични свойства - Vipdomet 12.5 mg / 850 mg
Фармакотерапевтична група: лекарства за лечение на диабет; перорални лекарства, понижаващи нивото на глюкозата в кръвта в комбинации.
ATC код: A10BD13.
Механизъм на действие и фармакодинамични ефекти
Vipdomet комбинира две антихипергликемични лекарствени продукти с допълващи се и различни механизми на действие за подобряване на гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет тип 2: алоглиптин, инхибитор на дипептидил пептидаза 4 (DPP-4), и метформин от класа бигванидини.
Алоглиптин
Алоглиптин е мощен и високоселективен инхибитор на DPP-4, над 10 000 пъти по-селективен за DPP-4 от другите свързани ензими, включително DPP-8 и DPP-9. DPP-4 е основният ензим, участващ в бързото разграждане на инкретин-хормоните, глюкагон-подобния пептид-1 (GLP-1) и GIP (глюкозозависим инсулинотропен полипептид), които се освобождават от червата и нивата им се увеличават в отговор на хранене. GLP-1 и GIP повишават биосинтеза и секрецията на инсулин от бета-клетките на панкреаса, а GLP-1 освен това потиска секрецията на глюкагон и производството на глюкоза в черния дроб. Алоглиптин следователно подобрява гликемичния контрол чрез глюкозозависим механизъм, с което се засилва освобождаването на инсулин, а нивата на глюкагон се потискат, когато нивата на глюкозата са високи.
Метформин
Mетформин е бигванидин с антихипергликемични ефекти, който понижава както базалната, така и постпрандиалната плазмена глюкоза. Той не стимулира инсулиновата секреция, поради което не причинява хипогликемия.
Mетформин може да действа по 3 механизма:
-
чрез намаляване на производството на глюкоза в черния дроб, като инхибира глюконеогенезата и гликогенолизата
-
чрез умерено повишаване на чувствителността към инсулин на мускулите, което подобрява периферното поемане и усвояване на глюкозата
-
чрез забавяне на чревната абсорбция на глюкозата.
Mетформин стимулира интрацелуларния синтез на гликоген, като действа върху
гликоген синтазата. Той също така повишава транспортния капацитет на определени видове мембранни транспортери на глюкозата (GLUT-1 и GLUT-4).
При хората, независимо от действието си върху гликемията, метформин има благоприятни ефекти върху липидния метаболизъм. Това е доказано при терапевтични дози в контролирани, средносрочни или дългосрочни клинични проучвания; метформин намалява нивата на общия холестерол, LDL холестерола и триглицеридите.
Клинична ефикасност
Клиничните проучвания, проведени в подкрепа на ефикасността на Vipdomet, включват съпътстващо приложение на алоглиптин и метформин като отделни таблетки. Резултатите от проучвания за биоеквивалентност обаче показват, че филмираните таблетки Vipdomet са биоеквивалентни на съответстващите дози алоглиптин и метформин, прилагани едновременно като отделни таблетки.
Съпътстващото приложение на алоглиптин и метформин е проучено като двойна терапия при пациенти, които първоначално са лекувани само с метформин, и като допълваща терапия към тиазолидиндион или инсулин.
Прилагането на 25 mg алоглиптин при пациенти със захарен диабет тип 2 дава пиково инхибиране на DPP-4 в рамките на 1-2 часа, което надвишава 93% както след еднократна доза от 25 mg, така и след прием веднъж дневно в продължение на 14 дни. Инхибирането на DPP-4 остава над 81% на 24-я час след 14-дневен прием. Когато 4-часовите постпрандиални концентрации на глюкозата се усреднят за закуската, обяда и вечерята, 14-дневното лечение с 25 mg алоглиптин дава средно плацебо-коригирано намаление от -35,2 mg/dl в сравнение с изходното ниво.
Както самостоятелно, така и в комбинация с 30 mg пиоглитазон дозата от 25 mg алоглиптин значимо понижава постпрандиалната глюкоза и постпрандиалния глюкагон, като същевременно значимо повишава постпрандиалните нива на активния GLP-1 в седмица 16, в сравнение с плацебо (р < 0,05). Освен това 25 mg алоглиптин самостоятелно и в комбинация с 30 mg пиоглитазон води до статистически значимо (р < 0,001) понижаване на общите триглицериди в седмица 16, измерено чрез постпрандиалната нарастваща промяна на AUC(0-8) спрямо изходното ниво, в сравнение с плацебо.
Общо 7 151 пациенти със захарен диабет тип 2, включително 4202 пациенти, лекувани с алоглиптин и метформин, участват в 7 фаза 3 двойнослепи, плацебо- или активно контролирани клинични проучвания, проведени с цел оценка на ефектите на едновременното приложение на алоглиптин и метформин върху гликемичния контрол и тяхната безопасност. В тези проучвания 696 от лекуваните с алоглиптин/метформин пациенти са на възраст ≥65 години.
Като цяло лечението с препоръчителната обща дневна доза от 25 mg алоглиптин в комбинация с метформин подобрява гликемичния контрол. Това е определено от клинично значимо и статистически значимо понижаване на гликирания хемоглобин (HbA1c) и плазмената глюкоза на гладно, в сравнение с контролата от изходното ниво до крайната точка на проучването.
Понижаването на HbA1c е подобно в различните подгрупи, включително за бъбречно увреждане, възраст, пол и индекс на телесна маса, а междурасовите различия (напр. между хора от бялата раса и представители на други раси) са малки. Клинично значимо понижаване на HbA1c в сравнение с контролите също са наблюдавани независимо от изходното фоновото лечение. По-висока изходна стойност на HbA1c е свързана с по-голямо понижаване на HbA1c. По принцип ефектите на алоглиптин върху телесното тегло и липидите са били неутрални.
Алоглиптин като допълваща терапия към метформин
Добавянето на 25 mg алоглиптин веднъж дневно към терапия с метформинов хидрохлорид (средна доза = 1847 mg) води до статистически значими подобрения спрямо изходните нива на HbA1c и плазмената глюкоза на гладно в седмица 26, в сравнение с добавянето на плацебо (Таблица 2). Значимо по-голям брой пациенти, получаващи 25 mg алоглиптин (44,4%), в сравнение с получаващите плацебо (18,3%), постигат таргетни нива на HbA1c ≤ 7,0% в седмица 26 (р < 0,001).
Добавянето на 25 mg алоглиптин веднъж дневно към терапия с метформинов хидрохлорид (средна доза = 1 835 mg) води до подобрения спрямо изходното ниво на HbA1c на седмица 52 и седмица 104. В седмица 52 намалението на HbA1c с 25 mg алоглиптин плюс метформин
(-0,76%, Таблица 3) е подобно на полученото с глипизид (средна доза = 5,2 mg) плюс терапия с метформинов хидрохлорид (средна доза = 1 824 mg, -0,73%). На седмица 104 намалението на HbA1c с 25 mg алоглиптин плюс метформин (-0,72%, Таблица 3) е по-голямо от полученото с глипизид плюс метформин (-0,59%). Средната промяна спрямо изходното ниво на плазмената глюкоза на гладно на седмица 52 за 25 mg алоглиптин и метформин е значимо по-голяма от тази за глипизид и метформин (р < 0,001). До седмица 104 средната промяна спрямо изходното ниво на плазмената глюкоза на гладно за 25 mg алоглиптин и метформин е -3,2 mg/dl в сравнение с 5,4 mg/dl за глипизид и метформин. Повече пациенти, получаващи 25 mg алоглиптин и метформин (48,5%) постигат целеви нива на HbA1c ≤ 7,0% в сравнение с получаващите глипизид и метформин (42,8%) (p = 0,004).
Съпътстващото приложение на 12,5 mg алоглиптин и 1000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно води до статистически значими подобрения спрямо изходните нива на HbA1c и плазмената глюкоза на гладно в седмица 26, в сравнение със самостоятелното приложение на 12,5 mg алоглиптин два пъти дневно или на 1 000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно. Значимо по-голям брой пациенти, получаващи 12,5 mg алоглиптин и 1 000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно (59,5%), в сравнение с получаващите само 12,5 mg алоглиптин два пъти дневно (20,2%, p < 0,001) или 1 000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно (34,3%, p < 0,001), постигат целеви нива на HbA1c < 7,0% в седмица 26.
Алоглиптин като допълваща терапията към метформин плюс тиазолидиндион
Добавянето на 25 mg алоглиптин веднъж дневно към терапия с пиоглитазон (средна доза = 35,0 mg, със или без метформин или сулфанилурейно производно) води до статистически значими подобрения спрямо изходните нива на HbA1c и плазмената глюкоза на гладно в седмица 26, в сравнение с добавянето на плацебо (Таблица 2). Клинично значимо понижаване на HbA1c в сравнение с плацебо също е наблюдавано за 25 mg алоглиптин, независимо от това дали пациентите са получавали съпътстващо терапия с метформин или сулфанилурейно производно. Значимо по-голям брой пациенти, получаващи 25 mg алоглиптин (49,2%), в сравнение с получаващите плацебо (34,0%), постигат целеви нива на HbA1c ≤ 7,0% в
седмица 26 (р = 0,004).
Добавянето на 25 mg алоглиптин веднъж дневно към терапия с 30 mg пиоглитазон в комбинация с метформинов хидрохлорид (средна доза = 1867,9 mg) води до подобрения спрямо изходното ниво на HbA1c в седмица 52, които са както с не по-малка ефективност, така и със статистическо превъзходство спрямо подобренията при терапия с 45 mg пиоглитазон в комбинация с метформинов хидрохлорид (средна доза = 1847,6 mg, Таблица 3). Значимото понижаване на HbA1c, наблюдавано при 25 mg алоглиптин плюс 30 mg пиоглитазон и метформин, е трайно през целия 52-седмичен период на лечение, в сравнение с 45 mg пиоглитазон и метформин (р < 0,001 във всички времеви точки). Освен това средната промяна спрямо изходното ниво на плазмената глюкоза на гладно в седмица 52 за 25 mg алоглиптин плюс 30 mg пиоглитазон и метформин е значимо по-голяма от тази за 45 mg пиоглитазон и метформин (р < 0,001). Значимо по-голям брой пациенти, получаващи 25 mg алоглиптин плюс 30 mg пиоглитазон и метформин (33,2%), в сравнение с получаващите 45 mg пиоглитазон и метформин (21,3%), постигат целеви нива на HbA1c ≤ 7,0% в седмица 52 (р < 0,001).
Алоглиптин като допълваща терапията към метформин плюс инсулин
Добавянето на 25 mg алоглиптин веднъж дневно към терапия с инсулин (средна доза = 56,5 IU, със или без метформин) води до статистически значими подобрения спрямо изходните нива на HbA1c и плазмената глюкоза на гладно в седмица 26, в сравнение с добавянето на плацебо (Таблица 2). Клинично значими намаления на HbA1c в сравнение с плацебо също са наблюдавани за 25 mg алоглиптин, независимо от това дали пациентите са получавали едновременно терапия с метформин. Повече пациенти, получаващи 25 mg алоглиптин (7,8%), в сравнение с получаващите плацебо (0,8%), постигат целеви нива на HbA1c ≤7,0% в седмица 26.
| Таблица 2: Промяна в HbA1c (%) спрямо изходното ниво с алоглиптин 25 mg в седмица 26по плацебо- или активно контролирано проучване (FAS, LOCF) | |||
| Проучване | Средно изходно ниво на HbA1c (%) (SD) | Средна промяна спрямоизходното нивона HbA1c (%)† (SE) | Коригирана спрямо плацебо промяна спрямо изходното ниво на HbA1c(%)† (2-странен 95% CI) |
| Плацебо-контролирани проучвания на комбинирана терапия с добавено лекарство | |||
| Алоглиптин 25 mg веднъж дневно с метформин(n = 203) | 7,93(0,799) | -0,59(0,054) | -0,48*(-0,67, -0,30) |
| Алоглиптин 25 mg веднъж дневно със сулфанилурейно производно(n = 197) | 8,09(0,898) | -0,52(0,058) | -0,53*(-0,73, -0,33) |
| Алоглиптин 25 mg веднъж дневно с тиазолидиндион± метформин или сулфанилурейно производно(n = 195) | 8,01(0,837) | -0,80(0,056) | -0,61*(-0,80, -0,41) |
| Алоглиптин 25 mg веднъж дневно с инсулин ± метформин(n = 126) | 9,27(1,127) | -0,71(0,078) | -0,59*(-0,80, -0,37) |
| FAS = пълен набор от анализиLOCF = последно проведено екстраполирано наблюдение†Средни стойности на най-малките квадрати, коригирани за предшестващия статус на антихипергликемичната терапия и изходните стойности*p < 0,001 в сравнение с плацебо или плацебо+комбинирано лечение | |||
| Таблица 3: Промяна в HbA1c (%) спрямо изходното ниво с алоглиптин 25 mg по активно контролирано проучване (PPS, LOCF) | |||
| Проучване | Средно изходно ниво на HbA1c (%) (SD) | Средна промяна спрямо изходното ниво на HbA1c (%)† (SE) | Коригирана спрямо лечението промяна спрямо изходнотониво на HbA1c (%)† (1-странен CI) |
| Проучвания на комбинирана терапия с добавено лекарство | |||
| Алоглиптин 25 mg | |||
| веднъж дневно с | |||
| метформин спрямо | |||
| сулфанилурейно | |||
| производно + | |||
| метформин | |||
| Промяна в | 7,61 | -0,76 | -0,03 |
| седмица 52 | (0,526) | (0,027) | (-безкрайност, 0,059) |
| (n = 382) | |||
| Промяна в | 7,61 | -0,72 | -0,13* |
| седмица 104 | (0,526) | (0,037) | (-безкрайност, -0,006) |
| (n = 382) | |||
| Алоглиптин 25 mg | |||
| веднъж дневно с | |||
| тиазолидиндион + | |||
| метформин спрямо | |||
| титриран | |||
| тиазолидиндион + | |||
| метформин | |||
| Промяна в | 8,25 | -0,89 | -0,47* |
| седмица 26 | (0,820) | (0,042) | (-безкрайност, -0,35) |
| (n = 303) | |||
| Промяна в | 8,25 | -0,70 | -0,42* |
| седмица 52 | (0,820) | (0,048) | (-безкрайност, 0,28) |
| n = (303) | |||
| PPS = набор по протоколLOCF = последно проведено екстраполирано наблюдение*Статистически демонстрирани не по-малка ефикасност и превъзходство†Средни стойности на най-малките квадрати, коригирани за предшестващия статус на антихипергликемичната терапия и изходните стойности | |||
Старческа възраст (≥65 години)
Ефикасността и безопасността на препоръчителните дози алоглиптин и метформин в подгрупа от пациенти със захарен диабет тип 2 и възраст ≥65 години са прегледани и е установено, че съответстват на профила, получен при пациенти на възраст <65 години.
Клинична безопасност
Безопасност по отношение на сърдечно-съдовата система
В сборен анализ на данните от 13 проучвания общите честоти на сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт са били сравними при пациенти на лечение с 25 mg алоглиптин, активна контрола или плацебо.
Освен това е проведено проспективно рандомизирано проучване по отношение безопасност за сърдечно-съдови резултати при 5 380 пациенти с висок фонов сърдечно-съдов риск, за да се изследва ефекта от алоглиптин спрямо плацебо (когато се прибави към стандартно лечение) върху големи нежелани сърдечно-съдови събития (major adverse cardiovascular events, MACE), включително времето до първо настъпване на събитие в съставната крайна точка от
сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда и нефатален инсулт при пациенти със скорошно (15 до 90 дни) остро коронарно събитие. На изходно ниво пациентите са били на средна възраст 61 години, средна давност на диабета 9,2 години и средна стойност на HbA1c 8,0%.
Проучването демонстрира, че алоглиптин не повишава риска от настъпване на MACE спрямо плацебо [Коефициент на риск: 0,96; 1-странен 99% доверителен интервал: 0-1,16]. В групата на алоглиптин при 11,3% от пациентите е възникнало MACE спрямо 11,8% от пациентите в групата на пласебо.
| Таблица 4. MACE, съобщени в проучването за сърдечно-съдови резултати | ||
| Брой пациенти (%) | ||
| Алоглипти н25 mg | Плацебо | |
| N = 2 701 | N = 2 679 | |
| Основна съставна крайна точка [Първо събитие на СС смърт,нефатален МИ и нефатален инсулт] | 305 (11,3) | 316 (11,8) |
| Сърдечно-съдова смърт* | 89 (3,3) | 111 (4,1) |
| Нефатален инфаркт на миокарда | 187 (6,9) | 173 (6,5) |
| Нефатален инсулт | 29 (1,1) | 32 (1,2) |
| *Общо има 153 участници (5,7%) в групата с алоглиптин и 173 участници (6,5%) в групата с плацебо, които са починали (смъртност по всякакви причини). | ||
Има 703 пациенти, при които е настъпило събитие в рамките на вторичната съставна точка MACE (първо събитие на сърдечно-съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, нефатален инсулт и реваскуларизация по спешност поради нестабилна стенокардия). В групата с алоглиптин при 12,7% (344 участници) е настъпило събитие в рамките на вторичната съставна точка MACE, спрямо 13,4% (359 участници) в групата с плацебо [Коефициент на риск = 0,95; 1-странен 99% доверителен интервал: 0-1,14].
Хипогликемия
В обобщен анализ на данните от 12 проучвания общата честота на епизодите на хипогликемия е по-ниска при пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин, отколкото при пациенти, лекувани с 12,5 mg алоглиптин, активна контрола или плацебо (съответно 3,6%, 4,6%, 12,9% и 6,2%).
По-голямата част от тези епизоди са леки до умерени по интензитет. Общата честота на епизодите на тежка хипогликемия е сравнима при пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин или 12,5 mg алоглиптин, и е по-ниска от честотата при пациенти, лекувани с активен контрол или плацебо (съответно 0,1%, 0,1%, 0,4% и 0,4%). В проспективното рандомизирано контролирано проучване по отношение на сърдечно-съдови резултати съобщените от изследователите събития на хипогликемия са подобни при пациенти, получаващи плацебо (6,5%) и пациенти, получаващи алоглиптин (6,7%) в допълнение към стандартното лечение.
В клинично проучване на алоглиптин като монотерапия честотата на хипогликемията е подобна на тази при плацебо и по-ниска в сравнение с плацебо в друго проучване – като добавено лекарство към сулфанилурейно производно.
По-високи стойности за хипогликемия са наблюдавани при тройна терапия с тиазолидиндион и метформин и в комбинация с инсулин, както е наблюдавано при други инхибитори на DPP-4.
Пациенти (≥65 години) със захарен диабет тип 2 се считат за по-податливи на епизоди на хипогликемия, отколкото пациенти на възраст <65 години. В обобщен анализ на данните от 12 проучвания общата честота на епизодите на хипогликемия при пациенти на възраст
≥65 години, лекувани с 25 mgалоглиптин (3,8%), е подобна на тази при пациенти на възраст
<65 години (3,6%). Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Vipdomet във всички подгрупи на педиатричната популация при лечението на захарен диабет тип 2 (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Резултатите от проучвания за биоеквивалентност показват, че филмираните таблетки Vipdomet са биоеквивалентни на съответстващите дози алоглиптин и метформин, прилагани едновременно като отделни таблетки.
Едновременното приложение на 100 mg алоглиптин веднъж дневно и 1 000 mg метформинов хидрохлорид два пъти дневно в продължение на 6 дни при здрави индивиди няма клинично значими ефекти върху фармакокинетиката на алоглиптин или метформин.
Приложението на Vipdomet с храна не води до промяна в общата експозиция (AUC) на алоглиптин или метформин. Пиковите плазмени концентрации на алоглиптин и метформин обаче намаляват съответно с 13% и 28%, когато Vipdomet е прилаган с храна. Няма промяна във времето за достигане на пикова плазмена концентрация (Tmax) на алоглиптин, но Tmax на метформин закъснява с 1,5 часа. Тези промени вероятно нямат клинично значение (вж.
по-долу).
Vipdomet трябва да се приема два пъти дневно поради фармакокинетиката на метформиновата си съставка. Трябва да се приема също така по време на хранене с цел да се намалят гастроинтестиналните нежелани реакции, свързани с метформин (вж. Точка 4.2).
Фармакокинетиката на Vipdomet при деца и юноши на възраст < 18 години все още не е установена. Липсват данни (вж. Точка 4.2).
В тази точка са изложени накратко фармакокинетичните свойства на отделните съставки на Vipdomet (алоглиптин/метформин), както са посочени в съответната им Кратка характеристика на продукта.
Алоглиптин
Доказано е, че фармакокинетиката на алоглиптин е сходна при здрави индивиди и при пациенти със захарен диабет тип 2.
Абсорбция
Абсолютната бионаличност на алоглиптин е приблизително 100%.
Приложението заедно с храна с високо съдържание на мазнини не води до промяна в общата и пиковата експозиция на алоглиптин. Алоглиптин следователно може да се прилага със или без храна.
След прилагане на единични перорални дози до 800 mg при здрави индивиди алоглиптин се абсорбира бързо с пикови плазмени концентрации, настъпващи 1 до 2 часа (медианно Tmax) след приема.
Не е наблюдавано клинично значимо кумулиране след многократен прием както при здрави индивиди, така и при пациенти със захарен диабет тип 2.
Общата и пиковата експозиция на алоглиптин се повишават пропорционално при еднократни дози от 6,25 mg до 100 mg алоглиптин (покриващи диапазона на терапевтичната доза).
Коефициентът на вариация между различните индивиди е малък за AUC на алоглиптин (17%).
Разпределение
След еднократна интравенозна доза от 12,5 mg алоглиптин при здрави индивиди обемът на разпределение през терминалната фаза е 417 l, което показва, че активното вещество е добре разпределено в тъканите.
Алоглиптин е 20-30% свързан с плазмените протеини.
Биотрансформация
Алоглиптин не претърпява екстензивен метаболизъм – 60-70% от дозата се екскретира като непроменено активно вещество в урината.
Два второстепенни метаболита са открити след прилагане на перорална доза [14C] алоглиптин – N-деметилиран алоглиптин, M-I (<1% от изходното съединение) и N-ацетилиран алоглиптин, M-II (<6% от изходното съединение). M-I е активен метаболит и е високоселективен инхибитор на DPP-4, подобно на алоглиптин; M-II не показва каквато и да е инхибиторна активност спрямо DPP-4 или други DPP-свързани ензими. In vitro данни показват, че CYP2D6 и CYP3A4 допринасят за ограниченото метаболизиране на алоглиптин.
In vitro проучвания показват, че алоглиптин не индуцира CYP1A2, CYP2B6 и CYP2C9 и не инхибира CYP1A2, CYP2B6, CYP2C8, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6 или CYP3A4 при
концентрации, постигнати с препоръчителната обща дневна доза от 25 mg алоглиптин. Проучвания in vitro са доказали, че алоглиптин е слаб индуктор на CYP3A4, но няма данни, които показват, че алоглиптин индуцира CYP3A4 в проучвания in vivo.
В проучвания in vitro алоглиптин не е бил инхибитор на следните бъбречни транспортери: OAT1, OAT3 и OCT2.
Алоглиптин съществува предимно под формата на своя (R)-енантиомер (> 99%) и претърпява слабо или никакво хирално превръщане in vivo в (S)-енантиомера. (S)-енантиомерът е неоткриваем при терапевтични дози.
Елиминиране
Алоглиптин се елиминира със среден терминален полуживот (T1/2) приблизително 21 часа.
След приложение на перорална доза [14C] алоглиптин 76% от общата радиоактивност се елиминира в урината, а 13% се открива в изпражненията.
Средният бъбречен клирънс на алоглиптин (170 ml/min) е по-голям от средната приблизителна скорост на гломерулна филтрация (около 120 ml/min), което предполага активна бъбречна екскреция в някаква степен.
Зависимост от времето
Общата експозиция (AUC(0-inf)) на алоглиптин след приложение на единична доза е подобна на експозицията по време на един интервал на прилагане (AUC(0-24)) след 6 дни на прием веднъж дневно. Това показва липса на зависимост от времето в кинетиката на алоглиптин след многократно прилагане.
Специални популации
Бъбречно увреждане
Единична доза от 50 mg алоглиптин е прилагана на четири групи пациенти с различни степени на бъбречно увреждане (CrCl по формулата на Cockcroft-Gault): лека (CrCl = > 50 до
≤ 80 ml/min), умерена (CrCl = ≥ 30 до ≤ 50 ml/min), тежка (CrCl = < 30 ml/min) и терминална бъбречна недостатъчност на хемодиализа.
Приблизително 1,7-кратно увеличение на AUC за алоглиптин е наблюдавано при пациенти с леко бъбречно увреждане. Въпреки това, тъй като разпределението на стойностите на AUC за алоглиптин при тези пациенти е в същия диапазон както при участниците от контролната група, не е необходима корекция на дозата на алоглиптин за пациенти с леко бъбречно увреждане (вж. точка 4.2).
При пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане, или с терминална бъбречна недостатъчност на хемодиализа е наблюдавано съответно приблизително 2- и 4-кратно повишаване на системната експозиция на алоглиптин. (Пациенти с терминална бъбречна недостатъчност се подлагат на хемодиализа веднага след приема на алоглиптин. На базата на средните концентрации в диализата е установено, че около 7% от активното вещество се отстранява по време на 3-часова сесия за хемодиализа). Следователно, за да се поддържа системна експозиция на алоглиптин, сходна с наблюдаваната при пациенти с нормална бъбречна функция, по-ниски дози алоглиптин трябва да се използват при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане, или с терминална бъбречна недостатъчност, изискваща диализа (вж. по-горе и точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Общата експозиция на алоглиптин е приблизително 10% по-ниска, а пиковата експозиция е приблизително 8% по-ниска при пациенти с умерено чернодробно увреждане в сравнение с индивиди от контролната група. Величината на това намаляване не се счита за клинично значима. Следователно не е необходима корекция на дозата на алоглиптин при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане (общ сбор от 5 до 9 точки по скалата на Child-Pugh).
Алоглиптин не е проучван при пациенти с тежко чернодробно увреждане (общ сбор > 9 точки по скалата на Child-Pugh).
Възраст, пол, раса, телесно тегло
Възрастта (65-81 години), полът, расата (бели, чернокожи и азиатци) и телесното тегло нямат никакъв клинично значим ефект върху фармакокинетиката на алоглиптин. Не е необходима корекция на дозата (вж. точка 4.2).
Педиатрична популация
Фармакокинетиката на алоглиптин при деца и юноши на възраст < 18 години не е установена. Липсват данни (вж. точка 4.2 и по-горе).
Метформин
Абсорбция
След перорален прием на метформин максималната плазмена концентрация (Cmax) се достига след приблизително 2,5 часа(Tmax). Абсолютната бионаличност на таблетка от 500 mg или 850 mg метформинов хидрохлорид е 50-60% при здрави индивиди. След перорален прием неабсорбираната фракция, установена в изпражненията, е 20-30%.
След перорално приложение абсорбцията на метформин е непълна и зависи от насищането. Предполага се, че фармакокинетиката на абсорбцията на метформин е нелинейна.
При препоръчителните дози и схеми на прилагане на метформин стационарни плазмени концентрации се постигат за 24-48 часа и обикновено са под 1 микрограм/ml. При контролирани клинични проучвания максималните плазмени нива на метформин (Cmax) не прeвишават 4 микрограма/ml, дори при максимални дози.
Храната леко забавя и намалява степента на абсорбцията на метформин. След перорално приложение на таблетка с 850 mg метформинов хидрохлорид са наблюдавани 40% по-ниски пикови плазмени концентрации, 25% намаление на AUC и 35-минутно удължаване на времето до пикова плазмена концентрация (Tmax). Клиничното значение на тези находки не е известно.
Разпределение
Свързването с плазмените протеини е незначително. Meтформин се разпределя в еритроцитите. Кръвната пикова концентрация е по-ниска от плазмената пикова концентрация и се появява приблизително по същото време. Червените кръвни клетки най-вероятно представляват вторичен компартимент на разпределение. Средният обем на разпределение (Vd) е в границите на 63-276 l.
Биотрансформация
Meтформин се екскретира непроменен в урината. Няма установени метаболити при хора.
Елиминиране
Бъбречният клирънс на мeтформин е > 400 ml/min, което показва, че мeтформин се елиминира чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция. След перорална доза наблюдаваният терминален елиминационен полуживот е приблизително 6,5 часа.
Когато бъбречната функция е нарушена, бъбречният клирънс е намален пропорционално на този на креатинина и така елиминационният полуживот се удължава, което води до повишени нива на мeтформин в плазмата.
Vipdomet
Специални популации
Бъбречно увреждане
Поради метформиновата си съставка Vipdomet не трябва да се използва при пациенти с тежко бъбречно увреждане, или с терминална бъбречна недостатъчност, изискваща диализа (вж. точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Vipdomet не трябва да се използва при пациенти с чернодробно увреждане (вж. точка 4.2).
Фармацевтични данни - Vipdomet 12.5 mg / 850 mg
Ядро на таблетката
Манитол Микрокристална целулоза Повидон K30 Кросповидон Тип А Магнезиев стеарат
Филмово покритие
Хипромелоза Талк
Титанов диоксид (E171) Железен оксид, жълт (E172)
Блистери от полихлоротрифлуороетилен (PCTFE)/поливинилхлорид (PVC) с алуминиево покритие Опаковки с 10, 14, 20, 28, 56, 60, 98, 112, 120, 180, 196, 200 или комбинирани
опаковки, съдържащи 196 (2 опаковко от 98) филмирани таблетки. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати на пазара.