Besremi 250 µg/0.5 ml - Solution for injection
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП
Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Besremi 250 µg/0.5 ml
Besremi е показан като монотерапия при възрастни за лечение на полицитемия вера без симптоматична спленомегалия.
Лечението трябва да се започне под наблюдение на лекар с опит в лечението на заболяването.
Дозировка
Фаза на титриране
Дозата се титрира индивидуално, като препоръчителната начална доза е 100 микрограма (или 50 микрограма при пациенти на друга циторедуктивна терапия). Дозата трябва да се повишава постепенно с по 50 микрограма на всеки две седмици (успоредно другата циторедуктивна терапия трябва да се намалява постепенно, както е подходящо) до достигане на стабилни хематологични параметри (хематокрит < 45%, тромбоцити < 400 × 109/l и
левкоцити < 10 × 109/l). Максималната препоръчителна единична доза е 500 микрограма, инжектирана на всеки две седмици. Може да е необходима флеботомия като спасително лечение за нормализиране на хипервискозитета на кръвта.
Поддържаща фаза
Дозата, при която е достигната стабилизация на хематологичните параметри, трябва да се поддържа с двуседмичен интервал на приложение в продължение на поне 1,5 години. След това дозата може да се адаптира и/или честотата на прилагане да се намали до веднъж на четири седмици, ако е подходящо за пациента.
Ако по време на лечението възникнат нежелани събития, прилаганата доза трябва да се намали или лечението да се преустанови временно, докато нежеланите събития отзвучат; след това лечението трябва да се започне отново с по-ниска доза от дозата, която е причинила нежеланите събития.
Ако се наблюдава повишаване на хематологичните параметри (хематокрит, тромбоцити, левкоцити), дозата и/или интервалът на прилагане трябва да се адаптират индивидуално.
Специални популации
Чернодробно увреждане
При пациенти с компенсирана цироза (т.е. Child-Pugh A) е установено, че друг лекарствен продукт, съдържащ пегилиран интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а), е безопасен. Не се изисква коригиране на дозата на ропегинтерферон алфа-2b при възрастни с леко чернодробно увреждане.
Употребата на интерферон алфа не е оценявана при пациенти с декомпенсирана цироза (т.е. Child-Pugh B или C) и е противопоказана при тези пациенти (вж. точка 4.3).
Наблюдавани са повишени нива на чернодробните ензими при пациенти, лекувани с ропегинтерферон алфа-2b. Когато повишаването на нивата на чернодробните ензими е прогресивно и постоянно, дозата трябва да се намали. Ако повишаването на чернодробните ензими е прогресивно и клинично значимо въпреки намаляването на дозата или ако има данни за чернодробна декомпенсация, лечението трябва да се преустанови (вж. точка 4.4).
Бъбречно увреждане
Фармакокинетичният профил на други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а и пегилиран интерферон алфа-2b), е оценен при пациенти с бъбречно увреждане (вж. точка 5.2).
Не се налага коригиране на дозата на ропегинтерферон алфа-2b за възрастни пациенти с леко (GFR 60-89 ml/min) или умерено бъбречно увреждане (GFR 30-59 ml/min). За пациенти с тежко бъбречно увреждане (GFR 15-29 ml/min) се препоръчва началната доза ропегинтерферон алфа-2b да бъде намалена на 50 микрограма. Ропегинтерферон алфа-2b е противопоказан при пациенти в терминален стадий на бъбречна болест(GFR < 15 ml/min) (вж. точка 4.3).
Старческа възраст
При започване на лечение при пациенти в старческа възраст не е необходимо коригиране на препоръчителната доза на ропегинтерферон алфа-2b (вж. точка 5.2).
Пациенти със затлъстяване или с поднормено тегло
Фармакокинетичният профил на ропегинтерферон алфа-2b не е определен при пациенти със затлъстяване и с поднормено тегло. За тези пациенти не може да бъде дадена препоръка за коригиране на дозата ропегинтерферон алфа-2b.
Педиатрична популация
Безопасността и ефикасността на Besremi при деца и юноши не са установени. Липсват данни (вж. точка 4.4).
Раса
Не се изисква коригиране на дозата въз основа на расата (вж. точка 5.2).
Начин на приложение
За подкожно приложение. Лекарственият продукт е предназначен за дългосрочно лечение и може да бъде прилаган от лекар, медицинска сестра, член на семейството или пациента, след като е обучен за поставяне на подкожни инжекции с предварително напълнената писалка.
Трябва да се спазват инструкциите за употреба в листовката.
Препоръчителното място за инжектиране е кожата на корема около, но на не по-малко от 5 cm от пъпа, или на бедрото. Не инжектирайте на място, където кожата е раздразнена, зачервена, инфектирана, има синина или белег. Писалката позволява коригиране на стъпките на дозиране в диапазона от 50 до 250 микрограма или от 50 до 500 микрограма.
-
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
-
Съществуващо заболяване на щитовидната жлеза, освен ако може да се контролира с конвенционално лечение
-
Наличие на или анамнеза за тежки психични разстройства, по-специално тежка депресия, суицидна идеация или опит за самоубийство
-
Тежко съществуващо сърдечносъдово заболяване (т.е. неконтролирана хипертония, конгестивна сърдечна недостатъчност (≥ клас 2 по NYHA), сериозна сърдечна аритмия, значима стеноза на коронарните артерии, нестабилна стенокардия) или скорошен инсулт или инфаркт на миокарда
-
Анамнеза за или наличие на автоимунно заболяване
-
Имуносупресирани реципиенти на трансплантат
-
Комбинация с телбивудин (вж. точка 4.5)
-
Декомпенсирана цироза на черния дроб (Child-Pugh B или C)
-
Терминален стадий на бъбречна болест (GFR < 15 ml/min)
Проследимост
За да се подобри проследимостта на биологичните лекарствени продукти, името и партидният номер на приложения продукт трябва ясно да се записват.
Фаза на титриране на дозата
Препоръчваната дозировка за фазата на титриране на ропегинтерферон алфа-2b (вж. точка 4.2) води до удължаване на времето до достигане на индивидуалната оптимална доза в сравнение с хидроксикарбамид. В клинично проучване при полицитемия вера краят на средната индивидуална фаза на титриране за ропегинтерферон алфа-2b се достига след приблизително 3,7 месеца, за хидроксикарбамид след приблизително 2,6 месеца лечение. Поради това други продукти (например хидроксикарбамид) могат да бъдат предпочетени при пациенти, за които е
необходимо ранно понижаване на повишения брой кръвни клетки, за да се предотврати тромбоза и кървене.
По време на фазата на титриране ефикасността за намаляване на сърдечносъдовия и тромбоемболичния риск от основното заболяване може да не е пълна. Пациентите трябва да бъдат внимателно мониторирани, по-специално по време на фазата на титриране; редовно трябва да се прави пълна кръвна картина, включително определяне на нивото на хематокрита, броя на левкоцитите и тромбоцитите, също и след като е установена индивидуалната оптимална доза. Може да е необходима флеботомия като спасително лечение за нормализиране на хипервискозитета на кръвта.
Ендокринна система
Преди започване на лечение с ропегинтерферон алфа-2b всяко съществуващо заболяване на щитовидната жлеза трябва да бъде лекувано и овладяно с конвенционална терапия (вж. точка 4.3). При пациенти, които по време на лечение с ропегинтерферон алфа-2b развият
симптоми, показателни за нарушение на функцията на щитовидната жлеза, трябва да се оценят нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH). Ако нивата на TSH могат да се поддържат в границите на нормалния диапазон, лечението може да продължи.
При други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа, е наблюдаван захарен диабет (вж. точка 4.8). Пациенти с това заболяване, при които то не може да бъде успешно овладяно с лекарствени продукти, не трябва да започват лечение с ропегинтерферон алфа-2b. Пациенти, които развият това заболяване по време на лечението и то не може да бъде успешно овладяно с лекарствени продукти, трябва да прекратят лечението с ропегинтерферон алфа-2b.
Централна нервна система (ЦНС)
При някои пациенти, лекувани с ропегинтерферон алфа-2b по време на програмата за клинично разработване са наблюдавани ефекти върху ЦНС, по-специално депресия (вж. точка 4.8). Други ефекти върху ЦНС, включително суицидни мисли, опит за самоубийство, агресия, биполярно разстройство, мания и обърканост, са наблюдавани при други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа. Пациентите трябва да бъдат наблюдавани внимателно за всякакви симптоми на психични разстройства и лекуващият лекар трябва да обмисли лечение, ако се появят такива симптоми. Ако психичните симптоми се влошат, се препоръчва преустановяване на лечението с ропегинтерферон алфа-2b. Ропегинтерферон алфа-2b не трябва да се прилага при пациенти с наличие на или анамнеза за тежки психични разстройства, особено тежка депресия, суицидна идеация или опит за самоубийство (вж. точка 4.3).
Сърдечносъдова система
Лечението с интерферон алфа се свързва със сърдечни събития, включващи кардиомиопатия, инфаркт на миокарда, предсърдно мъждене и исхемични коронарни нарушения (вж. точка 4.8). Пациентите със съществуващи или с анамнеза за сърдечносъдови нарушения трябва да бъдат наблюдавани внимателно по време на лечението с ропегинтерферон алфа-2b. Този лекарствен продукт е противопоказан при пациенти с съществуващо тежко сърдечносъдово заболяване или пациенти, които наскоро са претърпели инсулт или инфаркт на миокарда (вж. точка 4.3).
Дихателна система
Рядко при пациенти, лекувани с интерферон алфа, са наблюдавани респираторни нарушения като белодробна инфилтрация, пневмонит, пневмония или белодробна артериална хипертония (вж. точка 4.8). Пациенти, които развият респираторни симптоми, трябва да се наблюдават внимателно и, ако това е необходимо, лечението с ропегинтерферон алфа-2b трябва да се преустанови.
Зрителна система
При пациенти, лекувани с интерферон алфа, рядко са наблюдавани тежки очни заболявания като ретинопатия, ретинален кръвоизлив, ретинални ексудати, отлепване на ретината и оклузия на ретинална артерия или вена, които може да доведат до слепота (вж. точка 4.8). Пациентите трябва да се подлагат на прегледи на очите преди и по време на лечението с ропегинтерферон алфа-2b, особено такива със заболяване, което се свързва с ретинопатия, каквито са например захарен диабет или хипертония. Всеки пациент, който съобщава за намаление или загуба на зрението, или други очни симптоми, трябва незабавно да бъде подложен на преглед на очите.
При пациенти, при които се развият нови или настъпи влошаване на съществуващи очни нарушения, трябва да се обмисли прекратяване на лечението с ропегинтерферон алфа-2b.
Остра свръхчувствителност
Сериозни остри реакции на свръхчувствителност (напр. уртикария, ангиоедем, бронхоспазъм, анафилаксия) са наблюдавани рядко при други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа. Ако това се случи, лечението с ропегинтерферон алфа-2b трябва да се прекрати и незабавно да се приложи подходяща медицинска терапия. Преходните обриви не изискват прекъсване на лечението.
Чернодробна функция
Лечението с интерферон алфа се свързва с хепатотоксичност, характеризираща се с потенциално значимо повишаване на чернодробните ензими. При други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа, е съобщавана чернодробна недостатъчност при пациенти, инфектирани с вируса на хепатит С (вж. точка 4.8).
Увеличение на нивата на ALT (≥ 3 пъти над горната граница на нормата), AST (≥ 3 пъти над горната граница на нормата), GGT (≥ 3 пъти над горната граница на нормата) и билирубин (> 2 пъти над горната граница на нормата) се наблюдава при пациенти, лекувани с ропегинтерферон алфа-2b. Тези повишения са предимно преходни и са възникнали през първата година на лечение.
Чернодробни нарушения са съобщени при пациенти след дългосрочно лечение с ропегинтерферон алфа-2b (вж. точка 4.8). Чернодробните ензими и чернодробната функция трябва редовно да се контролират при пациенти на дългосрочно лечение с ропегинтерферон алфа-2b. Лечението с ропегинтерферон алфа-2b трябва да се преустанови, когато, въпреки намаляването на дозата, повишаването на нивата на чернодробните ензими е прогресивно и клинично значимо. При пациенти, които развият признаци за чернодробна декомпенсация по време на лечението, прилагането на ропегинтерферон алфа-2b трябва да се преустанови.
Ропегинтерферон алфа-2b е противопоказан при пациенти с декомпенсирана цироза на черния дроб (вж. точка 4.3).
Бъбречна функция
Пациентите трябва да се наблюдават независимо от началната доза и степента на бъбречно увреждане. Ако бъбречната функция намалява по време на лечението, терапията с ропегинтерферон алфа-2b трябва да се преустанови. Ропегинтерферон алфа-2b е противопоказан при пациенти в терминалeн стадий на бъбречна болест (вж. точка 4.3).
Дентални и пародонтални нарушения
Дентални и пародонтални нарушения, които могат да доведат до загуба на зъби, са съобщени при други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа (вж. точка 4.8). В допълнение, сухотата в устата може да има вредно въздействие върху зъбите и лигавицата на устата по време на дългосрочно лечение с ропегинтерферон алфа-2b. Пациентите трябва да мият старателно зъбите си с четка два пъти дневно и да се подлагат на редовни дентални прегледи.
Кожни нарушения
Употребата на ропегинтерферон алфа-2b се свързва с кожни нарушения (сърбеж, алопеция, обрив, еритема, псориазис, ксеродерма, акнеформен дерматит, хиперкератоза, хиперхидроза). При поява или влошаване на тези кожни нарушения трябва да се има предвид спиране на лечението.
Помощни вещества
Besremi съдържа бензилов алкохол.
Големи обеми трябва да се използват внимателно и само при необходимост, особено при пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане, поради риска от кумулиране и токсичност (метаболитна ацидоза).
Besremi съдържа полисорбат 80.
Този лекарствен продукт съдържа 0,025 mg полисорбат 80 във всеки 0,05 ml. Полисорбатите могат да причинят алергични реакции.
Besremi съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на милилитър, т.е. може да се каже, че практически не съдържа натрий.
Смята се, че в метаболизма на ропегинтерферон алфа-2b участват ензимите, разграждащи протеините. Участието на транспортни протеини в абсорбцията, разпределението и елиминирането на ропегинтерферон алфа-2b не е известно. Установено е, че интерферон алфа влияе върху активността на цитохром Р450 (CYP) изоензимите CYP1A2 и CYP2D6.
Не са провеждани проучвания за взаимодействията на ропегинтерферон алфа-2b.
Проучвания за взаимодействията на други лекарствени продукти, съдържащи пегилиран интерферон алфа
Едновременното приложение на пегилиран интерферон алфа-2а с телбивудин при пациенти с хепатит В повишава риска от развитие на периферна невропатия. Комбинираното лечение с телбивудин и ропегинтерферон алфа-2b е противопоказано (вж. точка 4.3).
Прилагането на 180 микрограма пегилиран интерферон алфа-2а веднъж седмично в продължение на 4 седмици при здрави мъже не показва ефект върху фармакокинетичния профил на мефенитоин, дапсон, дебризохин и толбутамид, което предполага, че пегилираният интерферон алфа-2а няма ефект върху метаболитната активност in vivo на цитохром Р450 (CYP) изоензимите 3А4, 2С9, 2С19 и 2D6. В същото проучване е наблюдавано увеличение с 25% на AUC на теофилин (субстрат на CYP1A2), което показва, че пегилираният интерферон алфа-2а е инхибитор на активността на CYP1A2.
Едновременното приложение на пегилиран интерферон алфа-2b не показва значимо взаимодействие с толбутамид (субстрат на CYP2C9), мидазолам (субстрат на CYP3A4), дапсон (субстрат на N-ацетилтрансферазата) и умерено повишава експозицията на кофеин (субстрат на CYP1A2) и дезипрамин (субстрат на CYP2D6).
Поради това трябва да се внимава, когато ропегинтерферон алфа-2b се прилага едновременно със субстрати на CYP1A2, особено тези с малка терапевтична ширина като теофилин или метадон. Също така се препоръчва повишено внимание при комбиниране на субстрати на CYP2D6 (напр. вортиоксетин, рисперидон) с ропегинтерферон алфа-2b. Ропегинтерферон алфа-2b може да инхибира активността на CYP1A2 и CYP2D6 и по този начин може да повиши концентрацията на тези лекарствени продукти в кръвта.
При едновременното приложение с лекарствени продукти, метаболизирани чрез CYP2C9/19, CYP3A4 или от N-ацетилтрансфераза, не се налага коригиране на дозата на ропегинтерферон алфа-2b.
Трябва да се подхожда с повишено внимание при прилагане на ропегинтерферон алфа-2b в комбинация с други потенциално миелосупресивни/химиотерапевтични средства.
Наркотичните, сънотворните или седативните средства трябва да се прилагат с повишено внимание, когато се използват едновременно с ропегинтерферон алфа-2b.
Жени с детероден потенциал/контрацепция при жени
Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с ропегинтерферон алфа-2b, освен ако е обсъдено друго с лекаря.
Бременност
Липсват или има ограничени данни от употребата на интерферон алфа при бременни жени. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност (вж. точка 5.3). Тъй като ропегинтерферон алфа-2b може да има същия ефект, Besremi не се препоръчва по време на бременност и при жени с детероден потенциал, които не използват контрацепция.
Кърмене
Не е известно дали ропегинтерферон алфа-2b се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/не се приложи терапията с Besremi, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.
Фертилитет
Няма данни за ефекта на терапията с ропегинтерферон алфа-2b върху фертилитета при жени или мъже.
Besremi повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. Пациентите, които получат замаяност, сънливост или халюцинации (вж. точка 4.8) по време на лечението с Besremi, трябва да избягват шофиране или работа с машини.
Обобщение на профила на безопасност
Най-честите нежелани реакции са левкопения (20,2%), тромбоцитопения (18,5%), артралгия
(13,5%), умора (12,4%), повишена гама-глутамилтрансфераза (11,2%), грипоподобно
заболяване (11,2%), миалгия (10,7%), анемия (9,6%), повишена аланинаминотрансфераза
(8,4%), неутропения (7,9%), пирексия (7,9%), повишена аспартатаминотрансфераза (7,3%),
пруритус (6,8%), болка в крайниците (6,7%), алопеция (6,7%), главоболие (6,2%), диария
(5,7%), реакция на мястото на инжектиране (5,6%), втрисане (5,1%) и замаяност (5,1%).
Сериозните нежелани реакции са депресия (1,1%), предсърдно мъждене (1,1%) и остро стресово разстройство (0,6%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Следните нежелани реакции, свързани с лечението с ропегинтерферон алфа-2b, са съобщени в клинични проучвания при 178 възрастни пациенти с полицитемия вера. Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и честота (много чести (≥ 1/10), чести (от ≥ 1/100
до < 1/10), нечести (от ≥ 1/1 000 до < 1/100), редки (от ≥ 1/10 000 до < 1/1 000), много редки
(< 1/10 000) или с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка)).
| Системо-органeн клас | Честота | Нежелана реакция |
| Инфекции и инфестации | чести | инфекция на дихателните пътища, грип, ринит, гъбична кожна инфекция |
| нечести | орален херпес, херпес зостер, орална кандидоза, синузит, езофагеална кандидоза, вулвовагиналнамикотична инфекция, хордеолум, онихомикоза | |
| Нарушения на кръвта и лимфнатасистема | много чести | левкопения, тромбоцитопения |
| чести | панцитопения, неутропения, анемия | |
| Нарушения на имунната система | нечести | саркоидоза |
| много редки | идиопатична или тромботична тромбоцитопенична пурпура# | |
| с неизвестна честота | болест на Vogt-Koyanagi-Harada #, остри реакции на свръхчувствителност#** | |
| Нарушения на ендокриннатасистема | чести | хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, тироидит |
| нечести | базедова болест, захарен диабет# | |
| Нарушения наметаболизма и храненето | чести | хипертриглицеридемия, намален апетит |
| Психични нарушения | чести | депресия, агресия#, безсъние, тревожност, променено настроение, колебания в настроението, разстройства нанастроението |
| нечести | опит за самоубийство#, суицидна идеация#, състояние на обърканост#, остро стресово разтройство, халюцинации, емоционален дистрес, нервност, кошмари, раздразнителност | |
| редки | биполярно разстройство#, мания# | |
| Нарушения на нервната система | чести | главоболие, замаяност, хипоестезия, сънливост, парестезия |
| нечести | полиневропатия, периферна моторна невропатия, радикулопатия, мигрена, умствено увреждане, тремор,аура | |
| Нарушения на очите | чести | сухо око |
| нечести | ретинална хеморагия#, ретинални ексудати#, зрително увреждане, намалена зрителна острота, замъгленозрение, очен дискомфорт, екзема на клепачите | |
| редки | ретинопатия#, невропатия на зрителния нерв#, оклузия на ретинална артерия#, оклузия на ретинална вена#, | |
| много редки | слепота# | |
| с неизвестна честота | отлепване на ретината# | |
| Нарушения на ухото и лабиринта | нечести | глухота, шум в ушите, световъртеж |
| Системо-органeн клас | Честота | Нежелана реакция |
| Сърдечни нарушения | чести | предсърдно мъждене |
| нечести | инфаркт на миокарда#, атриовентрикуларен блок, интракардиален тромб, аортна клапна недостатъчност,сърдечносъдово нарушение | |
| редки | кардиомиопатия#, стенокардия# | |
| много редки | исхемия на миокарда# | |
| Съдови нарушения | чести | микроангиопатия |
| нечести | феномен на Raynaud, хипертония, хематом, зачервяване | |
| Респираторни, гръдни и медиастинални нарушения | чести | диспнея |
| нечести | пневмонит, кашлица, епистаксис, дразнене в гърлото | |
| много редки | белодробна инфилтрация# | |
| с неизвестна честота | белодробна фиброза#, пневмония#, белодробна артериална хипертония#* | |
| Стомашно-чревни нарушения | чести | диария, гадене, коремна болка, запек, раздуване на корема, сухота в устата |
| нечести | гастрит, нарушение на коремната стена, флатуленция, чести дефекации, одинофагия, кървене от венците | |
| с неизвестна честота | нарушения на зъбите#, пародонтално заболяване# | |
| Хепатобилиарни нарушения | много чести | повишена гама-глутамилтрансфераза |
| чести | чернодробно нарушение, повишена аланин-аминотрансфераза, повишена аспартат-аминотрансфераза, повишена алкална фосфатаза вкръвта | |
| нечести | хепатотоксичност, токсичен хепатит, хепатомегалия, порфирия (не остра) | |
| редки | чернодробна недостатъчност# | |
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | чести | пруритус, алопеция, обрив, еритема, псориазис, ксеродерма, акнеиформен дерматит, хиперкератоза,хиперхидроза, суха кожа |
| нечести | реакция на фоточувствителност, ексфолиация на кожата, дистрофия на ноктите | |
| с неизвестначестота | депигментация на кожата# | |
| Нарушения на мускулно-скелетната система и съединителната тъкан | много чести | артралгия, миалгия |
| чести | синдром на Sjogren, артрит, болка в крайниците, мускулно-скелетна болка, болка в костите, мускулниспазми | |
| нечести | мускулна слабост, болка във врата, болка в слабините | |
| Нарушения на бъбреците ипикочните пътища | нечести | хеморагичен цистит, дизурия, внезапни непреодолими позиви за уриниране, задържане на урина |
| Нарушения навъзпроизводителната система и гърдата | нечести | еректилна дисфункция, хематоспермия |
| Системо-органeн клас | Честота | Нежелана реакция |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | много чести | грипоподобно заболяване, умора |
| чести | пирексия, реакция на мястото на инжектиране, астения,втрисане, общо влошаване на физическото здраве, еритема на мястото на инжектиране | |
| нечести | болка на мястото на инжектиране, сърбеж на мястото на инжектиране, чувствителност към промени на времето | |
| с неизвестна честота | хиперпигментация на езика# | |
| Изследвания | чести | положителен резултат за антитиреоидни антитела, повишени нива на тиреостимулиращия хормон в кръвта, повишена телесна температура, положителен резултат за антинуклеарни антитела, повишени нива налактатдехидрогеназа в кръвта, намалено тегло |
| нечести | увеличение на броя на тромбоцитите, повишена пикочна киселина в кръвта, положителен тест наCoombs |
#Съобщавани са като нежелани реакции по време на лечение с други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа.
*Присъща на класа лекарствени продукти, съдържащи интерферон, вижте белодробна артериална хипертония по-долу.
**например уртикария, ангиоедем, бронхоконстрикция или анафилаксия.
Описание на избрани нежелани реакции
Най-честите нежелани реакции
Най-честите нежелани реакции (включително броят на пациентите, честотата, степента на тежест, необходимостта от коригиране на дозата и изходът), съобщени по време на програмата за клинично разработване на ропегинтерферон алфа-2b, са обобщени в Таблица 1.
Таблица 1. Най-честите нежелани реакции по време на лечението с ропегинтерферон алфа-2b.
| НЛР > 10% ПТ | N (%) (n = 178) | IR | Степен на интензив-ност по CTCAE ≥ 3N (%) | Дозата е намалена N (%) | Прекъсвaне на приложе-нието на лекарстве-ния продукт N (%) | Прекратя-ване на приложе-нието на лекарстве-ния продуктN (%) | Възстано-вениN (%) |
| Левкопения | 36(20,2) | 21,2 | 3 (8,3) | 24 (66,7) | 7 (19,4) | н.с. | 35 (97,2) |
| Тромбо-цитопения | 33(18,5) | 11,2 | 4 (12,1) | 13 (39,4) | 3 (9,1) | 1 (3,0) | 30 (90,9) |
| Артралгия | 24(13,5) | 5,2 | 1 (4,2) | 5 (20,8) | 5 (20,8) | 1 (4,2) | 22 (91,7) |
| Умора | 22(12,4) | 6,6 | н.с. | 4 (18,2) | 1 (4,5) | 1 (4,5) | 21 (95,5) |
| Повишена гама-глутамил-трансфераза | 20(11,2) | 7,9 | 7 (35,0) | 9 (45,0) | 5 (25,0) | н.с. | 17 (85,0) |
| Грипо-подобнозаболяване | 20(11,2) | 4,9 | н.с. | 4 (20,0) | 3 (15,0) | н.с. | 19 (95,0) |
| Миалгия | 19(10,7) | 3,5 | н.с. | 6 (31,6) | 1 (5,3) | н.с. | 17 (89,5) |
Няма съобщени нежелани реакции по CTCAE от степен 5 (смърт) по тези предпочитани термини; съобщено е 1 нежелано събитие степен 4 (животозастрашаващи или инвалидизиращи) на повишена гама-глутамилтрансфераза. Съкращения: CTCAE (common terminology criteria for adverse events) – общи критерии за терминология за нежелани събития; н.с. – няма съобщени; НЛР – нежелана лекарствена реакция; ПТ – предпочитан термин; IR (incidence rate of mean adverse events per 100 patients per year) – средна честота на нежеланите събития на 100 пациенти годишно;
n – брой пациенти.
N (%) брой и процентен дял на пациентите с дадено нежелано събитие
Стомашно-чревни нарушения
Стомашно-чревни нарушения са съобщавани при други лекарствени продукти, съдържащи интерферон алфа, и са съобщени при 15,7% от пациентите, лекувани с ропегинтерферон алфа-2b. Най-честите стомашно-чревни нарушения, съобщени в тези проучвания, са диария (5,1%; честота: 2,8 [събития/100 пациенти годишно]) и гадене (4,5%; честота: 1,2 събития/100 пациенти годишно).
ЦНС
В програмата за клинично разработване на ропегинтерферон алфа-2b са наблюдавани два случая на сериозна депресия (1,1%; честота: 0,4 събития/100 пациенти годишно). Пациентите са се възстановили напълно след окончателно прекратяване на приема на лекарствения продукт.
Един пациент е получил сериозно остро стресово разстройство (0,6%; честота: 0,2 събития/100 пациенти годишно) с умерена интензивност и се е възстановил напълно след намаляване на дозата на ропегинтерферон алфа-2b. При интерферон алфа са съобщавани
ефекти върху ЦНС, включително опит за самоубийство, суицидна идеация, агресия, биполярно разстройство, мания и обърканост (вж. точка 4.4).
Сърдечносъдова система
По време на лечение с ропегинтерферон алфа-2b са наблюдавани три случая на предсърдно мъждене при двама пациенти (1,1%; честота: 0,3 събития/100 пациенти годишно) със степен на интензивност от 1 до 3. Лечението с ропегинтерферон алфа-2b е продължено и пациентите са
получили съответни лекарствени продукти за лечение на тeзи събития. Пациентите са се възстановили от двете събития, а третото събитие е протичало в момента на оценката.
Дихателна система
Съобщени са случаи на белодробна артериална хипертония (БАХ) при лечение с интерферон алфа, особено при пациенти с рискови фактори за БАХ (като портална хипертония, инфекция с HIV, цироза). Събитията са съобщавани в различно време, обикновено няколко месеца след началото на лечението с интерферон алфа.
Зрителна система
За интерферон алфа са съобщавани сериозни нарушения на очите като ретинопатия, ретинален кръвоизлив, ретинални ексудати, отлепване на ретината и оклузия на ретинална артерия или вена (вж. точка 4.4).
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
По време на програмата за клинично проучване е съобщен един случай на случайно предозиране на ропегинтерферон алфа-2b. Пациентът е получил 10 пъти по-висока начална доза от препоръчителната и е развил грипоподобни симптоми в продължение на три дни, които са оценени като несериозни. Пациентът се е възстановил напълно след лечение с парацетамол и временно прекъсване на лечението с ропегинтерферон алфа-2b.
Не съществува антидот за лекарствения продукт. В случай на предозиране се препоръчва внимателно наблюдение на пациента и симптоматично лечение, ако е необходимо.
Фармакологични свойства - Besremi 250 µg/0.5 ml
Фармакотерапевтична група: Имуностимуланти, интерферони, ATC код: L03AB15
Ропегинтерферон алфа-2b е рекомбинантен интерферон алфа-2b, конюгиран с двураменен мПЕГ със степен на заместване 1 mol полимер/мол протеин. Средната молекулна маса е приблизително 60 kDa, от които приблизително 40 kDa са от полиетиленгликоловата част.
Механизъм на действие
Интерферон алфа принадлежи към класа интерферони тип I, които проявяват клетъчните си ефекти чрез свързване с трансмембранен рецептор, наречен рецептор за интерферон алфа (interferon alfa receptor - IFNAR). Свързването с IFNAR инициира низходяща сигнална каскада чрез активиране на кинази, по-специално Янус киназа 1 (Janus kinase 1 - JAK1), тирозин киназа 2 (TYK2), сигнален трансдуктор и протеини-активатори на транскрипцията (STAT). Ядрената транслокация на STAT протеините контролира отделни програми за генна експресия и проявява различни клетъчни ефекти. Установено е, че интерферон алфа има инхибиращ ефект върху пролиферацията на хемопоетични и костномозъчни прогениторни клетки на фибробластите и антагонизира действието на растежни фактори и други цитокини, които играят роля в развитието на миелофиброза. Тези действия могат да участват в терапевтичните ефекти на интерферон алфа при полицитемия вера.
Освен това е установено, че интерферон алфа може да намали количеството на мутантния алел JAK2V617F при пациенти с полицитемия вера (точковата мутация V617F в JAK2 киназата е типичен белег на полицитимия вера и се открива при приблизително 95% от пациентите).
Клинична ефикасност и безопасност
В едно открито рандомизирано проучване фаза III (PROUD-PV) са оценени ефикасността и безопасността на ропегинтерферон алфа-2b в сравнение с хидроксикарбамид при 254 възрастни пациенти с полицитемия вера (рандомизация 1:1). Пациентите са стратифицирани по предишна експозиция на хидроксикарбамид, възраст към момента на скрининга (≤ 60 или > 60 години) и наличие на тромбоемболични събития в миналото. Характеристиките на изследваната популация са представени в Таблица 2.
Таблица 2. Характеристики на пациентите при скрининга в проучването PROUD-PV.
| Рамо на лечение с ропегинтерферон алфа-2b(n = 127) | Рамо с контролното лечение(n = 127) | |
| ВъзрастГодини* | 58,5 ±10,81 | 57,9±13,10 |
| ПолЖени n (%) Мъже n (%) | 68 (53,5)59 (46,5) | 67 (52,8)60 (47,2) |
| РасаБяла n (%) | 127 (100,0) | 127 (100,0) |
| Давност на ПВ (месеци)* | 12,6±24,70 | 15,7±25,65 |
| JAK2V617F алелен товар (%)* | 41,9±23,49 | 42,8±24,14 |
| Хематологични параметри Хематокрит (%)* Тромбоцити (.109/l)*Левкоцити (.109/l)* | 47,8±5,22537,7±273,0811,5±4,76 | 48,6±5,39516,8±254,4311,9±4,88 |
| Наличие на спленомегалияНе n (%)Да n (%) | 115 (90,6)12 (9,4) | 112 (88,2)15 (11,8) |
*стойностите са средно аритметично ±SD.
Нелекуваните по-рано с хидроксикарбамид (n = 160) и лекуваните с хидроксикарбамид (n = 94)
пациенти са рандомизирани да получават ропегинтерферон алфа-2b или хидроксикарбамид. Дозата е увеличавана постепенно в зависимост от отговора на заболяването и поносимостта (за ропегинтерферон алфа-2b от 50 до 500 микрограма, прилагани подкожно на всеки две седмици). Средната доза след 12-месечно лечение е 382 (±141) микрограма за ропегинтерферон алфа-2b.
Делът на пациентите с повлияване на заболяването (повлияването е дефинирано като хематокрит < 45% без флеботомия [последна флеботомия преди не по-малко от 3 месеца], тромбоцити < 400 × 109/l и левкоцити < 10 × 109/l след 12 месеца лечение) е 43,1%
[53/123 пациенти] за рамото, лекувано с ропегинтерферон алфа-2b, след 12 месеца лечение.
За оценка на дългосрочната ефикасност и безопасност на ропегинтерферон алфа-2b
169 възрастни пациенти с полицитемия вера, които преди това са завършили проучването PROUD-PV, са включени в открито разширено проучване фаза IIIb (CONTINUATION-PV). Деветдесет и пет пациенти са продължили да получават ропегинтерферон алфа-2b (от 50 до 500 микрограма, прилаган подкожно на всеки две, три или четири седмици). Средните дози след 36-месечно и 72-месечно лечение (12-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 24-месечна и 60-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване) са съответно 363 (±149) микрограма и 356 (±144) микрограма ропегинтерферон алфа-2b.
Отговорът към лечението с ропегинтерферон алфа-2b е представен в Таблица 3 и Таблица 4. След 72-месечно лечение отговорът на заболяването, дефиниран само като пълен хематологичен отговор е 54,5%, а 39,8% от пациентите показват пълен хематологичен отговор с подобрение по отношение на болестния товар. Пациентите показват статистически значима разлика в JAK2V617F алелния товар (16,6%) и промяна в количеството на алела JAK2V617F спрямо изходното ниво (–25,4%).
Таблица 3. Отговор на заболяването след 12 до 72 месеца лечение с ропегинтерферон алфа-2b.
| Отговор на заболяването | Пациенти, лекувани с ропегинтерферон алфа-2b.Брой респонденти*, N (%) | |||
| 12 месеца | 24 месеца1 | 36 месеца2 | 72 месеца3 | |
| Пълен хематологичен отговорa | 59 (62,1) | 67 (70,5) | 67 (70,5) | 48 (54,5) |
| Пълен хематологичен отговорa и подобрение по отношение наболестния товарб | 44 (46,32) | 48 (50,53) | 51 (53,68) | 35 (39.77) |
* Към 12, 24, 36 и 72 месеца съответно 7, 12 и 25 пациенти се считат за неотговорили поради прекратяване на проучването по някаква причина.
a дефиниран като хематокрит < 45% без флеботомия (най-малко 3 месеца след последната флеботомия), тромбоцити < 400 × 109/l и левкоцити < 10 × 109/l.; прекратилите проучването пациенти се считат за неотговорили б дефинирано като подобряване на свързаните със заболяването признаци (клинично значима спленомегалия) и свързаните със заболяването симптоми (микроваскуларни нарушения, сърбеж, главоболие); прекратилите проучването пациенти се считат за неотговорили
112- месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 12-месечна продължителност на лечението
в разширеното проучване
212-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 24-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване
312-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 60-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване
Средният JAK2V617F алелен товар постоянно намалява в хода на 6-годишното лечение с ропегинтерферон алфа-2b, от изходна стойност 42,8% (преди лечението в PROUD-PV) до 15,5% след 72 месеца лечение.
Таблица 4. JAK2V617F алелен товар [%] – абсолютни стойности и промяна спрямо изходното ниво в разширеното проучване CONTINUATION-PV.
| Месец напроучването | n | Средна стойност(±SD) | Промяна спрямоизходното ниво |
| изходно ниво | 94 | 42,8 (±23,40) | - |
| M12 | 92 | 30,1 (±23,03) | –12,13 (±17,04) |
| M241 | 73 | 18,5 (±17,09) | –24,59 (±22,07) |
| M362 | 71 | 16,6 (±18,22) | –25,43 (±24,39) |
| M723 | 51 | 15,5 (±20,38) | –25,97 (±27,29) |
112-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 12-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване
212-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 24-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване
312-месечна продължителност на лечението в проучването PROUD-PV и 60-месечна продължителност на лечението в разширеното проучване
Педиатрична популация
Европейската агенция по лекарствата освобождава от задължението за предоставяне на резултатите от проучванията с Besremi във всички подгрупи на педиатричната популация при лечение на полицитемия вера (вж. точка 4.2 за информация относно употреба в педиатрията).
Абсорбция
Абсорбцията на ропегинтерферон алфа-2b при пациентите е с постоянна скорост, като пикови серумни концентрации се достигат след 3 до 6 дни.
Абсолютната бионаличност на подкожно приложен ропегинтерферон алфа-2b не е изследвана при хора. Следователно не може да се направи валидна оценка на абсолютната бионаличност. Въз основа на данните при маймуни тя е приблизително 80%, подобно на наблюдаваната при пегилиран интерферон алфа-2а.
Разпределение
Ропегинтерферон алфа-2b се намира главно в кръвта и извънклетъчната течност, както се вижда от обема на разпределение в стационарно състояние (Vd) от 6,6 до 17 литра при пациенти след подкожно приложение (при дозов диапазон 50 – 450 микрограма). Средната стойност на Cmax е 2,4 ng/ml (при доза 50 – 80 микрограма) до 49 ng/ml (при доза 450 микрограма), а AUC0-t е в диапазона от 28,5 ng.h/ml (при доза 50 – 80 микрограма) до 552,6 ng.h/ml (при доза
450 микрограма) при пациенти след подкожно многократно приложение. Наблюдавана е интериндивидуална вариабилност 25% и 35% съответно за AUC и Cmax при здрави доброволци.
При пациенти, при които ропегинтерферон алфа-2b е прилаган с интервал между дозите
2 седмици (400 – 500 микрограма, ФК Група 1) или 4 седмици (100 – 500 [средно 350] микрограма, ФК Група 2) средният обем на разпределение в стационарно състояние Vdss е 10,7 l във ФК Група 1 и 18,3 l във ФК Група 2. Във ФК Група 1 средната Cmax,ss е 28,26 ng/ml,
AUCtau,ss е 7 504,0 ng.h/ml, а Cmin е 14,52 ng/ml. Във ФК Група 2 средната Cmax,ss е 18,82 ng/ml, AUCtau,ss е 6 021,3 ng.h/ml, a Cmin e 2,10 ng/ml.
Проучвания за баланс на масите, тъканното разпределение и авторадиолуминография на цяло тяло, проведени при плъхове, са показали, че подобен лекарствен продукт с интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а) се разпределя и в черния дроб, бъбреците и костния мозък, освен че се съдържа във висока концентрация в кръвта.
Биотрансформация
Метаболизмът на ропегинтерферон алфа-2b не е напълно охарактеризиран. Прикрепването на интерферон алфа-2b към разклонен високомолекулен (40 kDa) полиетиленгликолов носител се разглежда като основна причина за разликите в елиминирането в сравнение с непегилираните интерферони. Проучвания при плъхове с подобен лекарствен продукт с интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а) показват елиминиране предимно чрез чернодробен метаболизъм. Същият път на елиминиране се предполага и за ропегинтерферон алфа-2b.
Изследвания на фармакокинетичните взаимодействия при хора с пегилиран интерферон
алфа-2а показват умерен инхибиторен ефект върху субстрати, метаболизирани чрез CYP1A2 и CYP2D6 (вж. точка 4.5).
Елиминиране
Елиминирането на ропегинтерферон алфа-2b не е напълно охарактеризирано. Проучвания с подобен лекарствен продукт с интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а) показват, че бъбреците са основен орган за екскреция на радиоактивно белязани метаболитни продукти (проучване при плъхове) и че системният клирънс на пегилиран интерферон алфа-2а при хора е около 100 пъти по-нисък в сравнение с нативния, непегилиран интерферон алфа-2а.
След подкожно многократно приложение (дозов диапазон 50 – 500 микрограма) терминалният полуживот на ропегинтерферон алфа-2b при пациенти е приблизително 6 до 10 дни, а клирънсът на ропегинтерферон алфа-2b е 0,023 до 0,066 l/h.
Участието на транспортни протеини в абсорбцията, разпределението и елиминирането на ропегинтерферон алфа-2b не е известно.
Линейност/нелинейност
При дозов диапазон от 24 до 270 микрограма Cmax на ропегинтерферон алфа-2b се увеличава пропорционално на дозата във фармакокинетично проучване при здрави индивиди.
Наблюдавано е по-голямо от пропорционалното увеличение на експозицията. Интериндивидуалната вариабилност за ропегинтерферон алфа-2b е 35% (Cmax) и 25% (AUC).
Чернодробно увреждане
За друг лекарствен продукт с интерферон алфа (пегилиран интерферон алфа-2а) са съобщени сравнима експозиция и фармакокинетичен профил при пациенти с цироза (Child-Pugh A) и без цироза. Фармакокинетиката не е оценявана при пациенти с по-тежко чернодробно увреждане.
Бъбречно увреждане
Фармакокинетичният профил при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане и при пациенти в терминален стадий на бъбречна болест (ESRD) е оценен само за други лекарствени продукти, съдържащи пегилиран интерферон алфа.
В сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция пациентите с умерено или тежко бъбречно увреждане, получаващи 180 микрограма пегилиран интерферон алфа-2а веднъж седмично, показват сравнима или съответно с 60% по-висока плазмена експозиция на лекарството.
При 13 пациенти с ESRD, нуждаещи се от дългосрочна хемодиализа, приложението на 135 микрограма пегилиран интерферон алфа-2а веднъж седмично води до с 34% по-ниска лекарствена експозиция отколкото при пациенти с нормална бъбречна функция.
Пациенти с бъбречно увреждане, получаващи единична доза от 1,0 микрограм/kg пегилиран интерферон алфа-2b, са показали повишена зависимост на Cmax, AUC и полуживота от степента на бъбречното увреждане. След многократно прилагане на пегилиран интерферон алфа-2b
(1,0 микрограм/kg подкожно, прилаган ежеседмично в продължение на четири седмици) клирънсът на пегилиран интерферон алфа-2b е намален със средно 17% и 44% при пациенти съответно с умерено или тежко бъбречно увреждане в сравнение с пациенти с нормална бъбречна функция. Въз основа на данните за единична доза, клирънсът при пациенти с тежко бъбречно увреждане, които не са подложени на хемодиализа, и при пациенти, които са подложени на хемодиализа, е сходен.
Пациенти в старческа възраст
Има само ограничени фармакокинетични данни от употребата на ропегинтерферон алфа-2b при пациенти в старческа възраст. Въз основа на резултатите от проучванията PROUD-PV и CONTINUATION-PV относно експозицията на лекарството, фармакодинамичния отговор и поносимостта не се счита за необходимо да се коригира дозата на ропегинтерферон алфа-2b при пациенти в старческа възраст.
Пациенти със затлъстяване или с поднормено тегло
Фармакокинетичният профил на ропегинтерферон алфа-2b не е определен при пациенти със затлъстяване и с поднормено тегло.
Раса
Расата не оказа клинично значим ефект върху фармакокинетиката на ропегинтерферон алфа-2b въз основа на анализ на наличните фармакокинетични данни, включващи участници от европеидната раса, от японски и китайски произход.
Фармацевтични данни - Besremi 250 µg/0.5 ml
Натриев хлорид
Натриев ацетат, безводен Ледена оцетна киселина Бензилов алкохол Полисорбат 80
Вода за инжекции
Besremi 250 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
3 години
Besremi 500 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
3 години
След първата употреба на писалката
Предварително напълнената писалка може да се съхранява не повече от 30 дни, в хладилник
(2 °C – 8 °C) при условие, че се съхранява затворена с капачката на писалката и поставена в картонената опаковка, за да се предпази от светлина. Предварително напълнената писалка може да се използва не повече от два пъти в рамките на тези 30 дни. Лекарственият продукт, останал в предварително напълнената писалка след втората употреба, както и такъв, останал в нея повече от 30 дни след първата употреба, трябва да се изхвърли.
Да се съхранява в хладилник (2 °C – 8 °C). Да не се замразява.
Съхранявайте предварително напълнената писалка в картонената опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение след първото отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
Besremi 250 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Предварително напълнената писалка е изработена от бял полипропилен със сив бутон и концентрация „250 µg/0,5 ml“, маркирана в сиво върху етикета. Тя може да доставя дози от 50 микрограма до 250 микрограма. Всяко щракване и всяка точка на прозорчето за дозата
отговарят на 5 микрограма. Всяко второ щракване и точка е допълнително обозначено с броя на микрограмите (т.е. стъпка от 10 микрограма).
Besremi 250 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка се предлага в 2 вида опаковки:
-
Опаковки, съдържащи 1 предварително напълнена писалка и 2 инжекционни игли
-
Опаковки, съдържащи 3 предварително напълнени писалки и 6 инжекционни игли
Besremi 500 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка
Предварително напълнената писалка е изработена от бял полипропилен със син бутон и концентрация „500 µg/0,5 ml“, маркирана в синьо върху етикета. Тя може да доставя дози 50 микрограма, 100 микрограма, 150 микрограма, 200 микрограма, 250 микрограма,
300 микрограма, 350 микрограма, 400 микрограма, 450 микрограма и 500 микрограма.
Всяка опаковка Besremi 500 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор в предварително напълнена писалка съдържа:
- 1 предварително напълнена писалка и 2 инжекционни игли
Всяка предварително напълнена писалка съдържа патрон (от безцветно стъкло от тип 1) със сиво бутало (от бромобутилова гума) и обкатка (от алуминий) със запушалка (от бромобутилова гума). Патронът е запечатан в инжектора на писалката. Всеки патрон съдържа 0,5 ml разтвор.
Преди употреба предварително напълнената писалка трябва да се темперира до стайна температура (15 °C – 25 °C) в продължение на до 15 минути.
Тъй като Besremi е разтвор, не е необходимо ресуспендиране преди употреба. Преди употреба огледайте разтвора. Той може да се използва само ако е бистър, безцветен до бледожълт, без видими частици.
Етикетът на предварително напълнената писалка трябва винаги да се проверява преди всяко инжектиране, за да се избегнат лекарствени грешки вследствие объркване на Besremi
250 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор с Besremi 500 микрограма/0,5 ml инжекционен разтвор. Предварително напълнената писалка с 250 микрограма/0,5 ml е със сив бутон.
Предварително напълнената писалка с 500 микрограма/0,5 ml е със син бутон.
Преди всяко инжектиране трябва към предварително напълнената писалка внимателно да се прикрепва нова стерилна игла, предоставена с предварително напълнената писалка. Иглите трябва да се изхвърлят веднага след употреба.
Ако предварително напълнената писалка се използва за първи път, тя се подготвя за инжектиране чрез завъртане на копчето за дозата, докато в прозорчето за дозиране се появи символът за капка. Като се държи предварително напълнената писалка с иглата нагоре, се потува леко с пръсти, така че въздушните мехурчета да се издигнат към иглата. След това се натиска бутонът, докато в прозорчето за дозиране се покаже „0“. Това може да се повтори до шест пъти. След като на върха на иглата се появи капчица течност, предварително напълнената писалка и иглата работят правилно.
Дозата може да се избере чрез завъртане на копчето за дозата. Ако желаната доза не може да бъде зададена, в писалката може да е останало недостатъчно количество от лекарствения продукт и трябва да се използва нова писалка.
Иглата трябва да се въведе в кожата. Бутонът трябва да се натисне до край и да се задържи натиснат поне 10 секунди, преди иглата да се извади.
За да се предотврати евентуално предаване на заболяване или някакво замърсяване, предварително напълнената писалка Besremi трябва да се използва само за един пациент, независимо че иглата се сменя. Предварително напълнената писалка не трябва да се използва повече от два пъти и трябва да се изхвърли 30 дни след първата употреба, независимо че може да има останало лекарство в нея.
Празните писалки никога не трябва да се използват повторно и трябва да се изхвърлят правилно.
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.