Nezglyal 13.7 mg/ml - Oral suspension
Предписване
Лекарствен списък
Информация за отпускане
Други информации
Наименование на лекарство
Лекарствена форма
Притежател на разрешението за употреба
Последно обновяване на КХП

Използвайте приложението Mediately
По-бързо получаване на информация за лекарство.
Над 36k оценки
КХП - Nezglyal 13.7 mg/ml
Nezglyal е показан за лечение на церебрална адренолевкодистрофия (cerebral adrenoleukodystrophy, cALD) при момчета с адренолевкодистрофия (adrenoleukodystrophy, ALD) на възраст от 2 до 12 години, с лезии, които които не се усилват от гадолиний (т.е. са Gd-отрицателни) при магнитно-резонансна томография на мозъка и имат неврологичен функционален скор (Neurological Functional Score, NFS) 0 или 1.
Лечението с Nezglyal трябва да се започне и наблюдава от лекар с опит в лечението на невродегенеративни заболявания.
Дозировка
Nezglyal се прилага веднъж дневно. Препоръчителните дози се основават на ръста
и телесното тегло, както е показано по-долу в Таблица 1 (деца на възраст от 2 до 5 години) и Таблица 2 (деца на възраст от 6 до 12 години).
Таблица 1: Препоръчителни дози в ml за деца на възраст от 2 до 5 години
| Телесно тегло (kg) | |||||||
| Ръст (cm) | 9 – 10 | 11 – 13 | 14 – 16 | 17 – 20 | 21 – 26 | 27 – 32 | 33 – 41 |
| 81 – 86 | 2 | 2,5 | 2,5 | 2,5 | 3 | 3 | 3,5 |
| 87 – 92 | 2 | 2,5 | 2,5 | 3 | 3 | 3,5 | 3,5 |
| 93 – 99 | 2,5 | 2,5 | 3 | 3 | 3 | 3,5 | 4 |
| 100 – 106 | 2,5 | 2,5 | 3 | 3 | 3,5 | 3,5 | 4 |
| 107 – 113 | 2,5 | 3 | 3 | 3,5 | 3,5 | 4 | 4 |
| 114 – 121 | 3 | 3 | 3 | 3,5 | 4 | 4 | 4,5 |
| 122 – 131 | 3 | 3 | 3,5 | 3,5 | 4 | 4,5 | 4,5 |
Таблица 2: Препоръчителни дози в ml за деца на възраст от 6 до 12 години
| Телесно тегло (kg) | |||||||
| Ръст (cm) | 16 – 20 | 21 – 26 | 27 – 35 | 36 – 46 | 47 – 61 | 62 – 80 | 81 – 106 |
| 107 – 113 | 3,5 | 4 | 4 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 |
| 114 – 121 | 3,5 | 4 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 |
| 122 – 129 | 4 | 4,5 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6,5 | 7 |
| 130 – 138 | 4 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 | 7,5 |
| 139 – 148 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 | 7 | 7,5 |
| 149 – 158 | 4,5 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 | 7,5 | 8 |
| 159 – 170 | 5 | 5,5 | 6 | 6,5 | 7 | 8 | 8,5 |
Промени на дозата при педиатрични участници
Препоръчва се да се проверява растежът на педиатричните участници на всеки 6 месеца, като се следи височината и теглото, за да се коригира дозата.
Промени на дозата при промени в чернодробната функция
Преди започване и по време на лечението участниците трябва да бъдат наблюдавани за повишени чернодробни ензими, като дозата се коригира съгласно препоръките, посочени в Таблица 3. На участниците трябва да се извършват подходящи тестове за чернодробната функция, както преди започване на лечението, така и редовно да се наблюдават по време на лечението (вж. точка 4.4).
Таблица 3: Препоръчително преустановяванена дозата на Nezglyal
| Нежелана реакция | Тежест | Препоръчителни промени в дозата |
| Повишени чернодробни ензими (вж. точки 4.4 и 4.8) | Аланин аминотрансфераза (ALT) > 3,0 пъти горната граница на нормата (ULN), потвърдена при 2 измервания. Второто измерване трябва да се извърши в рамките на 3 до 5 дни след първия повишен резултат. | Лечението трябва да се преустанови при първото измерване на значително повишение докато настъпи нормализиране.След нормализиране обмислете възобновяване на лечението и продължаване на наблюдението на чернодробните ензими.Ако настъпи повторно повишаване на чернодробните ензими, лечението трябва да се повтори, както е посочено по-горе. |
Пропусната доза
Ако се пропусне доза, участниците трябва да бъдат посъветвани да не приемат двойна доза и да приемат следващата доза, както е предписано.
Специални популации
Чернодробно увреждане
Липсват данни за участници с чернодробно увреждане; затова безопасността и ефикасността на този лекарствен продукт не са установени при тези участници. Не се препоръчва употребата при участници с лека, умерена и тежка степен на чернодробно увреждане (класификация по Child-Pugh, групи A, B или C) (вж. точка 4.4).
Бъбречно увреждане
Липсват данни при участници с бъбречно увреждане. Бъбречната екскреция играе незначителна роля при очистването на непроменен лериглитазон и клинично значимо натрупване на лериглитазон или активния му метаболит M3 при участници с лека бъбречна недостатъчност е малко вероятно. Не се налага корекция на дозата при участници с леко бъбречно увреждане (скорост на гломерулна филтрация (GFR) = 60 – 89 ml/min).
Въпреки това приложението при участници с умерено до тежко бъбречно увреждане (GFR < 60 ml/min) не се препоръчва.
Педиатрична популация (деца < 2 години)
Безопасността и ефикасността на Nezglyal при деца на възраст < 2 години не са установени. Липсват данни.
Начин на приложение
Перорално приложение
Суспензията се прилага веднъж дневно, за предпочитане след закуска, по едно и също време на деня. Бутилката трябва да се разклаща добре в продължение на около 30 секунди преди приложението на всяка доза.
Суспензията трябва да се прилага с помощта на предоставената градуирана спринцовка за приложение на перорални форми, за да се отмери подходящият обем суспензия, съответстващ на предписаната за участника доза.
За допълнителни указания относно работата с лекарствения продукт вижте точка 6.6.
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
Свръхчувствителност към тиазолидиндиони.
Сърдечна недостатъчност или анамнеза за сърдечна недостатъчност (стадий I до IV по NYHA ) (вж. точка 4.4).
Оток/задържане на течности и сърдечна недостатъчност
Отоци са наблюдавани много често при деца (вж. точка 4.8). Типичните събития при деца са лицев или периорбитален оток.
Отокът може да започне в рамките на 4 седмици от лечението, като повечето участници го изпитват в рамките на 24 седмици. Диуретиците не се препоръчват за лечение на оток, тъй като могат да декомпенсират електролитния баланс при участници, получаващи кортикостероидна хормонозаместителна терапия за надбъбречна недостатъчност, свързана
с ALD.
Отокът не се стабилизира или отшумява чрез намаляване на дозата. В случай на персистиращ или тежък оток може да се обмисли прекратяване на лечението, ако отокът не може да се понесе. Участниците трябва да бъдат информирани да очакват развитие на периферен или лицев оток.
Липсват данни за употребата на лериглитазон при участници със сърдечна недостатъчност или анамнеза за сърдечно заболяване, както и при участници с рискови фактори за сърдечна недостатъчност (вж. точка 5.1). Употребата на лериглитазон при участници със сърдечна недостатъчност или анамнеза за сърдечно заболяване е противопоказана (вж. точка 4.3).
Участниците трябва да се наблюдават за признаци и симптоми на задържане на течности (препоръчва се оценка на югуларното налягане и изследване за хепатомегалия след започване на лечението) и сърдечна недостатъчност (стадий I до IV по NYHA) или повишаване на теглото, свързано със задържане на течности; особено при участници с рискови фактори за сърдечна недостатъчност (стадий I до IV по NYHA), напр. хипертония, коронарна болест, клапно заболяване, фамилна анамнеза за някое от тях (вж. точка 4.8).
Лериглитазон трябва да се прекрати, ако настъпи клинично значимо влошаване на сърдечния статус.
Участници, подложени на трансплантация на хемопоетични стволови клетки (Haematopoietic
Stem Cell Transplantation, HSCT)
Лечението с лериглитазон трябва да се преустанови най-малко пет дни преди започване на процедурите по HSCT, определени като деня на първото приложение на миелоаблативни кондициониращи лекарствени продукти. Моментът на преустановяване трябва да бъде потвърден от лекуващия лекар въз основа на планирания режим на кондициониране.
Наблюдение на чернодробната функция
Чернодробните ензими трябва да се изследват преди започване на терапията при всички участници. Лечението не трябва да се започва при участници, които на изходното ниво имат повишени чернодробните ензими (аспартат аминотрансфераза (AST) или ALT > 2 пъти горната граница на нормата), общ билирубин > 1,5 пъти над горната граница на нормата (освен ако не се дължи на синдрома на Gilbert) или с други данни за чернодробно заболяване.
След започване на лечението се препоръчва периодично наблюдение на чернодробните ензими; на тримесечие, през първите 6 месеца, и впоследствие на всеки 6 месеца. Ако нивата на ALT се повишат до 3 пъти над горната граница на нормата по време на терапията, нивата на чернодробните ензими трябва да се преоценят възможно най-скоро в рамките на 3 до 5 дни след първия повишен резултат. Ако нивата на ALT останат > 3 пъти над горната граница на нормата, лечението трябва да се преустанови. Лечението може да бъде възобновено след нормализиране с продължаващо наблюдение на чернодробните ензими (вж. точка 4.2).
Повишаване на теглото
По време на лечението с лериглитазон при педиатрични участници много често се наблюдава повишаване на теглото (вж. точка 4.8).
Дългосрочна безопасност при педиатричната популация
Опитът с лериглитазон при педиатрични участници е ограничен. Липсват данни за дългосрочна безопасност при тази популация. Потенциалното въздействие на лериглитазон върху костната минерална плътност и растежа при педиатрични участници не е известно.
При лечение на педиатрични участници трябва да се има предвид подходящо клинично наблюдение.
Рак на пикочния мехур
Съобщава се за повишен риск от рак на пикочния мехур при лечение на диабет тип II с пиоглитазон. Не са съобщени злокачествени заболявания на пикочния мехур при лериглитазон, но данните за дългосрочната безопасност са ограничени.
Участниците трябва да бъдат посъветвани незабавно да потърсят лекарска помощ, ако по време на лечението се развие макроскопска хематурия или други симптоми като дизурия или чести позиви за уриниране.
Риск от костни фрактури
Въпреки че до момента в клиничните проучвания с лериглитазон не са съобщавани костни фрактури, фрактурите са признат ефект на класа на агонистите на пероксизомния пролифератор-активиран рецептор гама (PPARγ), поради ефектите им върху костния метаболизъм. Участниците с повишен риск от фрактури трябва да бъдат наблюдавани по подходящ начин.
Захарен диабет тип I и тип II
Безопасността и ефикасността при участници със захарен диабет тип I или II не са установени. Лериглитазон не трябва да се използва при участници, приемащи лекарства за понижаване на кръвната захар, поради повишения риск от хипогликемия. При участници с диабет, тиазолидиндионите са свързани със съобщения за нововъзникнал или влошаващ се диабетен макулен едем, често съпроводен с намалена зрителна острота и периферен оток. Медицинските специалисти трябва да бъдат наблюдателни относно за възможността за развитие на макулен едем, ако участниците съобщават за нарушения в зрителната острота; трябва да се обмисли насочване към подходящ офталмолог.
Помощни вещества с известно действие
Сорбитол (E420)
Този лекарствен продукт съдържа 8 000 mg сорбитол във всеки 100 ml, които са еквивалентни на 80 mg/ml.
Този лекарствен продукт не трябва да се приема/прилага при участници с наследствена непоносимост към фруктоза (ННФ).
Трябва да се вземе предвид адитивният ефект на съпътстващо прилагани продукти, съдържащи сорбитол (или фруктоза), както и хранителният прием на сорбитол (или фруктоза). Съдържанието на сорбитол в лекарствени продукти за перорално приложение може да повлияе бионаличността на други перорални лекарствени продукти, които се прилагат съпътстващо.
Натрий
Този лекарствен продукт съдържа 2 mg натрий на ml, количество, еквивалентно на 0,10% от препоръчителния максимален дневен хранителен прием 2 g натрий на СЗО за възрастен.
Натриев бензоат (E211)
Този лекарствен продукт съдържа 100 mg натриев бензоат във всеки 100 ml, които са еквивалентни на 1 mg/ml.
Взаимодействия, засягащи лериглитазон
Досега не са провеждани клинични проучвания за лекарствени взаимодействия с лериглитазон.
Лериглитазон се метаболизира предимно от цитохром P450 (CYP2C8 и CYP3A4) и е субстрат на P-гликопротеин (P-gp) и протеин за резистентност на рак на гърдата (BCRP).
Инхибитори на CYP2C8 и CYP3A
Съпътстващата употреба на лериглитазон със силни и умерени инхибитори на CYP2C8 (напр. гемфиброзил) или със силни и умерени инхибитори на CYP3A (напр. итраконазол, кетоконазол, кларитромицин, ритонавир, верапамил) не се препоръчва. Трябва да се подхожда с повишено внимание, когато инхибитори както на CYP2C8, така и на CYP3A4 се прилагат едновременно с лериглитазон.
Индуктори на CYP2C8 и CYP3A
Съпътстващата употреба на лериглитазон с индуктори на CYP2C8 и/или CYP3A (напр. карбамазепин, рифампицин, фенитоин, фенобарбитал) не се препоръчва.
Взаимодействия с транспортери
Не се очаква ефект върху абсорбцията на лериглитазон, когато се прилага едновременно с инхибитори на P-gp или BCRP, тъй като абсолютната перорална бионаличност е висока. Не се очаква инхибиторите на P-gp и BCRP да повишат значително нивата на лериглитазон в мозъка.
Влияние на лериглитазон върху други лекарствени продукти
Взаимодействия с транспортери
Потенциалът за инхибиране на BCRP на ниво черва не е известен. Възможно е плазмените концентрации на съпътстващо прилаганите лекарствени продукти, които са субстрати на тези транспортери (включително, но не само лапатиниб, метотрексат, розувастатин, топотекан, сулфасалазин) да се повишат, затова трябва да се прилагат с повишено внимание.
Взаимодействия с лекарствени продукти, понижаващи кръвната захар
Досега не са провеждани проучвания за лекарствени взаимодействия с антидиабетни лекарствени продукти, съдържащи лериглитазон. Лериглитазон повишава инсулиновата чувствителност и затова съпътстващата употреба с лекарства, понижаващи кръвната захар (напр. метформин, инсулин, гликлазид, глимепирид или глибенкламид), може да увеличи риска от хипогликемия.
Лериглитазон не трябва да се използва при участници, приемащи лекарствени продукти, понижаващи кръвната захар.
Ако съпътстващата употреба се счита за неизбежна, участниците трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци и симптоми на хипогликемия.
Бременност
Неприложимо. Кърмене
Неприложимо.
Фертилитет
Липсват данни относно ефекта на лериглитазон върху фертилитета при хора. При плъхове не е наблюдаван ефект върху фертилитета при мъжките; наблюдаван е обаче ефект върху фертилитета при женските плъхове (намален брой живи ембриони) (вж. точка 5.3).
Nezglyal повлиява в малка степен способността за шофиране и работа с машини. След приложение на лериглитазон може да се появи повишено сълзене, както и оток/подуване на клепачите, причиняващи потенциални зрителни нарушения (вж. точка 4.8).
Резюме на профила на безопасност
Цялостният профил на безопасност на лериглитазон се основава на клинични проучвания и допълнителен клиничен опит при педиатрични участници с ALD.
При деца (на възраст от 2 до 12 години) най-често съобщаваните нежелани реакции по време на лечение с лериглитазон са повишаване на теглото (8,7%), оток на клепачите (8,7%), левкопения (8,7%) и неутропения (8,7%) (вж. точка 4.4).
Табличен списък на нежеланите реакции
Безопасността на лериглитазон при педиатрични участници с ALD е оценена в отворено проучване фаза II MT-2-02, включващо 23 участници на възраст от 2 до 12 години. Средната (SD) продължителност на лечението е 76,2 (48,91) седмици, а медианата на продължителността е 57,9 (Мин., Макс. 5,4; 192,1) (вж. точка 5.1).
Нежеланите реакции при деца (на възраст от 2 до 12 години) са изброени в Таблица 4. Нежеланите реакции са класифицирани по системо-органен клас и честота по MedDRA. В рамките на всеки системо-органен клас нежеланите реакции са изброени по честота въз основа на следната конвенция за честота: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до < 1/10) и нечести
(≥ 1/1 000 до < 1/100). В рамките на всяка категория по честота нежеланите реакции са представени в низходящ ред по отношение на тяхната сериозност.
Таблица 4: Нежелани реакции
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| Нарушения на кръвта и лимфната система | АнемияОтклонения в стойностите при диференциално броене на белите кръвни клеткиПовишено международно нормализирано съотношение ЛевкопенияЛимфопения НеутропенияПовишено ниво на протромбин | Чести |
| Нарушения на метаболизма и храненето | Повишаване на теглото Повишен апетит | Чести |
| Нарушения на нервната система | Главоболие | Чести |
| Сърдечни нарушения | Повишено ниво на N-терминалния | Чести |
| Системо-органен клас | Нежелана реакция | Честота |
| прохормон на мозъчния натриуретичен пептид | ||
| Нарушения на кожата и подкожната тъкан | Нощно изпотяване | Чести |
| Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение | Оток* | Много чести |
* Отокът включва периферен оток, оток на лицето и оток на клепачите.
Описание на избрани нежелани реакции
Анемия
Анемия (включително анемия и желязодефицитна анемия) при участници, лекувани с лериглитазон е съобщавана от лабораторни изследвания (4,3% при децата (на възраст от 2 до 12 години). При някои участници лабораторните находки показват макроцитоза (напр. увеличен среден обем на еритроцитите или намалена средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите). Повечето събития са съобщени през първите 48 седмици от началото на лечението. Тези събития са леки и асимптоматични.
Повишаване на теглото
Повишаване на теглото е съобщавано при 8,7% при децата (на възраст от 2 до 12 години). Повечето събития са съобщени през първите 24 седмици от началото на лечението и са леки по тежест.
Оток и оток на клепачите
Оток (включително оток и оток на клепачите) е съобщаван при участници, лекувани с лериглитазон (17,4% от децата (на възраст от 2 до 12 години)). Повечето нежелани реакции са съобщени през първите 24 седмици след започване на лечението и при педиатричните участници всички са леки по тежест.
Педиатрична популация
Липсват данни за употребата на лериглитазон при участници под 2-годишна възраст.
Съобщаване на подозирани нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява да продължи наблюдението на съотношението полза/риск за лекарствения продукт. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция чрез национална система за съобщаване, посочена в Приложение V.
Фармакологични свойства - Nezglyal 13.7 mg/ml
Фармакотерапевтична група: Други продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, Различни продукти за храносмилателния тракт и метаболизма, ATC код: A16AX23
Механизъм на действие
Лериглитазон е селективен агонист на пероксизомния пролифератор-активиран рецептор гама (PPARγ).
Лериглитазон намалява невроналното възпаление, чрез инхибиране на медиираната от NF-κB клетъчна сигнализация при възпалителни процеси, защитава невроните и астроцитите и намалява активирането на микроглията в in vitro модели на cALD. Той също така намалява оксидативния стрес и стимулира митохондриалната функция в невроните. Лериглитазон намалява адхезията на моноцитите към ендотелните клетки в in vitro модели, свързани с кръвно-мозъчната бариера. При in vivo модел на невронално възпаление, свързано с cALD, лериглитазон е довел до дозозависимо намаляване на клиничните симптоми. Защитните и възстановителните ефекти върху миелинизацията са демонстрирани както в in vitro, така и в in vivo модели.
Клинична ефикасност
Ефикасността на лериглитазон при популацията, за която е показан, е оценена в едно открито проучване при педиатрични участници от мъжки пол с cALD (MT-2-02; N=23).
Проучване MT-2-02
Проучването MT-2-02 е открито проучване при педиатрични участници от мъжки пол на възраст от 2 до 12 години с cALD за оценка на ефектите на лериглитазон (13,7 mg/ml) върху прогресията на заболяването преди HSCT. Лериглитазон е прилаган перорално веднъж дневно, началните дози са определени въз основа на възрастта и теглото и след това са коригирани според фармакокинетичните резултати, за да се постигне тарагетната експозиция (170 mcg·h/ml). Лечението е продължило до седмица 96, освен ако не е прекратено по-рано поради HSCT. Включени са общо 23 участници, със следното разпределение по възраст: 7 участници на възраст 2 – 5 години и 16 участници на възраст 6 – 12 години. Средната възраст на 23-мата участници е 7,7 години (SD 2,93); изходните променливи са представени в таблиците по-долу. Участниците са разпределени в една от двете популации на изходно ниво: тези с Gd отрицателни мозъчни лезии (популация 1 – нямат гадолиний-усилващи се лезии [Gd отрицателни]; n=9) или тези с Gd положителни мозъчни лезии (популация 2 – имат гадолиний-усилващи се лезии [Gd положителни]; n=14). На изходното ниво скорът за неврологична функция (Neurological Function Score, NFS) варира от 0 до 1 в общата популация, а MFD е 0 за цялата популация.
Трима участници от популация 2 прекратиха участието си в проучването преди седмица 24 и затова са изключени от оценявания набор, тъй като не можаха да предоставят минимално необходимите данни, за да се оцени овладяването на заболяването. В резултат на
това оценяваният набор включва 20 участници – 9 участници от популация 1 и 11 участници от популация 2.
По време на проучването, от 23-мата участници 14 са претърпели HSCT или генна терапия (GT) (популация 1, n=3; популация 2, n=11).
Оценките за ефикасност са извършени до седмица 96 или до визитата преди HSCT, което от двете настъпи първо.
Първичната крайна точка за ефикасност е дялът на участниците с клинично и радиологично овладяно заболяване в седмица 96 или при визитата преди HSCT, въз основа на 10% честота на овладяване на заболяването при естествения ход. Клинично и радиологично овладяване на заболяването („овладяно заболяване“) е оценено с помощта на предварително определени критерии, дефинирани като всички от следните:
-
Промяна спрямо изходното ниво в скора за неврологичната функция (NFS) ≤ 5 точки;
-
Липса на значителна функционална недостатъчност (major functional disability, MFD);
-
Липса на данни от ЯМР за прогресия на лезията, включително:
-
Липсва конверсия до гадолиний-усилващи се (Gd+) лезии в популация 1 (Скор за интензитета на гадолий (GIS) = 0);
-
Изчезване на персистиращи Gd+ лезии в популация 2, дефинирано като промяна в скора за GIS от 1, 2 или 3 на 0, където персистиращите Gd+ лезии се определят като лезии, налични на ≥ 2 последователни ЯМР изображения в рамките на минимум 6 месеца;
-
Липсва значителен растеж на T2/FLAIR лезиите, в сравнение с предишното ЯМР изследване, при нито една от популациите, оценен чрез разчитане в централна лаборатория.
-
Вторичните крайни точки включват трайна промяна спрямо изходното ниво на NFS; промяна спрямо изходното ниво на скора по Loes; промяна спрямо изходното ниво в GIS.
В седмица 96 или визитата преди HSCT от 20 оценими участници, 7 (35%; 95% CI: 15,4, 100%) участници отговарят на дефиницията за овладяно заболяване и проучването е постигнало първичната крайна точка. Подробните данни за първичната крайна точка са обобщени в Таблица 5 за кохортата на популация 1.
Таблица 5: Проучване MT-2-02. Резултати за първичната крайна точка за кохортата от популация 1
| Първична крайна точка(седмица 96 или визита преди HSCT) | n (%)(Оценяем набор, n=9) | 95% CL |
| Овладяно заболяване | 6 (66,7%) | 29,9% – 100% |
| Компоненти на овладяно заболявaне:1 – Промяна в NFS ≤ 5 | 9 (100%) | 66,4% – 100% |
| 2 – Липса на MFD | 9 (100%) | 66,4% – 100% |
| 3 – Липса на прогресия на лезията | 6 (66,7%) | 29,9% – 92,5% |
| 3a – Gd отрицателен(GIS=0) | 6 (66,7%) | 29,9% – 92,5% |
| 3b – Липса на значителен растеж | 7 (77,8%) | 40,0% – 97,2% |
За оценка на 15-те домейна на неврологичната функция е използвана трайната промяна спрямо изходното ниво в NFS; 6 от тези домейни оценяват най-сериозните симптоми, обобщени като MFD. В Популация 1 нито една стойност на NFS не е 0 на изходното ниво и не е останала 0 в седмица 96 и при визитата преди HSCT. Нито един участник не е имал промяна в NFS > 1 по време на проучването, включително тези с наблюдение след 96 седмици.
Никой от участниците не е имал MFD и нито един от участниците не е починал по време на лечение с лериглитазон, включително тези с наблюдение след 96 седмици.
Промяната спрямо изходното ниво в скора по Loes е използвана за оценка на лезиите с течение на времето. В Популация 1 средниятмедианата на скора по Loes резултат е 2,0 на изходното ниво. Той остава стабилен постоянен при участниците, които продължават лечението до седмица 96 (средна медиана на промяната спрямо изходното ниво е 0), докато при участниците, подложени на HSCT, средната медианата на промяната е 2 при визитата преди HSCT.
Промяната спрямо изходното ниво в GIS е използвана за оценка на промените в усилването на Gd. В популация 1 6 от 9 участници (66,7%) остават с GIS = 0 в седмица 96. При тримата участници, при които има прогресия до гадолиний-усилващи се лезии, GIS е 1 при визитата преди HSCT.
Извънредни обстоятелства
Този лекарствен продукт е разрешен за употреба при „извънредни обстоятелства“.
Това означава, че поради рядкото разпространение на болестта до момента не е било възможно да се получи пълна информация за този лекарствен продукт.
Всяка година Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация и тази КХП съответно ще се актуализира.
Абсорбция
След перорално приложение при хора лериглитазон се абсорбира бързо. Абсолютната му бионаличност в несвързано състояние след единична перорална доза лериглитазон 163,93 mg е 91,1% (+ интравенозно приложение на 91 µg съединение, което не е радиоизотопно маркирано). Пикови плазмени концентрации се достигат 3 часа след приложение. Пропорционално повишаване на плазмената концентрация е наблюдавано при дози от 27,32 до 245,9 mg лериглитазон в свободна форма. Стационарно състояние се достига след прилагане в течение на 4 – 5 дни. Многократното прилагане води до коефициент на кумулиране от 1,7 – 1,8.
Разпределение
Лериглитазон се свързва с човешките плазмени протеини в процентно съотношение 96,4%, а съотношението кръв/плазма е 0,6. Обемът на разпределение е 35,3 l. Лериглитазон е открит в цереброспиналната течност (CSF) на доброволци 4 часа след приложение в ден 8, при концентрация 188 ng/ml и 332 ng/ml съответно след последната доза от 135 и 270 mg лериглитазон хидрохлорид. Това приблизително съответства на 2% от общата плазмена концентрация на лериглитазон. М3 преминава кръвно-мозъчната бариера само в много ограничена степен.
Биотрансформация
Лериглитазон се метаболизира в черния дроб предимно чрез CYP2C8 и CYP3A4.
М3 е основният метаболит на лериглитазон и се образува чрез дехидрогениране на алкохолната група. При доброволци лериглитазон съставлява 60 до 65% от общото лекарствено вещество (2 – 24 часа) в плазмата, а основният метаболит M3 съставлява 30 до 35%.
Лериглитазон и M3 са субстрати на P-гликопротеинa и на BCRP. Елиминиране
След единична доза 163,93 mg лериглитазон, маркиран с [14C], радиоактивността се екскретира главно с урината (77%) и в по-ограничена степен с фекалиите (24%). В урината лериглитазон се екскретира предимно под формата на окислени метаболити и глюкуронидни конюгати, като се установяват само следи от непроменен лериглитазон и от активния метаболит M3. В изпражненията лериглитазон се екскретира главно като сулфатиран метаболит.
След перорално приложение на единична доза 180 mg лериглитазонов хидрохлорид + интравенозно приложение на 100 µg лериглитазонов хидрохлорид -14C очакваната билиарна екскреция във фекалиите е 21,3% за общата радиоактивност и само малки количества се екскретират като непроменен лериглитазон - 14C или M3 - 14C. Елиминационният полуживот на лериглитазон и M3 е приблизително 22 часа.
Измереният клирънс при хора е 0,976 l/h.
Специални популации
Старческа възраст
Липсват данни.
Чернодробно увреждане
Липсват данни.
Бъбречно увреждане
Липсват данни за участници с лека, умерена и тежка степен на бъбречно увреждане.
Фармацевтични данни - Nezglyal 13.7 mg/ml
Сорбитол (E 420) Микрокристална целулоза (E 460) Кармелоза натрий (E 466) Захарин натрий (E 954)
Натриев бензоат (E 211)
Натриев цитрат (E 331)
Лимонена киселина монохидрат (E 330) Аромат на ягода
Пречистена вода
Съхранявайте в оригиналната опаковка, за да се предпазят от светлина.
За условията на съхранение след първоначално отваряне на лекарствения продукт вижте точка 6.3.
100 ml бутилка с висока хидролитична устойчивост от тъмно стъкло тип III с бяла полиетиленова капачка, защитена от деца с включена в опаковката 12 ml полиетиленова спринцовка за прилагане на перорални форми , градуирана на всеки 0,5 ml.
Вид опаковка: една бутилка.
Работа
За точно отмерване на предписаната доза е предоставена 12 ml спринцовка за прилагане на перорални форми. Препоръчително е медицинският специалист да посъветва участника или болногледача как да използва спринцовката за прилагане на перорални форми, за да се гарантира, че се прилага правилният обем.
Преди всяко приложение бутилката трябва да се разклаща добре в продължение на приблизително 30 секунди.
Бутилката трябва да се постави върху хоризонтална стабилна повърхност и капачката да се отстрани. Предоставената в опаковката спринцовка за прилагане на перорални форми трябва да се постави в бутилката и с нея да се изтегли предписаната доза. След това съдържанието на спринцовката за прилагане на перорални форми трябва да се приложи директно в устата на участника.
След като участникът е приел дневната си доза, бутилката трябва да се затвори, а спринцовката за прилагане на перорални форми да се измие с чиста вода и да се подсуши с кухненска хартия. След това бутилката и спринцовката за прилагане на перорални форми трябва да се съхраняват в оригиналната опаковка, за да се предпазят от светлина.
Изхвърляне
Неизползваният лекарствен продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.